Никола Маринов (художник)
Тази статия е за художника. За други личности с това име вижте Никола Маринов.
Никола Маринов Абаджиев е български художник – живописец.
Никола Маринов | |
---|---|
български художник | |
![]() „Автопортрет“ | |
Роден | Никола Маринов Абаджиев
Ески Джумая (дн. Търговище), Княжество България |
Починал | 16 декември 1948 г.
|
Учил в | Академия „Албертина“ |
Кариера в изкуството | |
Жанр | портрет |
Академия | Торинска художествена академия |
Учители | проф. Андреа Таверние и проф. Джакомо Гросо |
Направление | живопис |
Никола Маринов в Общомедия |
Биография Редактиране
Никола Маринов се увлича по рисуването още в гимназията и продължава образованието си в Художествената академия в Торино, където негови преподаватели са професорите Андреа Таверние и Джакомо Гросо. Професор Гросо оказва голямо влияние върху художествения му мироглед.[1] През 1903 година завършва специалност живопис със златен медал и остава да рисува в Италия през следващите две години.
След завръщането си в България през 1906 година работи като учител в София до 1919 година, а между 1919 и 1921 година като щатен художник към Министерство на народното просвещение. През 1921 година става професор в Художествената академия, където преподава до 1940 година. Сред неговите ученици са някои от най-изтъкнатите български художници: Илия Бешков, Александър Жендов, Ненко Балкански, Илия Петров, Александър Стаменов, Иван Ненов, Василка Генадиева и други. В периода 1935 – 1937 г. Маринов е ректор на Академията.
Творчество Редактиране
Твори основно живопис, като предпочитаната от него техника е акварелът. Рисува портрети, много голяма част от които – на жени, пейзажи и фигурални композиции, отличаващи се с богати нюанси на цвета. Автор е и на множество стенописи в църкви в Пловдив, Ловеч, Бяла черква, Перник, и храм-паметника „Александър Невски“ в София.
Маринов участва в множество самостоятелни и колективни изложби в България и чужбина: в Белград, Берлин, Венеция, Загреб, Рим. Негови картини днес са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, градските галерии в Бургас, Варна, Велико Търново, Кърджали, Пловдив, Разград, Търговище, Хасково. Галерията в Търговище носи името на Никола Маринов.
-
Портрет на жената на художника Федерика,1908
-
Майка с дете,1917
-
Във вълните на живота,1921
-
Етюд (1936)
Бележки Редактиране
- ↑ Паприкова-Крутилин, Зоя. Никола Маринов, Спектър 79, София, 1979, с. 383.
Източници Редактиране
- Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987 г.
- Босилков, Светлин. Никола Маринов. Изд. Български художник, София, 1957
- Цончева, Мара. Никола Маринов. Изд. Български художник, София, 1980
Външни препратки Редактиране
- Картини на Никола Маринов: в Art.Domino.bg, Innermost Arts Архив на оригинала от 2006-07-15 в Wayback Machine., The International Water-Colour Pleinair „Nikola Marinov“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.