Отваря главното меню

Търпо Георгиев Бузов[1], известен като Бузльо, Бузлю[2], Бузата и Четирски, е български и революционер, костурски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Търпо Георгиев
български революционер
Роден
Починал
Търпо Георгиев в Общомедия
Четата на Атанас Кършаков с отрязаната глава на войводата в село Дъмбени, 4 юли 1907 година. От ляво надясно: Търпо Георгиев, Липо Саров Кършаков, Пандо от Четирок и влах от четата на Александър Кошка. На втория ред влах от четата на Кошка, Доро от Дреничево и четник от Добролища.
Четата на Кършаков след смъртта му. Търпо Георгиев е първият от ляво на дясно.

БиографияРедактиране

Георгиев е роден в 1883 година в костурското село Четирок, тогава в Османската империя, днес Месопотамия, Гърция. Самоук. Влиза във ВМОРО и участва в Илинденско-Преображенското въстание като центрови войвода.

След смъртта на Никола Добролитски, четата предлага на Кузо Димитров да поеме войводството, но то отказва, тъй като е планирал заминаването си за България и за войвода е избран Търпо Георгиев.[3] Така Георгиев става самостоятелен войвода на чета с 5 четници в Костенарията, част от Костурския революционен район[4].

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Костурската съединена чета на Македоно-одринското опълчение.[5] В 1913 година е арестуван от новите гръцки власти заедно с Кузо Димитров.[6]

Участва в Първата световна война. Умира от болест в болница в Гюмюрджина.[7]

Георги Константинов Бистрицки пише за него:

Търпо Четирски (Бузов) от с. Четирок, самоук, от бейски ратай в скоро време произведен войвода, ужасен деребейски джелатин, достоен наследник на предшественика си Кольо, израсъл в мизерия и най-големи страдания, най-свято и добросъвестно е изпълнил дълга си, като не е жалил никак труд, грижи и пренебрегвал опасности за охраната на роба. Умря от тежка болест в редовете на българската армия в настоящата всемирна война, при величието на своето отечество.[1]

БележкиРедактиране

  1. а б Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 54.
  2. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.98
  3. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 156.
  4. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 475-481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.171.
  6. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 157.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 32.