Апоскеп

селище в Гърция, Западна Македония

А̀поскеп или понякога Апоскепо[1] (на гръцки: Απόσκεπος, Апоскепос) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур (Кастория), област Западна Македония.

А̀поскеп
Απόσκεπος
— село —
Апоскеп с „Успение Богородично“ и Костурското езеро на заден план
Апоскеп с „Успение Богородично“ и Костурското езеро на заден план
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Пополе
Надм. височина 792 m
Население 139 души (2011 г.)
Демоним апоскепѐни
А̀поскеп в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Костурската котловина на 5 километра северозападно от демовия център Костур (Кастория) на първокласния път за Лерин (Флорина).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В османските данъчни регистри от средата на XV век Пескопос е споменато с 10 семейства на Никола, Яно, Йорг, Петро, Михо, Койос, Доброслав, Йорг, Алекса и Душман, и една вдовица Кала. Общият приход за империята от селото е 686 акчета.[2]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Апоскеви (Aposkevi) живеят 600 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Апоскен (Aposkène) е посочено като село в Костурска каза с 90 домакинства и 290 жители българи.[4] В края на XIX век в А̀поскепе открито българско училище. В него в учебната 1883 – 1884 година преподава Никола Скънеца.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 А̀поскеп има 740 жители българи християни.[6]

В 1902 година според гръцка статистика в селото има 107 семейства, от които 66 екзархийски и 41 патриаршистки, като за патриаршистите има гръцко училище с 25 ученици.[7]

Селото пострадва силно през Илинденско-Преображенското въстание, когато е изгорено от турските войски, а 15 местни жители са изклани в местността Ковачо.[8][9] Край самото село се води кръвопролитно сражение между въстанически сили и турски части. Според друг източник са изгорени всичките 120 къщи и петима души са убити – Наум Майстор, Спасо Шольов, свещеник Михаил, Лазо Лукар и Нико Шумалиев.[10]

Разказ на бай Ристо от Дреновени за разоряването на Апоскеп в 1903 г.

[Апоскепъ] послѣдне изгориха въ Костурско, за това селянитѣ, слѣдъ разрушението на другитѣ села, малко се бѣха успокоили и се радваха даже, че Апоскепъ останало незакачено. Но то не бѣше за дълго: на 30 августъ селото се непълни съ войска. Казваха, че била около 300 души. Повикаха се по първитѣ селяни и имъ се поиска орѫжието. Селянитѣ се помѫчиха да убѣдятъ офицерина, че тѣ нѣматъ никакво орѫжие. Ала при все това той отдѣли 5-ма отъ тѣхъ, въ това число и селския свещеникъ Михаилъ, и съ нѣколко солдати ги изпрати въ Костуръ. Слѣдъ това офицеринътъ обясни, че той се настанява за винаги въ селото и прѣдложи на селянитѣ да му избератъ по сгодно мѣсто, дѣто да можатъ да се поставятъ чадъри за войската. За тая цѣль селянитѣ се изкачиха надъ селото и посочиха такъво едно мѣсто. Но вие знаете, че Апоскепъ се намира на с. з. отъ Костуръ на разстояние единъ часъ и подъ върха на същата планина, дѣто е разположено и с. Шестеово. Между Шестеово и Апоскепъ разтоянието е пакъ единъ часъ, само че планината надъ Апоскепъ е много по висока и камениста. Ето по тие камъни на планината бѣше хваналъ позиции отредътъ на Чакаларова. Когато войската се изкачи надъ селото, четитѣ веднага откриха огънь и я ангажираха въ сражение. Часътъ бѣше около 7 по турски. Сражението се продължи до 1 часътъ прѣзъ[11] нощьта. Паниченъ страхъ обзе цѣлото население. То се разбѣга къмъ Костуръ. И азъ избѣгахъ съ него. Въ Костуръ военнитѣ власти не знаеха какво да правятъ. Изпратиха се войски на помощь. Тѣ бѣха се спуснали да удрятъ отъ къмъ гърба на четитѣ, ала до дѣто успѣятъ да направятъ това, отредътъ сполучилъ да се отегли. Турското население въ града се бѣше силно разлютило. Това показваше, че войскитѣ прѣтърпѣли поражение. Говорѣше се даже, че повече отъ половината войска била изтрѣбена. Двама отъ изпратенитѣ въ Костуръ селяни извадиха отъ затвора и всрѣдъ града най-мѫченически бидоха умъртвени отъ солдати и тълпа. Сутриньта едно голѣмо отдѣление войска излѣзе отъ града, нападна селото и го изгори. Другитѣ трима арстувани селяни заедно съ селския свещеникъ били прѣдадени пакъ на нѣколко солдати и къмъ селото Шестеово слѣдъ люти изтезания били умъртвени. Слѣдъ нѣколко дни намѣриха се труповетѣ имъ съвършено обезобразени.[12]

