Пейзаж от Западносибирската низина

Низината е една от равнинните форми на релефа, характерна с минимални неравности. За низина се приема всяка обширна част от земната суша, която никъде не надхвърля 200 м. надморска височина.[1] Образува се в резултат на тектонско понижение на дадена територия и последвалото ѝ запълване с континентални или морски отложения (седименти).[2] Техните слоеве са разположени почти хоризонтално. Низините често са заблатени, а блатата са плитки и с мътна вода, богата на хранителни вещества (т. нар. еутрофни блата). Те се подхранват главно от подпочвени води, които изобилстват в низините. Реките през тях текат бавно и образуват много меандри. В много случаи речните наноси увеличават площта на низините в посока на океана. Благоприятни са за земеделие. През тях лесно се прекарват пътища и железопътни линии. Строят се големи градове.

Прикаспийската низина в южна Русия

Низината е сходна с равнината и в много езици не съществува разлика. Англо-саксонската географска наука ги третира като една и съща форма на релефа (plain), макар че от друга страна разграничава lowlands от uplands. Тяхното понятие обобщава равнините, низините, полетата и високите плата. В българската наука разликата между тези „равнини“ е добре обоснована. При равнината може да има възвишения. Произходът ѝ обикновено е съвсем различен.

Все пак разграничението между низини и равнини е условно. По-значимите низини в света са:

В Европа има три неголеми низини – Паданската, Среднодунавската и Долнодунавската. В България се намира известната Горнотракийска низина, но от строго научна гледна точка това е по-скоро равнина.

БележкиРедактиране

  1. Пенин, Румен. Физическа география и ландшафтна екология. Терминологичен речник. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 9789541805473. с. 207.
  2. Низменность, Большая российская энциклопедия
  3. Прикаспийская низменность, Низменности России