Никола Кемилев

български военен и революционер
(пренасочване от Никола Кямилев)

Никола Цанов Кемилев или Кямилев е български политик, офицер, сред основателите на Вътрешната добруджанска революционна организация, сътрудник на БКП.

Никола Кемилев
български военен и революционер
Роден
Починал
1945 г. (64 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вНационален военен университет
Народен представител в:
XXI ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   

Биография

редактиране

Роден в Хаджиоглу Пазарджик на 20 декември 1880 година. Служи като офицер в II, III, IV и IX, XI конен полк, стига до чин полковник. Като офицер в Четвърти конен полк в Ямбол активно снабдява Вътрешната македоно-одринска революционна организация с оръжие в Одрински революционен окръг. Брат му е в четата на Христо Чернопеев и е ранен в сражение.[1]

През 1920 година е уволнен от армията.[2] Членува в Националлибералната партия. След Деветоюнския преврат от 9 юни 1923 г. до 19 юли година е градоначалник на Русе. Подкрепя и влиза в новата политическа формация Демократически сговор. Депутат е от Сговора в XXI, XXII и XXIII народно събрание. Гравитира към групата на Александър Цанков.

Активно участва в дейността на ВДРО и е сред представителите на нейната десница. През лятото на 1923 г. влиза в Централния комитет на организацията и е натоварен с функцията да осъществява връзката ѝ с българското правителство. Сериозно е ранен по време на атентата в църквата „Света Неделя“ от 1925 година.

Близък е до ВМРО и посредничи при преговорите между Иван Михайлов и военния министър Александър Кисьов при така наречената Неврокопска афера в 1932 година.[3]

Получава ежемесечно суми по 5000 лева от БКП, за да предава информация, с която разполага.

Поддържа контакти с нелегалните военни структури на Комунистическата партия. След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд, но заради оказани услуги на комунистически функционери не е репресиран сурово и получава присъда само от 2 години затвор. Последните години от живота си прекарва в столицата като директор на малка текстилна работилница.

Чичо е на Здравка Кямилева – участничка в групата за убийства на БКП от 1942 – 1943 г.

Военни звания

редактиране

Литература

редактиране
  1. Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 37, 405.
  2. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 89.
  3. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 84.