Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото. За планината вижте Грамос.

Грамоща или Грамуща (произношение в местния говор Грамушча), или Грамос (на гръцки: Γράμμος или Γράμος, до 1927 година Γράμμοστα, Грамоста,[1] на арумънски: Gramosta) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония. Наброява 28 жители (2001).

Грамоща
Γράμμος
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Нестрам
Географска област Грамос
Надм. височина 1390 m
Население (2001) 28 души
Пощенски код 522 00
Телефонен код 24670-42

Съдържание

ГеографияРедактиране

Грамоща е разположено високо в алпийска долина в склоновете на планината Грамос на 70 километра югозападно от град Костур (Кастория). В близост до селото е разположено алпийското езеро Гиздово (Гистова).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

До XVIII век Грамоща е българско село, но населението му се изселва в съседното село Дреновени (днес Кранионас) и в Грамос се заселват власи.[2] В 1769 година албански банди разрушават седем села в областта - Грамоща, Линотопи, Ветерник, Пискохори, Лагор, Омотско и Загар.[3]

В края на XIX век Грамоща е влашко село в Костурска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Грамосъ (Грамости) има 160 жители власи.[4] По време на Илинденско-Преображенското въстание в Грамоща влиза голямата чета на Васил Чекаларов, радушно посрещната от влашкото население. Селото е нападнато от албански башибозук, който обаче е отблъснат от четата на ВМОРО.[5]

Гръцка статистика от 1905 година показва Грамоща като село с 450 жители гърци.[6]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция.

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд пише:

Котловината на Кастория е българска, но самата Кастория както и Маврово са гръцки, респективно гърцизирани, в Хрупища гръцката партия е наистина много силна, но не може да става дума за гърцизиране. Гощерац е почти, Богатсико - напълно гърцизирано. Езиковата граница върви от Гощерац към моста на Смикси, на север лежащото Пишак е още българско, а обратно Витсани и Бубуща са гръцки. Долината на идващия от Грамости поток, на Белица, е българска до Хамотско, следващото Линотопи е албанско, а следващото Грамости - аромънско.[7]

От 1997 година Грамос е единствено селище на самостоятелна община, която от 1 януари 2011 година по закона „Каликратис“ е слята с дем Нестрам.[8]

Преброявания
  • 1913 – 567 жители
  • 1920 – без жители
  • 1928 – 13 жители
  • 1940 – 55 жители
  • 1951 – без жители
  • 1961 – без жители
  • 1971 – без жители
  • 1981 – без жители
  • 1991 – без жители

ЛичностиРедактиране

Родени в Грамоща
Други

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γράμμοστα -- Γράμμος
  2. Οδοιπορικό στη Γράμμουστα
  3. Ανάτυπον από το Λεξικογραφικόν Δελτίον, σ.52 -Τομ. ΚΕ΄, Αθήνα 2005 της Ακαδημίας Αθηνών.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 266.
  5. Дневник на Киряк Шкуртов, в: Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр. 65.
  6. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Grammos.
  7. Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
  8. Ν. 3852/10
  9. Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 282.
  10. Куюмджиева, Маргарита. Зографи от селищата на планината Грамос: Линотопи и Грамоста. // Пътища на балканските зографи. Посетен на 1 юни 2019 г.
  11. Палигора, Ристо. Каталог Цркви и Манастири на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион. с. 20. Посетен на 2 юли 2015.
  12. Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 150.
  13. Карафезов, Спас. Сърцето вижда. София, Успех-ССБ, 2007.