След въстанието започва засилена емиграция към презокеанските страни.[13] Селото е покосено и от епидемия. Заради епидемията раздаващият помощи владика Григорий Пелагонийски не успява да посети селото.[11] Британският журналист Хенри Брейлсфърд, посетил селото през декември 1903 година, пише:

Всички къщи освен пет-шест бяха изгорени и външният вид на селяните по непогрешим начин говореше за нужда, болести и вехнеща жизненост. Попитах за свещеника, учителя и кмета, само за да чуя, че всички те бяха умрели през изминалите две седмици. Като поразпитах още от семейство на семейство, стана ясно, че откакто са се завърнали от хълмовете след въстанието, на практика всяко домакинство е загубило свой член поради болест и в почти всяко от порутените убежища, които селяните бяха построили между обгорените руини на своите домове, поне един човек лежеше болен. Най-разпространената болест беше вид инфлуенца, напомняща в симптомите си тифус.[14]
 
Поклонение на братската могила на загиналите дейци на ВМОРО при А̀поскеп, 1908 г. В центъра в лявата част на снимката е костурският екзархийски архиерейски наместник архимандрит Иларион. Присъстват костурските войводи Васил Чекаларов и Пандо Сидов, свещеникът Герман Чиковски от Черешница, представители на младотурската власт, духовници, роднини на убитите и други

В А̀поскеп са погребани много дейци на ВМОРО, защото като най-близко до Костур българско село преди и след въстанието турската власт предава труповете на убитите на българската община в селото. В братска могила при гробището на селото са погребани Кузо Погончев, Митре Влаха, Петър Гайков, Христо Леринчето, Григор Ичков от Загоричани, Стефо Прекопанчето от Прекопана, Кольо и Антон от Костенарията, Димитър Шестев от Шестеово, Аргир Николов от Жупанища, Петър Наумов от А̀поскеп, Андон и Щерьо от Костенарията, Лука Гульов от Костур, Ване Христов, Григор Шестевенчето от Шестеово, Кузо Попов от Блаца, Петър Христов, Стефо Германчето, главите на обезглавените Лазар Поптрайков и Кузман Стефов и много други.[15] В 1926 година[16] братската могила е срината от гръцките власти.[17][18]

В 1905 година всички християнски жители на А̀поскеп са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в А̀поскеп има 912 българи екзархисти и работи българско училище.[19]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено българо-гръцко с 320 жители българи и 300 гърци.[20] Според Георги Константинов Бистрицки А̀поскеп преди Балканската война в 1912 година има 150 български къщи.[21]

При избухването на войната четиринадесет души от А̀поскеп са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[22]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Апоскепъ е обозначено като българско селище.[23]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

1 1/4 ч. на запад от с. Шестеово, на едно каменисто място срещу гр. Костур, е разположено българското с. А̀поскеп. Жителите на това село са чисти българи и говорят на матерния си български язик. Като такива имаха си българска църква и свещеници, българско училище и учители от същото село: единият бе Димитър Ян. Жорев, а другият Йото, когото гръцките андарти убиха заедно с попа и с още двама първенци от селото. Тъй че българското население бе претърпяло неописуеми мъки при разпространението на българската азбука в Костурския край.[24]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война остава в Гърция. Между 1914 и 1919 година 15, а след 1919 още 26 души от Апоскеп емигрират в България по официален път. В селото има 2 политически убийства.[20]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Апоскеп има 250 къщи славяни християни.[25]

По време на Гръцката гражданска война част от жителите на селото го напускат и емигрират в социалистическите страни,[13] а 12 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.[20]

В селото не са заселвани гърци бежанци. След Втората световна война жителите на Апоскеп започват да се изселват в Костур, където работят в кожарската индустрия, както и отвъд океана.[13]

Селото се занимава в производство на жито и боб, като и със скотовъдство.[13]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 465[13] 333[13] 360[13] 377[13] 270[13] 234[13] 189[13] 192[13] 166[13] 135 139

ЛичностиРедактиране

Родени в А̀поскеп
 
Реклама за Коста & Къмпани на Коста Теохаров от А̀поскеп и Ламбо Василев от Дъмбени, емигранти в Гранит Сити, Илинойс
 
