Нов Рим (срещано в синонимна употреба понякога и като Втори Рим) е наименованието на основания от император Константин I Велики голям и помпозен град, на мястото на античния Византион, за нова столица на Римската империя. Градът в чест на основателя му е наречен Константинопол.

Първата поява в исторически документ на наименованието Новия Рим за Константинопол е от 381 година. Употребата на това название на града е в контекста на спор за мястото в йерархията на Константинополската църква по отношение на по-старите от нея Александрийска и Антиохийска църкви. Употребата на наименованието на Константинопол като Новия или Втория Рим е извън официалните прокламации на гражданската власт, в контраст с използването на названието от християнската църква.

Употребата на наименованието Новия Рим цели да подчертае изрично връзката и приемствеността на новия имперски граждански, църковен и културен център със „Стария Рим“. В този смисъл, особено настойчиво последователна в догматичните спорове е Гръцката православна църква (виж фанариоти) с цел да си извоюва първенстваща роля по отношение на останалите източни автокефални православни църкви, наблягайки и подчертавайки на правата си, които според нея идват неопосредствено от пионера и пръв архиепископ, въвел християнството във „Вечния град“ – свети Петър.

Друг контекст

редактиране

С течение на времето понятието Нов Рим в исторически контекст се сдобива и с друг смисъл:

Вижте също

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата New Rome в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​