Оберон (спътник)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Оберон.
Оберон е най-външният от големите спътници на Уран. Открит е на 11 януари 1787 г. от Уилям Хершел. Понякога спътникът е обозначаван и като Уран IV. Той е втори по големина и маса Уранов спътник и деветият най-масивен в Слънчевата система.[1] Оберон се намира извън магнитосферата на планетата.
 | |
| Оберон заснет от апарата Вояджър 2 | |
| Откриване | |
|---|---|
| Открит от | Уилям Хершел |
| Дата | 11 януари 1787 г. |
| Орбитални параметри (епоха J2000) | |
| Голяма полуос | 583 519 km |
| Ексцентрицитет | ~0,0016 |
| Орбитален период | 13,463234 дни |
| Инклинация | ~0,7° |
| Естествен спътник на | Уран |
| Физически характеристики | |
| Среден диаметър | 1522,8 km |
| Площ | 7 800 000 km2 |
| Маса | 3,014×1021 kg |
| Средна плътност | 1,63 g/cm³ |
| Повърхностна гравитация | 0,346 m/s2 |
| Период на въртене | неизв. |
| Наклон на оста | неизв. |
| Албедо | 0,24 |
| Атмосферни характеристики | |
| Атмосферно налягане | няма |
Спътникът е съставен от равни количества скали и лед и най-вероятно има каменно ядро, обвито от ледена мантия. Възможно е наличие на воден слой на границата между мантията и ядрото. Повърхността му, която е тъмно червена на цвят, е оформена от сблъсъци с астероиди и комети. Покрит е от множество кратери, които могат да достигнат до 210 km в диаметър. Вероятно Оберон е създал акреционен диск около Уран след формирането му.
Към 2009 г. Урановата спътникова система е изучавана само веднъж от сондата Вояджър 2 през януари 1986 г. Космическият апарат е направил няколко снимки, които позволяват картографиране на около 40% от повърхността му.
Откриване
редактиранеОберон е открит на 11 януари 1787 г. от Уилям Хершел, същата година, в която той открива най-големия спътник на Уран - Титания. По-късно съобщава за още 4 спътника, които се оказват погрешни наблюдения. Забележително е, че 50 години след Хершел, Оберон и Титания няма да бъдат наблюдавани от никой друг. Днес Оберон може да бъде наблюдаван от Земята с аматьорски телескоп.[2]
Наименование
редактиранеИмето Оберон както и имената на другите четири големи спътника на Уран са предложени от сина на Уилям Хершел – Джон Хершел, през 1852 г. по молба на Уилям Ласел, който през 1851 г. открива Ариел и Умбриел (виж тук за повече информация). Оберон носи името на царя на феите от шекспировата драма „Сън в лятна нощ“, също както и останалите спътници на Уран носят имена на герои от произведенията на Уилям Шекспир или Александър Поуп. Понякога Оберон бива наричан Уран 4.
Физически характеристики
редактиранеЕдинствените близки снимки на спътника са изпратени от апарата Вояджър 2, който посети урановата система през януари 1986 г. Поради разположението на спътника и слънцето на апарата се удаде да заснеме само южното полукълбо.
Оберон се състои приблизително от 50% лед, 30% силикатни скали и 20% метан и други въглеводороди. Повърхността на спътника е стара и се наблюдават многобройни кратери при липса на геологична активност. Наличен е тъмен материал с неизвестен състав, покриващ дъното на повечето кратери.
Учените са установили следните геологични черти на Оберон: пропасти и кратери
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Спътниците по-масивни от Оберон са: Луната, четирите Галилееви спътници, Титан, Титания и Тритон. Вижте JPLSSD. за допълнителна информация.
- ↑ The Nine Planets Solar System Tour.