Никола Котков

български футболист

Никола Котков (9 декември 1938 – 30 юни 1971 г.), наричан по прякор Котето, е български футболист, нападател, една от легендите на Локомотив (София), където играе 12 сезона.[1] След това за кратко е част от ЖСК Славия. Умира в автомобилна катастрофа на 32-годишна възраст, като действащ футболист на Левски (София), заедно със съотборника си Георги Аспарухов.

Никола Котков
Лична информация
Прякор Котето
Роден Никола Тодоров Котков
9 декември 1938 г.
София, Flag of Bulgaria.svg България
Починал 30 юни 1971 г. (32 г.)
прохода Витиня, България България
Пост Нападател
Юношески отбори
България Локомотив (София)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1956 – 1968
1969
1969 – 1971
Общо:
България Локомотив (Сф)
България ЖСК Славия
България Левски (Сф)
276
10
36
322
(142)
(3)
(18)
(163)
Национален отбор
1955 – 1957
1958 – 1960
1962 – 1968
1962 – 1968
България България (юноши)
България България до 21 г.
България България Б
България България
16
7
10
26
(8)
(5)
(8)
(12)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Котков изиграва общо 322 мача в „А“ група, в които бележи 163 гола. Футболист № 1 на България за 1964 г. В периода между 1962 и 1968 г. записва 26 участия с 12 гола за националния отбор на България. Участник на световното първенство в Англия'66.

Котков е считан за един от най-добрите български футболисти на своето време. Впечатлява с отлична техника и точни пасове, като вещо организира атаките на отбора си. Притежава мощен и точен удар с левия крак. Брилянтен изпълнител на преки свободни удари и корнери, при които неведнъж топката директно влиза в противниковата врата. Един от любимците на българската публика, изключителен джентълмен, отличаващ се с коректност на терена. Печели купата за индивидуално спортсменство в първенството през 1970 г.

БиографияРедактиране

Ранни годиниРедактиране

Котков израства в софийската Драз махала до Локомотивното депо. Баща му работи като шлосер в БДЖ. В ученическите си години заиграва в школата на Локомотив (София). Впоследствие завършва успешно жп института „Г. Бенковски“ в столицата.

Локомотив (София)Редактиране

Заиграва за мъжкия отбор на Локомотив (София) през 1956 г.[2] Впоследствие се утвърждава като основна фигура и лидер на отбора. С Локомотив става европейски железничарски шампион през 1961 г. и 1963 г. Има огромна заслуга за титлата на България, която клубът печели през сезон 1963/64. По време на шампионската кампания изиграва 28 мача и бележи 14 гола.

Дебютира в евротурнирите на 10 септември 1964 г. в мач на националния стадион „Васил Левски“ срещу шведския Малмьо ФФ за Купата на европейските шампиони. В срещата бележи 5 гола, а Локомотив печели с 8:3.[3] Изиграва общо 4 мача в КЕШ, в които се отчита със 7 гола – вкарва две попадения и в следващия кръг срещу унгарския Вашаш.[4]Заслужил майстор на спорта“ от 1967 г.

През 1967/68 Котков бележи 28 гола в „А“ група. Постижението му е клубен рекорд за Локомотив за най-резултатен играч в рамките на едно първенство, но в голмайсторската листа за сезона остава на второ място след Петър Жеков (Берое). На сметката си Котков записва общо 276 мача за „железничарите“ в елита, в които бележи 142 гола.

ЖСК СлавияРедактиране

След обединението на Локомотив (София) със Славия (София) през януари 1969 г. Котков става част от новосформирания ЖСК Славия. До края на сезон 1968/69 изиграва 12 мача и бележи 2 гола в „А“ група.

Левски (София)Редактиране

През лятото на 1969 г. Котков преминава в Левски (София). В много източници се твърди, че причините за трансфера са две. От една страна той не е бил съгласен с обединението между Локомотив (Сф) и Славия, а от друга е имал голямо желание да играе редом до Георги Аспарухов, с когото приживе са големи приятели. През сезон 1969/70 печели дубъл с Левски, като в първенството изиграва 25 мача и вкарва 14 гола.

Общо за двете години, в които е част от клуба, Котков записва 47 мача с 25 гола за Левски – 36 мача с 18 гола в „А“ група, 4 мача с 4 гола за купата и 7 мача с 3 гола в евротурнирите.

Национален отборРедактиране

През 1959 г. Котков става европейски шампион с юношеския национален отбор на континенталното първенство, което се провежда в България. Има на сметката си общо 16 мача с 8 гола за юношеския тим, 7 мача с 5 гола за младежкия национален отбор и 10 мача с 8 гола за „Б“ националния отбор.

Дебютира за „А“ националния отбор на 30 септември 1962 г. в контрола срещу Полша. Включен е в състава на България за световното първенство в Англия'66, където играе в един мач – при загубата с 1:3 от Унгария на 20 юли 1966 г. До края на 1968 г. записва общо 26 мача с 12 гола.[5]

СмъртРедактиране

Котков загива на 30 юни 1971 г. заедно с Георги Аспарухов в автомобилна катастрофа в прохода Витиня на път за тържество на Ботев във Враца. Автомобилът „Алфа Ромео“ с двамата легендарни футболисти, управляван от Аспарухов, движещ се с висока скорост по главния път, се удря в камион, излизащ на платното без предимство от второстепенен пресечен път.

В погребението на двамата футболисти участват към 150 хиляди души, повече, отколкото в организирани от режима подобни мероприятия, като погребението на Георги Димитров. Освен това то съвпада по време и напълно засенчва пропагандираното от властите погребение на двама загинали съветски космонавти. Масовото погребение на Аспарухов и Котков поражда опасения в правителството и довежда до отстраняването на вътрешния министър Ангел Солаков.[6]

В паметРедактиране

На името на Никола Котков в негова памет се организира международен детски турнир от Локомотив (София). В анкетата на вестник „Нощен Труд“ за Най-добър футболист на България за 20 век е класиран от футболните специалисти на 6-о място, а от футболните фенове – на 4-то място.

Наско Джорлев от Струмица, Македония посвещава Песен за Гунди и Котков на загиналите български футболисти.

УспехиРедактиране

Локомотив (София)
Левски (София)
Национален юношески отбор
  • Европейско първенство:
    •   Шампион: 1959

БележкиРедактиране

  1. Никола Котков – символът на Локомотив (Сф) vitoshanews.com 9 декември 2018 г.
  2. От него трепереха и наши, и чужди вратари blitz.bg 10 декември 2018 г.
  3. Локомотив (Сф) - Малмьо 8:3 worldfootball.net
  4. Статистика на Котков в евротурнирите worldfootball.net
  5. Статистика на Котков в националния отбор eu-football.info
  6. Груев, Михаил. Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век. // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 167 – 168.

Повече информацияРедактиране

  • Евтимов П. „Ехо от стадиона“, изд. „Народна младеж“, 1978
  • Милушев, П. „80 години Локомотив по коловозите на любовта“, София 2009

Външни препраткиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Награди
Предходна година
Александър Шаламанов
Футболист №1 на България
1964
Следваща година
Георги Аспарухов