Надгробен камък на Димитър Йоров от А̀поскеп в Гранит Сити
  •   Александър Панайотов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Единадесета сярска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[26]
  •   Анастас Л. Цинзов (1873 – ?), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт на МОО[27]
  •   Анастас Лазаров (1873 – ?), македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк на МОО[28]
  •   Апостолос Лукарис (Απόστολος Λούκαρης), гръцки андартски деец от ІІІ ред, заедно със Зисо Узунов и Иван Хаджимангов е начело на гръцкия комитет в А̀поскеп[29]
  •   Благой Сърбев (Сърбов, 1888 – 1913), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Девета велешка дружина, убит в Междусъюзническата война на 2 май 1913 година[30]
  •   Вангел Димитров (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт, Огнестрелен парк на МОО[31]
  •   Георги Столдев (Γιώργος Στόλντεβ), български революционер, деец на „Охрана“[32]
  •   Глигор Зисов (? – 1913), български учител
  •   Григор Димитров (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина[33]
  •   Зисо Узунов (Голио), гръцки андартски деец
  •   Иван Хаджимангов, гръцки андартски деец
  •   Киро Стоянов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Пета одринска дружина[34]
  •   Кръсто Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Бончо Василев[35]
  •   Кръстю Панайотов (1894 – 1975), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина,[36] протойерей, починал в София[37]
  •   Лазар Лукаров (? - 30.VIII.1903), български революционер от ВМОРО, четник при Васил Чекаларов и К. Добролишки, участва в сраженията при Апоскеп, Летников връх, Верутска глава, Ковачо и други[38]
  •   Ламби Христов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Девета велешка дружина[39]
  •   Ламбо Манолов (1881/1882 – ?), македоно-одрински опълченец, жител на Варна, Продоволствен транспорт, Огнестрелен парк на МОО[40]
  •   Ламбро Динев (Ламбри, ? – 1913), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Единадесета сярска дружина, починал на 12 юли 1913 година[41]
  •   Леонид Кисериев (1879 – след 1943), български революционер
  •   Михаил, български свещеник, убит при потушаването на Илинденското въстание, защото отказва на искането на владиката Герман Каравангелис да се обяви за грък[42]
  •   Насо, деец на ВМОРО, войвода на четатата от Сетома по време на Илинденско-Преображенското въстание[43]
  •   Никола Христов Алексов (1876 – 1915), македоно-одрински опълченец, Четвърта и нестроевата рота на Шеста охридска дружина, носител на бронзов медал.[44] Загинал през Първата световна война.[45]
  •   Панайот Атанасов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета[46]
  •   Панайот Божинов (? – 1913), български революционер и поет
  •   Панайот Робев (? – 1913), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Петър Кузов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Шеста охридска дружина[47]
  •   Петър Наумов, български революционер, загинал преди 1908 г., погребан в братската могила в А̀поскеп
  •   Стоян Бакалов (1866 – ?), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Търпена Узунова, гръцка андартска деятелка
  •   Фоти Попдимитров (? – 1912), гръцки андартски деец
  •   Янаки Лазаров, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Джеров[48]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 290.
  2. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 122
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108-109.
  5. Поповски, Търпо. Македонски дневник : спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 47 - 48.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  7. Απόσκεπος[неработеща препратка]
  8. Македония и Одринско (1893 – 1903). Мемоар на вътрешната организация, София 1904, стр. 202.
  9. „Автономия“, №39, цитирано по: Тзавела, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, стр. 22.
  10. Темчевъ, Наумъ. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското възстание. // Илюстрация Илиндень 10 (140). Илинденска организация, декемврий 1942. с. 12.
  11. а б Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 69.
  12. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 70.
  13. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 7. (на македонска литературна норма)
  14. Брейлсфърд, Хенри. Македония: нейните народи и тяхното бъдеще, София, Институт „България – Македония“, 2013, с. 34.
  15. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 51.
  16. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 719.
  17. Безкръстната братска могила въ с. Апоскеп. // Илюстрация Илиндень 1 (11). Илинденска организация, септемврий 1928. с. 8 - 9.
  18. Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 88 – 89.
  19. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180 – 181. (на френски)
  20. а б в Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Aposkepos Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  21. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 6.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 826.
  23. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  24. Райков, Георги. Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите, в: „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 26 – 27.
  25. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 19. (на сръбски)
  26. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 530.
  27. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 791. Може би идентичен с Анастас Лазаров.
  28. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 400.
  29. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 71. (на гръцки)
  30. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 684.
  31. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 214.
  32. Μπελεγάκη, Όλγα. Πτυχές της δράσης της Οχράνας στη Δυτική Μακεδονία με βάση νεότερες βουλγαρικές πηγές (1941-1943). Θεσσαλονίκη, 2010. с. 61.
  33. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 216.
  34. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 672.
  35. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.32
  36. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 531.
  37. Парцел 14. // София помни. Посетен на 9 януари 2016.
  38. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 263.
  39. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 772.
  40. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 421.
  41. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 240.
  42. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 53.
  43. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 113.
  44. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 19.
  45. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 16
  46. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 69.
  47. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 393.
  48. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56