Никола Янев
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Янев.
Никола Иванов Янев (Янов) с псевдоним Мариус е български просветен деец, писател и журналист от Македония.[1]
| Никола Янев | |
|---|---|
| български журналист и писател | |
 Никола Янев със сестрите си Божия и Велика. София, 1906 г. Фото Александър Владиков | |
| Роден | |
| Починал | |
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
БиографияРедактиране
Роден е на 14 август 1888 година в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция, в семейството на Иван К. Янов – Здрапот (1853 – 1927) и Елена Арапнакова Станишева (1860 – ?). Негови сестри и братя са Божия (женена за Туше Делииванов), Райна, Велика (Лика), Георги, Ката и Тома.[2]
В 1906 година завършва с двадесет и първия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[3] След това учи славянска филология в Софийския университет. През 1909 г. печата за първи път във вестник „Балканска трибуна“. Развива просветна дейност в Кукушко. Работи като журналист. Сътрудничи на списанията „Наблюдател“, „Наш живот“, „Искра“, „Златорог“, на вестниците „Пряпорец“ и „Родина“. Известно време работи като редактор в Дирекцията по печата към Министерството на външните работи. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи във 2-ра рота на лозенградска партизанска дружина и 1-ва рота на 3-та солунска дружина.[4] През 1914 г. редактира списание „Звено“. Той е многообещаващ белетрист, но умира в разцвета на младостта си. Между 1917 и 1920 г. е секретар на консулството в Женева.[5]
Умира в 1921 година.[6] През 1930 г. посмъртно е издадена неговата стихосбирка „Любов“ с предговор от Антон Страшимиров.
Външни препраткиРедактиране
- Яневъ, Н. Въ Прилѣпъ. // Родина I (27). Скопйе, 2 март 1916.
- Яневъ, Н. Въ Битоля. // Родина I (28). Скопйе, 4 март 1916.
БележкиРедактиране
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VIII (от фонд № 601 до фонд № 800). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1995. с. 181.
- ↑ Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 40.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 99.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 819.
- ↑ Съвременна българска енциклопедия, Том IVб, Изд. Елпис, 1994, с. 673
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 281.