Вижте пояснителната страница за други значения на Ариел.

Ариел е естествен спътник на Уран. Открит от английския астроном Уилям Ласел на 24 октомври 1851 г. едновременно със спътника Умбриел. Спътникът носи името на героиня от произведението на Александър Поуп Влизане с взлом.

Ариел
естествен спътник на Уран
Ариел заснета от апарата Вояджър 2
Ариел заснета от апарата Вояджър 2
Откриване
Открит отУилям Ласел
Дата24 октомври 1851 г.
Орбитални параметри
(Епоха J2000)
Ексцентрицитет (e)0,0012
Орбитален период (P)2,52 дни
Инклинация (i)0,041°
Физически характеристики
Радиус (r)190 900 km
Площ4 200 000 km2
Маса (m)1,35×1021 kg
Средна плътност1,67 g/cm3
Екваториална гравитация0,23 m/s²
Период на въртене2,52 дни (синхронен)
Албедо0,39
Повърхностна температура (T)~80 K
Атмосферни характеристики
Атмосферно наляганеняма
Размери1162×1156×1155 km
Ариел в Общомедия

Наименование

редактиране

Името Ариел както и имената на четири други естествени спътника на Уран са предложени от сина на Уилям Хершел – Джон Хершел през 1852 г. по молба на Уилям Ласел,[1] който през 1851 г. открива Ариел и Умбриел. [2] Понякога Ариел бива наричана Уран-1.

Физически характеристики

редактиране

Единственият апарат, изследвал Ариел, е Вояджър 2 по време на прехода си през урановата система през януари 1986 г. Изследваноо е само осветеното от Слънцето южно полукълбо. Вояджър 2 прави най-близкото си преминаване покрай Ариел на 24 януари, когато преминава само на 127 000 km от спътника.[3]

Ариел се състои приблизително от 50% лед, 30 % силикатни скали и 20% замръзнал метан. За повърхността му са характерни зони с протичащи цикли на замръзване/размразяване. На повърхността почти липсват кратери и се смята, че спътникът е претърпял значимо геоложко събитие, довело до образуването на множество вериги от разломи, каньони и полета със замръзнала вода.

Учените разпознават следните геоложки забележителности на Ариел:

Ариел прилича на сатурновия спътник Диона. Те са много близки по размер, плътност и маса, като Ариел е с малко по-големи стойности по тези характеристики. И двата спътника най-вероятно са имали минала геоложка активност.

Източници

редактиране
  1. Adsabs.harvard.edu Посетен на 26 януари 2009 година
  2. adsabs.harvard.edu
  3. Voyager Mission Description. Посетен на 29 май 2006

Вижте също

редактиране

Външни препратки

редактиране