Никола Карев
Никола Янакиев Карев е български революционер, тесен социалист, деец на македоно-одринското националноосвободително движение, участник в Илинденско-Преображенското въстание и ръководител на Крушевската република.[1]
| Никола Карев | |
|---|---|
| български революционер | |
 | |
| Роден |
23 ноември 1877 г.
|
| Починал | |
| Религия | православие |
| Учил в | Битолска българска класическа гимназия |
| Партия | Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) Вътрешна македоно-одринска революционна организация Българска работническа социалдемократическа партия |
| Братя/сестри | Георги Карев Петър Карев |
| Никола Карев в Общомедия | |
Биография Редактиране
|
| |
Домът на Карев в Крушево.
| ||
Роден е в град Крушево, тогава в Османската империя, като четвърто дете в бедно въглищарско семейство. Един от братята му - Георги Карев, по-късно е за кратко кмет на града.[2] Има и друг известен брат - Петър, който също е деец на ВМОРО. Още 16-годишен, Никола Карев е принуден да прекъсне обучението си и през 1893 година идва в София, където постъпва на работа като зидар, а впоследствие и като столар. През 1896 година става член на БРСДП и се присъединява към създадената от Васил Главинов Македоно-одринска социалдемократическа група.
В Крушево се връща през 1899 година и се заема да довърши образованието си. През 1900 година завършва българската класическа гимназия в Битоля и се включва в редовете на Българските македоно-одрински революционни комитети, като става член на Битолския революционен окръжен комитет. От 1900 до 1903 година учителства в българските училища в село Горно Дивяци и в родното си Крушево. За известно време застава начело на революционна чета. На Смилевския конгрес през май 1903 година, на който се утвърждава планът на предстоящото Илинденско-Преображенско въстание, Карев е делегат от Крушевския революционен район и е сред малцинството делегати, настояващи за отлагане на въстанието, поради липса на достатъчно оръжие.[3] Конгресът го поставя за ръководител на Крушевското горско началство. В разгара на въстанието оглавява Крушевската република, а години по-късно Никола Киров приписва на своя литературен герой Никола Карев авторството на Крушевския манифест. След потушаването на въстанието успява да се изтегли към Свободна България и работи известно време в социалистическото движение.
| Чета на Никола Карев, март 1905[5][6] | ||
|---|---|---|
| Име | Родно място | Бележка |
| 1. Никола Карев | Крушево | на 28 години, неженен |
| 2. Марко Христов | Сопотница | на 28 години, неженен |
| 3. Тримо Груйов | Брегово, Битолско | на 30 години, женен с едно дете |
| 4. Йован Силянов | Радово | на 32 години, женен с пет деца |
| 5. Стоян Димов | Зашле | на 22 години, женен с едно дете |
| 6. Силян Костадинов | Цер | на 19 години |
| 5. Иван Димов | Цер | на 22 години |
| 6. Мито Гиоргиев | Крушево | на 27 години |
На 16 март 1905 година четите на Никола Карев и Петър Ацев преминават през Кюстендилския пункт на ВМОРО, като са придружени от трима влашки терористи.[7] Скоро след това четата на Карев е открита от турски аскер, войводата пада убит край кратовското село Райчани, днес Северна Македония.[8][9]
Наследство Редактиране
В България и Северна Македония Никола Карев е една от най-популярните фигури на националноосвободителното движение на българите в Македония. Днес костите му лежат в паметника Македониум над град Крушево, Северна Македония, издигнат в памет на загиналите в Илинденско-Преображенското въстание за свободата на родния край борци. Там те са пренесени на 11 април 1990 г. Преди това, през 1953 г., по случай 50-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание костите на Никола Карев са пренесени в родния му град Крушево.
Днес в България и Северна Македония името на Никола Карев носят редица училища, улици и други. Негови паметници са издигнати в различни градове в двете страни.
-
Молба от Тома Никлев и Никола Карев до български вътрешен министър, 22 април 1904 г.
-
Молба от Тома Никлев и Никола Карев до български вътрешен министър, 22 април 1904 г.
-
Молба от Тома Никлев и Никола Карев до османското правителство, 17 юни 1904 г.
Родословие Редактиране
| Славе Карев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Милош Карев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Мицко Карев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Карев (? – 1903) | Наки Карев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Тирчо Карев (? – 1902) | Ташко Карев (1882 – ?) | Никола Карев (1877 – 1905) | Петър Карев (1879 – 1962) | Георги Карев (1881 – 1950) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки Редактиране
- „Никола Карев - по случай 24 години от неговата смърт“, статия от Наум Томалевски, София, 1929 г.
- "Каревци (Личен архив)", София, 1959 година
Бележки Редактиране
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 210-211.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 185.
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 26.
- ↑ Македония в образи - фототипно издание, Анико, София, 2010, стр.128
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.31
- ↑ Дневник на Кюстендилския пограничен пункт на ВМОРО, в: Билярски, Цочо. „Никола Карев, Председателят на Крушовската република“, от сайта www.sitebulgarizaedno.com посетен на 05.02.2012 г.
- ↑ Писмо на Даме Груев до Битолския комитет, 16 март 1905 г., в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 - 1919 г.) - Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.457-458.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 74.
- ↑ Николова, В., М. Куманов, „Кратък исторически справочник „България“ – 3“, ДИ Народна просвета, София, 1983, стр. 261.