Отваря главното меню

Мокрени (дем Суровичево)

селище в Гърция
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Мокрени (Община Чашка).

Мо̀крени или Мо̀крене (на гръцки: Βαρικό, Варик̀о, катаревуса: Βαρικόν, Варик̀он, до 1926 година Μόκρενη или Μόκραινα, Мокрени, Мокрена[1]) е село в Гърция, дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония с 698 жители (2001).

Мокрени
Βαρικό
— село —
Изглед към село Мокрени от Вич планина
Изглед към село Мокрени от Вич планина
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Суровичево
Географска област Саръгьол
Надм. височина 944 m
Население 698 души (2001)
Пощенски код 500 05
Телефонен код 24670 – 94
Мокрени в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 65 километра южно от град Лерин (Флорина) и на 21 километра западно от Кайляри в най-западната част на котловината Саръгьол близо до Руднишкото езеро в подножието на планината Вич.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година под името Мокрени с 69 домакинства.[2]

В началото на XIX век френският консул при Али паша Янински Франсоа Пуквил отбелязва Мокрена (Mocrena) като едно от селата, обитавани от българи.[3]

Селото традиционно гравитира към Костур, а не към Лерин и в края на XIX век е част от Клисурската нахия на Костурска каза. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Мокрина (Mokrina), Костурска епархия, живеят 900,[4] а в Мекрани (Mékrani), Мъгленска епархия, живеят 540 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Мокрени (Mokreni) е показано като село с 90 домакинства с 260 жители българи.[6] В края на XIX век в Мокрени е открито българско училище. В него в учебната 1883 – 1884 година преподава Никола Тошев.[7]

Атанас Шопов посещава Мокрени и в 1893 година пише:

Рядко са селата, които се радват на такова хубаво местоположение като Мокрени. Това е същ амфитеатър... Мокрени от две-три години насам е заночнало да учи децата си на български; по-напред гръцкият език е властвал и в църквата и в училището. Припознало е ведомството на Екзархията от две години. Училищно здание си имат доста добричко и учителят им Делев е добър и скромен труженик в полето на просвещението и народното съзнание.[8]
 
Опожареното през Илинденското въстание Мокрени.

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Мокрени живеят 1180 българи християни.[9] Цялото село минава под върховенството на Българската екзархия още в 1877 година и не се отказва от нея чак до Балканската война, когато попада в Гърция. В началото на 1904 година турските власти не допускат учителя Иван Данаилов от Българска блаца да отвори българско училище в селото[10] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1464 жители, всичките българи екзархисти. В селото функционира българско училище.[11]

Мокренци участват активно в Илинденско-Преображенското въстание и на 28 август 1903 селото е опожарено до основи от турските войски и стотици мокренци емигрират в България. Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 в Мокрени изгарят всички 200 къщи и са убити около 300 души.[12] Още на 23 юли са убити кметът Наки Калоянов и тримата му съветници Геле Динев, Дине Велков и Петре Андреев, а след това селянките Стана Лазарова, Маса Гящева, Катерина Поптипева и Тина Шапева. Четниците Аргир Динев, Ицо Попгеоргиев, Кота Ташев, Дине Ташев, Геле Гелев, Георги Тасев, Дине Тасев, Ване Козар, Гире Гящев, Таси Тодев, Георги Попстериов, Наки Петрев, Мити Стоянов, Стоян Мишев, Георги Коста, Мити Йотев, Вани Йотев, Туши Гогев, Ицо Мата, Дони Нашов, Геле Пачов, Ване Хаджиев, Тоди Михайлина, Симо Донев и Георги Попданаилов загиват в сраженията при Врабчинско езеро и край Клисура[13]. На 15 август са убити следните жители:

В 1905 година селото пострадва от гръцки андартски нападения.[15]

Според Георги Константинов Бистрицки Мокрени преди Балканската война има 250 български къщи.[16]

По време на Балканската война 55 души от Мокрени се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[17]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Гръцки части нападат българското училище, където трошат училищни пособия и изгарят архивите. Кметът и свещеникът са принуждавани да се откажат от Българската екзархия[18]. Нова вълна от мокренци поемат пътя на емиграцията към свободна България. В 1926 селото е преименувано на Варикон.[19] В 1932 година в Мокрени има 195 българогласни семейства. В 1945 година в селото живеят 690 славофони, 200 от които с „негръцко национално съзнание“, 90 с гръцко и 400 с „неустановено национално съзнание“. Секретен доклад на жандармерийския началник в Лерин от април 1940 година посочва Варикон заедно с Екши Су, Загоричани и Буф като едно от селата с най-голяма концентрация на „българомислещи“ в региона.[20]

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в Мокрени е образуван клуб на Централния българомакедонски комитет и е създадена чета на българската паравоенна организация Охрана.[21]

Селото пострадва значително по време на Гръцката гражданска война, в която загиват около 150 жители на селото, а много емигрират.

