Никола Андреев (костурски войвода)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Андреев.
Никола Симеонов Андреев (изписване до 1945 година: Никола Симеоновъ Андрѣевъ), известен като Алай бей или Кольо Мокренски,[1][2][3] е български военен и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, костурски войвода и участник в Илинденско-Преображенското въстание.[3]
| Никола Андреев | |
| български революционер и учител | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Национален военен университет |
| Никола Андреев в Общомедия | |
Биография
редактиране
Никола Андреев е роден на 8 април 1879 година в заможно семейство в Мокрени, тогава в Османската империя.[4][3] Завършва Костурското българско третокласно училище,[3][5] след което поканен от чичо си заминава за Варна.[3] Във Варна членува в Македонско-одринското спомагателно дружество „Родопи“ на Петко Киряков, отцепило на 21 ноември 1899 година от дружество „Странджа“. Андреев е подпредседател на настоятелството заедно с Александър Македонски - секретар, Димитър Янев Деревингов - касиер и Васил Янков Вергов, Марко Касабов и Мичо Стамчев - членове.[6] Дружеството си поставя за цел „да помага на наши братя бедни, изоставени и изпаднали тук във Варна, които са били ратници и ще ратуват за благото на Македония и Одринско“. На 31 януари 1900 година единодушно дружество „Родопи“ се присъединява към Варненското македоно-одринско дружество.[7]
Завършва с отличие[2] пети гимназиален клас във Варна, а после за кратко следва във Военното училище в София. Постъпва на служба в Осми пехотен приморски полк.
Напуска военната служба, за да се отдаде на революционна дейност, привлечен във ВМОРО от Лазар Поптрайков и Тома Давидов.[8] Четник е за кратко при Марко Лерински през 1902 година. Става агитатор в Костурско, а после и войвода.
В началото на Илинденско-Преображенското въстание сутринта на 21 юли не успява да превземе Клисура след тежко сражение на върха Свети Илия.[9] На следния ден с помощта четите на Пандо Кляшев, Пандо Сидов, Васил Чекаларов, Манол Розов и Марко Иванов превземат без съпротива Клисура и след това превземат и Невеска.[10][9]
След въстанието заминава за България, но в 1904 година се връща в Македония и става лерински войвода, като през 1905 година е заместен от Кочо Цонката.[11] Става кайлярски войвода.
След Младотурската революция в 1908 година се легализира и става учител в Мокрени. Става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Емборе.[12]
През септември 1910 година след възстановяването на революционната организация отново става нелегален.
Никола Андреев е убит от своя другар и съселянин Турчето на 11 август 1911 година от ревност.[2][13][14][15]
По-малкият на Никола Андреев Дини Андреев загива на 20 години като четник на Христо Чернопеев в голямото сражение при Султан тепе през август 1903 година.[16] Негов внук е Кузман Андреев, а правнучката му Катина Андреева е комунистическа партизанка.[17]
Георги Константинов Бистрицки пише за него:
| „ | Кольо Мокренски (Никола Андреев, Алай бей) от село Мокрени, свършил с отличие курса на българската гимназия във Варна, крупна личност, авантюрист с писателско перо, великан с Крали-Маркови сили, велик страж народен, легендарен герой и съперник на Чакаларова, бе щастлив да дочака хуриета, но отпосле бе убит вероломно от братски куршум - от ръката на най-верния си другар-съселянин Турчето в родното си село през 1910 г.[2] | “ |
Външни препратки
редактиране- "Историята на едно плѣняване", Никола Андреев, публикувано във в. „Вести“, брой 54, Цариград, 11 януари 1910 година
- „Безпристрастно ли е нашето правосъдие“, едно писмо от Никола Андреев, публикувано във в. „Вести“, брой 111, Цариград, 1911 година
Бележки
редактиране- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 7, 71.
- ↑ а б в г Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 51.
- ↑ а б в г д Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 9.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 21.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 52.
- ↑ Стоева, Христина. В души изгрява ни завета! Опит за история на Варненската тракийска оргнизация. Варна, Свят '91, 1993. с. 48.
- ↑ Стоева, Христина. В души изгрява ни завета! Опит за история на Варненската тракийска оргнизация. Варна, Свят'91, 1993. с. 49.
- ↑ Кепов, Петър. Един морален завет от Илинденското въстание.
- ↑ а б Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 13.
- ↑ Кьосев, Дино, Ламби Данаилов. Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, стр. 45, 48.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
- ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 9.
- ↑ Кратка биография на Никола Андреев
- ↑ Албум-алманах „Македония“, София, 1931.
- ↑ Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 12.
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 45 - 49. (на английски)