Златишко-Тетевенска планина

планина в България

Златишко-Тетевенска планина е планина в най-западната част Средна Стара планина, в Софийска област и областите Ловеч и Пловдив, между Златишкия и Рибаришкия проход. По северното ѝ подножие преминава условната граница между Средния Предбалкан и Средна Стара планина.

Златишко-Тетевенска планина
42.753° с. ш. 24.404° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
МестоположениеБългария
Софийска област
Област Ловеч
Част отСтара планина
Най-висок връхВежен
Надм. височина2198,1 m
Подробна карта

Географско положение, граници, големина

редактиране

Златишко-Тетевенска планина се издига в най-западната част на Средна Стара планина с посока изток-запад, с дължина 36 км и максимална ширина 10 – 12 км. На запад долината на река Малки Искър и Златишкия проход (1385 м) я отделят от Етрополска планина на Западна Стара планина, а на изток Рибаришкия проход (1570 м) – от Троянска планина. На север чрез седловината Превлаката (1098 м н.в.) и седловината при село Ямна (880 м н.в.) се свързва с планинските ридове Лисец и Лествица, части на Средния Предбалкан. На юг се спуска стръмно към Златишко-Пирдопската котловина и най-западната част на Карловската котловина, а чрез планински праг Козница, разположен между двете котловини се свързва със Същинска Средна гора.

Южните ѝ склонове обърнати към Златишко-Пирдопската и Карловската котловина са стръмни, фацетирани и дълбоко разчленени от десните притоци на река Тополница: Златишка река, Пирдопска река, Манджарица и Дълбочица и река Стряма с нейните най-горни притоци. Южното ѝ подножие е запълнено с големи наносни конуси. Северният склон при билото е скалист със сипеи, срутища и блокажи, а след това на север е дълбоко разчеленен от реките Бели Вит, Черни Вит и Стара река (десен приток на Малки Искър) и техните начални притоци.

Билото на планината е остро, разположено на 1800 – 2100 м н.в. при върховете и 1600 – 1700 м н.в. при седловините.

Име Кота (m)
Вежен 2198,1 м
Каменица 2104
Тетевенска Баба 2070,3
Булувания 2042,5
Картала 2033
Паскал 2029
Косица 2000,5
Братаница 1992
Пъпа 1976
Свищи плаз 1888,3
Разбой 1631

Геоложки строеж

редактиране

Планината е образувана върху Централнобалканската антиклинала и Ботевръшкия навлак. Билото и южните склонове са изградени от гранити и палеозойски кристалинни скали, а ниските крайни северни чести – от триаски и юрски варовици, пясъчници и мергели.

Почвите са кафяви горски, лесивирани, планинско-ливадни и рендзини.

Билото е заето от високопланинска тревна и храстова растителност. Северните склонове са обрасли с бук, а над 1500 м – от смърчово-елови гори. Южните склонове в по-голямата си част са обезлесени, силно ерозирани с редки габъро-горунови гори. По долините, тук-таме са запазени гори от бук. В миналото по южните склонове са проведени залесителни мероприятия.

Населени места

редактиране

По южното подножие на планината са разположени градовете Златица, Пирдоп и Клисура и селата Антон и Розино, а по северното – селата Рибарица (в Софийска област), Ямна, Дивчовото и Рибарица (в Област Ловеч).

Защитени територии

редактиране

Златишко-Тетевенска планина попада в границите на Национален парк „Централен Балкан“, в който се намират биосферните резервати „Боатин“ и „Царичина“.

В Златишко-Тетевенска планина се намират от запад на изток следните хижи:

Име Надморска
Височина (m)
Действаща Места Ток Вода
Свищи плаз 1480 Да 55 Не Не
Момина поляна 1640 Да 80 Да Да
Планински извори 1850 Не 50 Не Не
Паскал 1345 Да 60 Да Да
Бенковски 1540 Да 60 Да Да
Вежен 1650 Да 120 Да Да

По цялото ѝ южно подножие, от град Златица до село Розино, на протежение от 38,6 км преминава участък от първокласен път № 6 от Държавната пътна мрежа ГКПП „Гюешево“ – София – Карлово – Бургас, а успоредно на него и участък от трасето на Подбалканската жп линия София – Карлово – Бургас.

В най-западната част на планината, през Златишкия проход, от Етрополе до Златица, на протежение от 25 км преминава участък от второкласен път № 37 от Държавната пътна мрежа Ябланица – Панагюрище – Пазарджик – Пещера – Доспат – Барутин.

Вижте също

редактиране

Топографска карта

редактиране

Източници

редактиране