Никола Котков

български футболист

Никола Тодоров Котков (9 декември 1938 – 30 юни 1971 г.), наричан по прякор Котето, е български футболист, нападател, една от легендите на Локомотив (София), където играе 12 сезона.[1] След това за кратко е част от ЖСК Славия. Умира в автомобилна катастрофа на 32-годишна възраст, като действащ футболист на Левски (София), заедно със съотборника си Георги Аспарухов.

Никола Котков
Никола Котков през 1969 г.
Лична информация
ПрякорКотето
Роден
Никола Тодоров Котков
9 декември 1938 г.
Починал30 юни 1971 г. (32 г.)
ПостЦентрален нападател
Юношески отбори
България Локомотив (София)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1956 – 1968
1969
1969 – 1971
Общо:
България Локомотив (Сф)
България ЖСК Славия
България Левски (Сф)
276
10
36
322
(142)
(3)
(18)
(163)
Национален отбор
1956 – 1959
1959 – 1961
1961 – 1969
България България до 19
България България до 21 г.
България България
16
7
26
(8)
(5)
(12)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Никола Котков в Общомедия

Котков изиграва общо 322 мача в „А“ група, в които бележи 163 гола. Футболист № 1 на България за 1964 г. В периода между 1962 и 1968 г. записва 26 участия с 12 гола за националния отбор на България. Участник на световното първенство в Англия'66.

Котков е считан за един от най-добрите български футболисти на своето време. Впечатлява с отлична техника и точни пасове, като вещо организира атаките на отбора си. Притежава мощен и точен удар с левия крак. Брилянтен изпълнител на преки свободни удари и корнери, при които неведнъж топката директно влиза в противниковата врата. Един от любимците на българската публика, изключителен джентълмен, отличаващ се с коректност на терена. Печели купата за индивидуално спортсменство в първенството през 1970 г.

Биография

редактиране

Ранни години

редактиране

Котков израства в софийската Драз махала до Локомотивното депо. Баща му работи като шлосер в БДЖ. В ученическите си години заиграва в школата на Локомотив (София). Впоследствие завършва успешно жп института „Г. Бенковски“ в столицата.

Локомотив (София)

редактиране

Заиграва за мъжкия отбор на Локомотив (София) през 1956 г.[2] Впоследствие се утвърждава като основна фигура и лидер на отбора. С Локомотив става европейски железничарски шампион през 1961 г. и 1963 г. Има огромна заслуга за титлата на България, която клубът печели през сезон 1963/64. По време на шампионската кампания изиграва 28 мача и бележи 14 гола.

Дебютира в евротурнирите на 10 септември 1964 г. в мач на националния стадион „Васил Левски“ срещу шведския Малмьо ФФ за Купата на европейските шампиони. В срещата бележи 5 гола, а Локомотив печели с 8:3.[3] Изиграва общо 4 мача в КЕШ, в които се отчита със 7 гола – вкарва две попадения и в следващия кръг срещу унгарския Вашаш.[4]Заслужил майстор на спорта“ от 1967 г.

През 1967/68 Котков бележи 28 гола в „А“ група. Постижението му е клубен рекорд за Локомотив за най-резултатен играч в рамките на едно първенство, но в голмайсторската листа за сезона остава на второ място след Петър Жеков (Берое). На сметката си Котков записва общо 276 мача за „железничарите“ в елита, в които бележи 142 гола.

ЖСК Славия

редактиране

След обединението на Локомотив (София) със Славия (София) през януари 1969 г. Котков става част от новосформирания ЖСК Славия. До края на сезон 1968/69 изиграва 12 мача и бележи 2 гола в „А“ група.

Левски (София)

редактиране

През лятото на 1969 г. Котков преминава в Левски (София). В много източници се твърди, че причините за трансфера са две. От една страна той не е бил съгласен с обединението между Локомотив (Сф) и Славия, а от друга е имал голямо желание да играе редом до Георги Аспарухов, с когото приживе са големи приятели. През сезон 1969/70 печели дубъл с Левски, като в първенството изиграва 25 мача и вкарва 14 гола.

Общо за двете години, в които е част от клуба, Котков записва 47 мача с 25 гола за Левски – 36 мача с 18 гола в „А“ група, 4 мача с 4 гола за купата и 7 мача с 3 гола в евротурнирите.

Национален отбор

редактиране

През 1959 г. Котков става европейски шампион с юношеския национален отбор на континенталното първенство, което се провежда в България. Има на сметката си общо 16 мача с 8 гола за юношеския тим, 7 мача с 5 гола за младежкия национален отбор и 10 мача с 8 гола за „Б“ националния отбор.

Дебютира за „А“ националния отбор на 30 септември 1962 г. в контрола срещу Полша. Включен е в състава на България за световното първенство в Англия'66, където играе в един мач – при загубата с 1:3 от Унгария на 20 юли 1966 г. До края на 1968 г. записва общо 26 мача с 12 гола.[5]

Котков загива на 30 юни 1971 г. заедно с Георги Аспарухов в автомобилна катастрофа в прохода Витиня на път за тържество на Ботев във Враца. Автомобилът „Алфа Ромео“ с двамата легендарни футболисти, управляван от Аспарухов, движещ се с висока скорост по главния път, се удря в камион, излизащ на платното без предимство от второстепенен пресечен път.

В погребението на двамата футболисти участват към 150 хиляди души, повече, отколкото в организирани от режима подобни мероприятия, като погребението на Георги Димитров. Освен това то съвпада по време и напълно засенчва пропагандираното от властите погребение на трима загинали съветски космонавти. Масовото погребение на Аспарухов и Котков поражда опасения в правителството и довежда до отстраняването на вътрешния министър Ангел Солаков.[6]

На Никола Котков е наречена улица в квартал „Надежда I“ в София (Карта).

На името на Никола Котков в негова памет се организира международен детски турнир от Локомотив (София). В анкетата на вестник „Нощен Труд“ за Най-добър футболист на България за 20 век е класиран от футболните специалисти на 6-о място, а от футболните фенове – на 4-то място.

Наско Джорлев от Струмица, Македония посвещава Песен за Гунди и Котков на загиналите български футболисти.

Локомотив (София)
Левски (София)
Национален юношески отбор
  • Европейско първенство:
    •   Шампион: 1959
  1. Никола Котков – символът на Локомотив (Сф) vitoshanews.com 9 декември 2018 г.
  2. От него трепереха и наши, и чужди вратари blitz.bg 10 декември 2018 г.
  3. Локомотив (Сф) – Малмьо 8:3 worldfootball.net
  4. Статистика на Котков в евротурнирите worldfootball.net
  5. Статистика на Котков в националния отбор eu-football.info
  6. Груев, Михаил. Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 167 – 168.

Повече информация

редактиране
  • Евтимов П. „Ехо от стадиона“, изд. „Народна младеж“, 1978
  • Милушев, П. „80 години Локомотив по коловозите на любовта“, София 2009

Външни препратки

редактиране
 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Награди
Предходна година
Александър Шаламанов
Футболист №1 на България
1964
Следваща година
Георги Аспарухов