Отваря главното меню

Апоскеп (на гръцки: Απόσκεπος, Апоскепос) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур (Кастория), област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 135 жители.

Апоскеп
Απόσκεπος
— село —
Апоскеп с Костурското езеро на заден план
Апоскеп с Костурското езеро на заден план
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Пополе
Надм. височина 792 m
Население (2001) 135 души
Апоскеп в Общомедия

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Костурската котловина на 5 километра северозападно от демовия център Костур (Кастория) на първокласния път за Лерин (Флорина).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В османските данъчни регистри от средата на XV век Пескопос е споменато с 10 семейства на Никола, Яно, Йорг, Петро, Михо, Койос, Доброслав, Йорг, Алекса и Душман, и една вдовица Кала. Общият приход за империята от селото е 686 акчета[1].

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Апоскеви (Aposkevi) живеят 600 гърци.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Апоскен (Aposkène) е посочено като село в Костурска каза с 90 домакинства и 290 жители българи.[3] В края на XIX век в Апоскеп е открито българско училище. В него в учебната 1883 – 1884 година преподава Никола Скънеца.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Апоскеп има 740 жители българи християни.[5]

В 1902 година според гръцка статистика в селото има 107 семейства, от които 66 екзархийски и 41 патриаршистки, като за патриаршистите има гръцко училище с 25 ученици.[6]

Селото пострадва силно през Илинденско-Преображенското въстание, когато е изгорено от турските войски, а 15 местни жители са изклани в местността Ковачо.[7][8] Край самото село се води кръвопролитно сражение между въстанически сили и турски части. Според друг източник са изгорени всичките 120 къщи и петима души са убити – Наум Майстор, Спасо Шольов, свещеник Михаил, Лазо Лукар и Нико Шумалиев[9]. След въстанието селото е покосено от епидемия. Британският журналист Хенри Брейлсфърд, посетил селото пред декември 1903 година, пише:

Всички къщи освен пет-шест бяха изгорени и външният вид на селяните по непогрешим начин говореше за нужда, болести и вехнеща жизненост. Попитах за свещеника, учителя и кмета, само за да чуя, че всички те бяха умрели през изминалите две седмици. Като поразпитах още от семейство на семейство, стана ясно, че откакто са се завърнали от хълмовете след въстанието, на практика всяко домакинство е загубило свой член поради болест и в почти всяко от порутените убежища, които селяните бяха построили между обгорените руини на своите домове, поне един човек лежеше болен. Най-разпространената болест беше вид инфлуенца, напомняща в симптомите си тифус.[10]
 
Поклонение на братската могила на загиналите дейци на ВМОРО при Апоскеп, 1908 г. В центъра в лявата част на снимката е костурският екзархийски архиерейски наместник архимандрит Иларион. Присъстват костурските войводи Васил Чекаларов и Пандо Сидов, свещеникът Герман Чиковски от Черешница, представители на младотурската власт, духовници, роднини на убитите и други

В Апоскеп са погребани много дейци на ВМОРО, защото като най-близко до Костур българско село преди и след въстанието турската власт предава труповете на убитите на българската община в селото. В братска могила при гробището на селото са погребани Кузо Погончев, Митре Влаха, Петър Гайков, Христо Леринчето, Григор Ичков от Загоричани, Стефо Прекопанчето от Прекопана, Кольо и Антон от Костенарията, Димитър Шестев от Шестеово, Аргир Николов от Жупанища, Петър Наумов от Апоскеп, Андон и Щерьо от Костенарията, Лука Гульов от Костур, Ване Христов, Григор Шестевенчето от Шестеово, Кузо Попов от Блаца, Петър Христов, Стефо Германчето, главите на обезглавените Лазар Поптрайков и Кузман Стефов и много други.[11] След 1913 година братската могила е срината от гръцките власти.[12][13]

В 1905 година всички християнски жители на Апоскеп са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Апоскеп има 912 българи екзархисти и работи българско училище.[14]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено българо-гръцко с 320 жители българи и 300 гърци.[15] Според Георги Константинов Бистрицки Апоскеп преди Балканската война в 1912 година има 150 български къщи.[16]

При избухването на войната четиринадесет души от Апоскеп са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[17]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

1 1/4 ч. на запад от с. Шестеово, на едно каменисто място срещу гр. Костур, е разположено българското с. Апоскеп. Жителите на това село са чисти българи и говорят на матерния си български язик. Като такива имаха си българска църква и свещеници, българско училище и учители от същото село: единият бе Дмитър Ян. Жорев, а другият Йото, когото гръцките андарти убиха заедно с попа и с още двама първенци от селото. Тъй че българското население бе претърпяло неописуеми мъки при разпространението на българската азбука в Костурския край.[18]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война остава в Гърция. Между 1914 и 1919 година 15, а след 1919 още 26 души от Апоскеп емигрират в България по официален път. В селото има 2 политически убийства.[15]

По време на Гръцката гражданска война част от жителите на селото го напускат и емигрират в социалистическите страни, а 12 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.[15]

След войната започва миграция към Костур и отвъд океана.

