Никола Карев

български революционер

Никола Янакиев Карев е български революционер, тесен социалист, деец на македоно-одринското националноосвободително движение, участник в Илинденско-Преображенското въстание и ръководител на Крушевската република.[1]

Никола Карев
български революционер

Роден
Починал

Религия Православие
Образование Битолска българска класическа гимназия
Братя/сестри Георги Карев
Петър Карев
Никола Карев в Общомедия

БиографияРедактиране

   
Домът на Карев в Крушево.

Роден е в град Крушево, тогава в Османската империя, като четвърто дете в бедно въглищарско семейство. Един от братята му - Георги Карев, по-късно е кмет на града. Има и друг известен брат - Петър, който също е деец на ВМОРО. Още 16-годишен, Никола Карев е принуден да прекъсне обучението си и през 1893 година идва в София, където постъпва на работа като зидар, а впоследствие и като столар. През 1896 година става член на БРСДП и се присъединява към създадената от Васил Главинов Македоно-одринска социалдемократическа група.

В Крушево се връща през 1899 година и се заема да довърши образованието си. През 1900 година завършва българската класическа гимназия в Битоля и се включва в редовете на Българските македоно-одрински революционни комитети, като става член на Битолския революционен окръжен комитет. От 1900 до 1903 година учителства в българските училища в село Горно Дивяци и в родното си Крушево. За известно време застава начело на революционна чета. На Смилевския конгрес през май 1903 година, на който се утвърждава планът на предстоящото Илинденско-Преображенско въстание, Карев е делегат от Крушевския революционен район и е сред малцинството делегати, настояващи за отлагане на въстанието, поради липса на достатъчно оръжие.[2] Конгресът го поставя за ръководител на Крушевското горско началство. В разгара на въстанието оглавява Крушевската република, а години по-късно Никола Киров приписва на своя литературен герой Никола Карев авторството на Крушевския манифест. След потушаването на въстанието успява да се изтегли към Свободна България и работи известно време в социалистическото движение.

 
Крушевският ръководен щаб. Отпред: Тодор Павлов, Антиноген Хаджов, Тодор Христов, Тома Никлев, Никола Карев[3]
 
Никола Карев.

На 16 март 1905 година четите на Никола Карев и Петър Ацев преминават през Кюстендилския пункт на ВМОРО, като са придружени от трима влашки терористи.[6] Скоро след това четата на Карев е открита от турски аскер, войводата пада убит край кратовското село Райчани, днес Северна Македония.[7][8]

НаследствоРедактиране

 
Паметник на Никола Карев в Кочани.

В България и Северна Македония Никола Карев е една от най-популярните фигури на националноосвободителното движение на българите в Македония. Днес костите му лежат в паметника Македониум над град Крушево, Северна Македония, издигнат в памет на загиналите в Илинденско-Преображенското въстание за свободата на родния край борци. Там те са пренесени на 11 април 1990 г. Преди това, през 1953 г., по случай 50-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание костите на Никола Карев са пренесени в родния му град Крушево.

Днес в България и Северна Македония името на Никола Карев носят редица училища, улици и други. Негови паметници са издигнати в различни градове в двете страни.

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
Славе Карев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Милош Карев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мицко Карев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Карев
(? – 1903)
 
 
 
 
 
 
 
Наки Карев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тирчо Карев
(? – 1902)
 
Ташко Карев
 
Никола Карев
(1877 – 1905)
 
Петър Карев
(1879 – 1962)
 
Георги Карев
(1881 – 1950)


Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 210-211.
  2. Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 26.
  3. Македония в образи - фототипно издание, Анико, София, 2010, стр.128
  4. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.31
  5. Дневник на Кюстендилския пограничен пункт на ВМОРО, в: Билярски, Цочо. „Никола Карев, Председателят на Крушовската република“, от сайта www.sitebulgarizaedno.com посетен на 05.02.2012 г.
  6. Писмо на Даме Груев до Битолския комитет, 16 март 1905 г., в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 - 1919 г.) - Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.457-458.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 74.
  8. Николова, В., М. Куманов, „Кратък исторически справочник „България“ – 3“, ДИ Народна просвета, София, 1983, стр. 261.