До 2011 година селото е самостоятелна община в ном Лерин.

Селото традиционно е прочуто със своя висококачествен боб. Всяка година на Успение Богородично – 15 август в Мокрени се провежда Фестивал на боба.

ПреброяванияРедактиране

  • 1913 – 764 жители
  • 1920 – 735 жители
  • 1928 – 924 жители
  • 1940 – 1247 жители
  • 1951 – 798жители
  • 1961 – 863 жители
  • 1971 – 799 жители

ЛичностиРедактиране

 
Никола Милев
 
Димитър Стоянов Нанов
Родени в Мокрени
  •   Анастас (Ташко) Попниколов (Αναστάσιος ή Τάσκος Παπανικολάου), гръцки андартски деец от втори клас[22]
  •   Виктория Иванова Богданова (1926 – ?), членка на АФЖ, подпомага партизаните от ЕЛАС, след края на Гражданската война в 1949 година бяга в Югославия, от 1955 г. е в СССР, а в 1961 година със съпруга си Мануил Богданов се установява във Варна, България, оставя спомени за Гражданската война[23]
  •   Георги Тасев (? – 1903), български революционер
  •   Георги Попевтимов (Εεώργιος Παπαευθυμίου), гръцки андартски деец от втори клас, учител[22]
  •   Димитър Стоянов Нанов, български революционер, деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание[24]
  •     Катина Андреева (1928 – 1949), гръцка и българска партизанка
  •   Коста Василев Димбарчев (1923 - ?), деец на ЕПОН, ятак на ЕЛАС (1942 – 1944), войник на ДАГ в Гражданската война (1946 – 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в СССР, а в 1956 година се установява във Варна, България, оставя спомени[25]
  •   Мануил Николов Богданов – Богданче (1921 - ?), партизанин от ЕЛАС в 1942 - 1944 г., войник от ДАГ в Гражданската война в 1947 - 1949 г., от 1949 - 1961 е емигрант в СССР, след което се установява във Варна, България, оставя спомени за Гражданската война[23]
  •   Никола Андреев (Алай бей) (1879 – 1911), български революционер и учител
  •   Никола Манолов Диманов (1931 – ?), деец на ЕПОН, войник на ДАГ в Гражданската война (1947 – 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в СССР, а в 1961 година се установява във Варна, България, оставя спомени[25]
  •   Никола Милев (1881 – 1925), виден български историк и публицист
  •   Никола Пициков (Νικόλαος Πιτσίκας), гръцки андартски деец от втори клас[22]
  •   Никола Сиин, български революционер
  •   Ристо Чаров (1927 – ?), гръцки комунист[26]
  •   Симеон Сиин (1863 – 1929), български революционер
  •   Стоян Рапов, български революционер от ВМРО, четник в периода 1918-1923 г., изселил се в Несебър[27]
  •   Флора Кирякова Димбарчева (1926 – ?), член на ЕПОН от 1944 г., ятачка на ЕЛАС (1944 – 1945), войник на ДАГ в Гражданската война (1949), след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в СССР, а в 1956 година с мъжа си се установява във Варна, България, оставя спомени[25]
  •   Яне Николов (ок. 1850 – ?), български революционер от ВМОРО
Македоно-одрински опълченци от Мокрени
  •   Илия Ангелов, 4 рота на 8 костурска дружина[28]
  •   Милан (Михаил) Ангелов, 3 рота на 8 костурска[29]
  •   Мицо Андонов, 1 рота на 8 костурска[30]
Други

ЛитератураРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μόκραινα -- Βαρικό
  2. Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 301. ISBN 2283604524.
  3. Pouqueville, F. Travels in Epirus, Albania, Macedonia, and Thessaly, London: Printed for Sir Richard Phillips and Co, 1820, p. 88.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.
  6. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.110 – 111.
  7. „Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски)“. Издателство „Фама“, София, 2006, стр.48.
  8. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 232 – 233.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
  10. Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
  11. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, p.180 – 181.
  12. Васил Чекаларов, Дневник 1901 – 1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр.296.
  13. Илюстрация Илинден, бр.136, стр.13
  14. Илюстрация Илинден, бр.135, стр.13
  15. Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.211.
  16. Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.7.
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 863 – 864.
  18. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.175
  19. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  20. A letter from the Prefect of the Gendarmerie Headquarters in the town of Lerin to the stations in the region with instructions for the Bulgarian population, April 8th, 1940, in: Macedonia - Documents and Materials, Sofia 1978
  21. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  22. а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 166. (на гръцки)
  23. а б Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 54. Посетен на 28 август 2015.
  24. Илюстрация Илинден, година 6, книга 5-6, март-април 1934, стр. 7.
  25. а б в Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 137. Посетен на 31 август 2015.
  26. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  27. Бабев, Иван. Помним делата ви, НСА Прес, 2013 г., стр.75.
  28. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 28.
  29. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 30.
  30. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 38.