Официални преброявания
  • 1913 – 465 души
  • 1920 – 333 души
  • 1928 – 360 души
  • 1940 – 377 души
  • 1951 – 270 души
  • 1961 – 234 души
  • 1971 – 189 души
  • 1981 – 192 души
  • 1991 – 166 души
 
Надгробен камък на Димитър Йоров от Апоскеп в Гранит Сити

ЛичностиРедактиране

Родени в Апоскеп
  •   Александър Панайотов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Единадесета серска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[19]
  •   Анастас Л. Цинзов (1873 – ?), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт на МОО[20]
  •   Анастас Лазаров (1873 – ?), македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк на МОО[21]
  •   Апостолос Лукарис (Απόστολος Λούκαρης), гръцки андартски деец от ІІІ ред, заедно със Зисо Узунов и Иван Хаджимангов е начело на гръцкия комитет в Апоскеп[22]
  •   Благой Сърбев (Сърбов, 1888 – 1913), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Девета велешка дружина, убит в Междусъюзническата война на 2 май 1913 година[23]
  •   Вангел Димитров (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт, Огнестрелен парк на МОО[24]
  •   Глигор Зисов (? – 1913), български учител
  •   Григор Димитров (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина[25]
  •   Зисо Узунов (Голио), гръцки андартски деец
  •   Иван Хаджимангов, гръцки андартски деец
  •   Киро Стоянов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Пета одринска дружина[26]
  •   Кръстю Панайотов (1894 – 1975), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина,[27] протойерей, починал в София[28]
  •   Ламби Христов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Девета велешка дружина[29]
  •   Ламбо Манолов (1881/1882 – ?), македоно-одрински опълченец, жител на Варна, Продоволствен транспорт, Огнестрелен парк на МОО[30]
  •   Ламбро Динев (Ламбри, ? – 1913), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Единадесета серска дружина, починал на 12 юли 1913 година[31]
  •   Насо, деец на ВМОРО, войвода на четатата от Сетома по време на Илинденско-Преображенското въстание[32]
  •   Никола Хр. Алексов, македоно-одрински опълченец, 37 (38)-годшен, Четвърта и нестроевата рота на Шеста охридска дружина, носител на бронзов медал[33]
  •   Панайот Атанасов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета[34]
  •   Панайот Божинов (? – 1913), български революционер и поет
  •   Панайот Робев (? – 1913), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Петър Кузов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Шеста охридска дружина[35]
  •   Петър Наумов, български революционер, загинал преди 1908 г., погребан в братската могила в Апоскеп
  •   Стоян Бакалов (1866 – ?), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Търпена Узунова гръцка андартска деятелка
  •   Фоти Пападимитров (? – 1912), гръцки андартски деец

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 122
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  3. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108 – 109.
  4. Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство „Фама“, София, 2006, стр. 47 – 48.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
  6. Απόσκεπος
  7. Македония и Одринско (1893 – 1903). Мемоар на вътрешната организация, София 1904, стр. 202.
  8. „Автономия“, №39, цитирано по: Тзавела, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, стр. 22.
  9. Илюстрация Илинден, бр.140, стр.12
  10. Брейлсфърд, Хенри. Македония: нейните народи и тяхното бъдеще, София, Институт „България – Македония“, 2013, с. 34.
  11. Македонски Алманахъ. Индианополисъ, ЦК на МПО, 1940. с. 51.
  12. Илюстрация Илинден, година II, кн. 1(11), София, септември 1928, стр. 8 – 9.
  13. Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 88 – 89.
  14. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 180 – 181.
  15. а б в Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Aposkepos.
  16. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 6.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 826.
  18. Райков, Георги. Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите, в: „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 26 – 27.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 530.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 791. Може би идентичен с Анастас Лазаров.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 400.
  22. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 71. (на гръцки)
  23. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 684.
  24. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 214.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 216.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 672.
  27. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 531.
  28. Парцел 14. // София помни. Посетен на 9 януари 2016.
  29. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 772.
  30. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 421.
  31. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 240.
  32. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 113.
  33. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 19.
  34. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 69.
  35. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 393.