Никола Маринов (художник)

български художник
Тази статия е за художника. За други личности с това име вижте Никола Маринов.

Никола Маринов Абаджиев е български художник – живописец.

Никола Маринов
български художник
„Автопортрет“
Роден
Никола Маринов Абаджиев
Починал
Учил вАкадемия „Албертина“
Кариера в изкуството
Жанрпортрет
АкадемияТоринска художествена академия
Учителипроф. Андреа Таверние и проф. Джакомо Гросо
Направлениеживопис
Никола Маринов в Общомедия

Биография Редактиране

Никола Маринов се увлича по рисуването още в гимназията и продължава образованието си в Художествената академия в Торино, където негови преподаватели са професорите Андреа Таверние и Джакомо Гросо. Професор Гросо оказва голямо влияние върху художествения му мироглед.[1] През 1903 година завършва специалност живопис със златен медал и остава да рисува в Италия през следващите две години.

След завръщането си в България през 1906 година работи като учител в София до 1919 година, а между 1919 и 1921 година като щатен художник към Министерство на народното просвещение. През 1921 година става професор в Художествената академия, където преподава до 1940 година. Сред неговите ученици са някои от най-изтъкнатите български художници: Илия Бешков, Александър Жендов, Ненко Балкански, Илия Петров, Александър Стаменов, Иван Ненов, Василка Генадиева и други. В периода 1935 – 1937 г. Маринов е ректор на Академията.

Творчество Редактиране

Твори основно живопис, като предпочитаната от него техника е акварелът. Рисува портрети, много голяма част от които – на жени, пейзажи и фигурални композиции, отличаващи се с богати нюанси на цвета. Автор е и на множество стенописи в църкви в Пловдив, Ловеч, Бяла черква, Перник, и храм-паметника „Александър Невски“ в София.

Маринов участва в множество самостоятелни и колективни изложби в България и чужбина: в Белград, Берлин, Венеция, Загреб, Рим. Негови картини днес са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, градските галерии в Бургас, Варна, Велико Търново, Кърджали, Пловдив, Разград, Търговище, Хасково. Галерията в Търговище носи името на Никола Маринов.

Бележки Редактиране

  1. Паприкова-Крутилин, Зоя. Никола Маринов, Спектър 79, София, 1979, с. 383.

Източници Редактиране

  • Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987 г.
  • Босилков, Светлин. Никола Маринов. Изд. Български художник, София, 1957
  • Цончева, Мара. Никола Маринов. Изд. Български художник, София, 1980

Външни препратки Редактиране