Емблема за пояснителна страница Тази статия е за костурския войвода на ВМОРО. За леринския вижте Марко Лерински.

Марко (Мати) Иванов Петров, наричан Карамата,[1][2] е български революционер, костурски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Марко Иванов
български революционер

Роден
Починал
Подпис Marko Ivanov Signature (vectorized).svg
Марко Иванов в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Марко Иванов

Роден е в 1877 година в кайлярското село Палеор (днес Фуфас, Гърция)[3]. Влиза във ВМОРО и се занимава с доставяне на оръжие за организацията. През 1903 година е нелегален – четник при поручик Георги Папанчев. През май присъст­ва на Смилевския конгрес. По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на загорицкия център в Костурско и участва в превземането на влашките паланки Невеска и Клисура, като е назначен за комендант на Клисура.[4] По-късно четата му задържа турското настъпление от Костур през Маврово.[5] След въстанието се прехвърля в България и се занимава с търговия.

 
Марко Иванов (вдясно) и Манол Розов (в средата)
 
Никола Андреев и Марко Иванов

При избухването на Балканската война в 1912 година е войвода на чета №17 на Македоно-одринското опълчение, съставена от 12 души. Преминава в Костурско заедно с четите на Георги Попхристов, Павел Христов и Христо Цветков[6]. Действа с четата на Васил Чекаларов,[7] а след това и в похода на голямата чета към Костурско в 1913 година.[8][9] След това преминава в Тиквешко[10].

През Първата световна война служи в Пети пехотен македонски полк на Единадесета дивизия.

Лазар Томов пише за него:

Марко Иванов бе любимец на стари и млади македонски чеда. Той бе отличен певец, изразител на измъчената душа на македонския българин[12].

Участва в дейността на Илинденската организация. Умира от болест в 1933 година.[13]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 51.
  2. Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 11.
  3. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 355-356.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 62 – 63.
  5. Божидар Д. Божиков. Въстанието в Битолски революционен окръг, в: Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, стр.45.
  6. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.108
  7. Силянов, Христо. От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война – 1912 г., Български писател, София, 1984, стр.406
  8. Иванов, Васил. Отрязаната глава, 9 юлий 1913, 1928, стр.16.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 290, 892.
  10. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.31.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 31.
  12. Илюстрация Илинден, 1934, бр.54, стр.16
  13. Марко Иванов