Титания (спътник)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Титания.
| |
| Титания заснета от апарата Вояджър 2 | |
| Откриване | |
|---|---|
| Открит от | Уилям Хершел |
| Дата | 11 януари 1787 г. |
| Орбитални параметри (епоха J2000) | |
| Голяма полуос | 463 300 km |
| Ексцентрицитет | 0,0017 |
| Орбитален период | 8,71 дни |
| Инклинация | 0,08° |
| Естествен спътник на | Уран |
| Физически характеристики | |
| Среден диаметър | 1577,8 km |
| Площ | 7 800 000 km2 |
| Маса | 3,526×1021 kg |
| Средна плътност | 1,71 g/cm³ |
| Повърхностна гравитация | 0,378 m/s2 |
| Период на въртене | 8,71 дни (синхронен) |
| Наклон на оста | неизв. |
| Албедо | 0,28 |
| Атмосферни характеристики | |
| Атмосферно налягане | няма |
Титания е най-големият естествен спътник на Уран. Открит е на 11 януари 1787 г. от Уилям Хершел.
Откриване
редактиранеТитания е открита на 11 януари 1787 г. от Уилям Хершел. В същата година е открит и друг спътник на Уран – Оберон. Хершел по-късно съобщава за откриването на още четири спътника, но тази информация се оказва невярна.
Наименование
редактиранеИмето Титания, както и имената на четири други естествени спътника на Уран, са предложени от сина на Уилям Хершел – Джон Хершел, през 1852 г. по молба на Уилям Ласел, който през 1851 г. открива Ариел и Умбриел[1]. Титания, която носи името на царицата на феите от шекспировата драма „Сън в лятна нощ“, както и останалите спътници на Уран носят имена на герои от произведенията на Уилям Шекспир или Александър Поуп. Понякога Титания бива наричана Уран 3.
Физически характеристики
редактиранеЕдинствените близки снимки на спътника са изпратени от апарата Вояджър 2, който посети урановата система през януари 1986 г. Поради разположението на спътника и слънцето на апарата се удаде да заснеме само южното полукълбо.
Титания се състои приблизително от 50% лед, 30% силикатни скали и 20% метан и други въглеводороди. Наблюдаваната част от повърхността разкрива огромен каньон с размери, подобни на Valles Marineris („Долината на Маринър“) на Марс и Ithaca Chasma („Пропастта Итака“) на сатурновия спътник Тетида.
Най-големият кратер е Гертруд с размери 326 km в диаметър.[2]
Учените са установили следните геологични черти на Титания:
Окултация
редактиранеНа 8 септември 2001 г. Титания закрива слабосветеща звезда. Това е удобен случай за астрономите да преизчислят диаметъра и ефемерията ѝ, и да засекат евентуално съществуваща атмосфера. Получената информация сочи, че няма атмосфера при налягане 0,03 микробара. Ако съществува такава, то тя би била по-тънка от тази на Тритон и Плутон.[3][4]
Титания във фантастиката
редактиране- В романа на Ким Станли Робинсън Синият Марс се съдържа описание на човешка колония на Титания, където хората са се адаптирали към живот с ниска гравитация и слабо слънчево греене.
Източници
редактиране- ↑ adsabs.harvard.edu. Посетен на 26 януари 2009
- ↑ Uranus System Nomenclature Table Of Contents // Gazetteer of Planetary Nomenclature. USGS Astrogeology. Посетен на 26 януари 2009.
- ↑ www.obspm.fr Архив на оригинала от 2013-03-07 в Wayback Machine.. Посетен на 26 януари 2009 година
- ↑ www.lesia.obspm.fr. Посетен на 26 януари 2009 година