Рудозем (община)
Община Рудозем се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Смолян.
Рудозем (община) | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Област Смолян |
Площ | 182.92 km² |
Население | 9 714 души |
Адм. център | Рудозем |
Брой селища | 22 |
Сайт | www.rudozem.com |
Управление | |
Кмет | Недко Кулевски (ДПС; 2023) |
Общ. съвет | 13 съветници
|
Рудозем (община) в Общомедия |
География
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеОбщината се намира в южната част на област Смолян. С площта си от 182,919 km2 е 6-а по големина сред 10-те общини на областта, което съставлява 5,73% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на северозапад – община Смолян;
- на североизток – община Мадан;
- на изток – община Златоград;
- на юг – Гърция.
Природни ресурси
редактиранеРелеф
редактиранеРелефът на общината е ниско и средно планински, а в най-южната ѝ част високо планински. Условно се простира в крайната югозападната част на Източните Родопи и в югоизточната част от Западните Родопи.
Около 100 km2 от територията на общината, разположена между река Арда на север, Чепинска река на изток, границата с община Смолян на запад и държавната ни граница с Гърция на юг се заема от крайните източни части на мощния граничен Ардински дял на Западните Родопи. В него на границата с Гърция, на около 6 km по права линия южно от село Пловдивци се издига първенецът му връх Циганско градище 1826,9 m, най-високата точка на община Рудозем.
Северно от река Арда, в пределите на общината попада крайната югоизточна, ниска на част на друг западнородопски рид – Кайнадинския. На 1 km западно от село Дъбова се намира най-високата му точка в община Рудозем – 1225,2 m.
Югоизточно от река Арда и източно от Чепинска река се простират последните югозападни разклонение на източнородопския рид – Жълти дял с Добри връх 1449,7 m, разположен на граничната бразда, южно от село Чепинци.
Североизточно от квартал „Койнарци“ на град Рудозем, на границата с община Мадан, в коритото на река Арда се намира най-ниската ѝ точка – 666 m н.в.
Води
редактиранеОсновна водна артерия на община Рудозем е река Арда. Тя протича през северната част на общината от запад на изток, а след град Рудозем – на североизток в дълбока и тясна долина, на протежение от около 16 km, с част от горното си течение. Навлиза в общината западно от село Бяла река, минава през него и през град Рудозем и североизточно от неговия квартал „Койнарци“ напуска пределите ѝ. Основни нейни притоци на територията на общината са два: Елховска река (десен) и Малка река (ляв, влива се в нея в квартал „Възраждане“ на Рудозем). Елховска река (20 km) е първият по-голям приток на Арда. Тя води началото си от североизточното подножие на граничния връх Кулата и по цялото си протежение тече на север в дълбока и залесена долина. Минава през селата Пловдивци, Елховец и Войкова лъка, като на трите места образува малки долинни разширения и в град Рудозем се влива отдясно в Арда. В центърът на града в нея отдясно се влива най-големият ѝ приток Чепинска река, която по цялото си протежение служи за граница между Източните и Западните Родопи.
Население
редактиранеЕтнически състав (2011)
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 10 069 | 100,00 |
Българи | 6774 | 67,28 |
Турци | 41 | 0,41 |
Цигани | – | - |
Други | 738 | 7,33 |
Не се самоопределят | 122 | 1,21 |
Неотговорили | 2394 | 23,78 |
Движение на населението (1934 – 2021)
редактиранеОбщина Рудозем | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Година | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | 2021 | |
Население | 4501 | 5404 | 12300 | 13354 | 12135 | 12320 | 12001 | 10875 | 10069 | 8674 | |
Източници: Национален Статистически Институт, [1] |
Населени места
редактиранеОбщината има 23 населени места с общо население от 8674 жители към 7 септември 2021 г.[2]
Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Боево | 4 | - | в з-щето на гр. Рудозем | Кокорци | - | - | Кокора, в з-щето на гр. Рудозем |
Борие | 210 | - | в з-щето на гр. Рудозем | Коритата | 159 | - | в з-щето на с. Пловдивци |
Бреза | 6 | - | Муртазовска, в з-щето на с. Чепинци | Мочуре | 8 | 7,277 | |
Бърчево | 175 | - | в з-щето на с. Войкова лъка | Оглед | 136 | 5,862 | |
Бяла река | 250 | - | в з-щето на гр. Рудозем | Пловдивци | 218 | 31,119 | Бююк дере |
Витина | 117 | 8,884 | Кючук дере | Поляна | 60 | 4,598 | |
Войкова лъка | 352 | 6,971 | Маджарска | Равнината | 125 | 8,603 | |
Грамаде | 129 | - | в з-щето на с. Оглед | Рибница | 276 | 14,598 | Балък дере |
Добрева череша | 3 | - | в з-щето на гр. Рудозем | Рудозем | 3292 | 36,685 | Палас |
Дъбова | 1 | - | Уручевци, в з-щето на гр. Рудозем | Сопотот | 329 | - | Пискюлиите, в з-щето на с. Рибница |
Елховец | 937 | 19,564 | Януз дере | Чепинци | 1849 | 35,024 | Чангър дере |
Иваново | 38 | 3,734 | ОБЩО | 8674 | 182,919 | 11 населени места са без землища |
Административно-териториални промени
редактиране- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува м. Муртазовска на м. Бреза;
- – преименува м. Муртаза на м. Бърчево;
- – преименува с. Кючук дере на с. Витина;
- – преименува м. Маджарска на м. Войкова лъка;
- – преименува с. Януз дере на с. Елховец;
- – преименува м. Кокора на м. Кокорци;
- – преименува м. Бекировска на м. Оскрушево;
- – преименува с. Бююк дере на с. Пловдивци;
- – преименува м. Балък дере на м. Рибница;
- – преименува с. Палас на с. Рудозем;
- – преименува м. Пискюлиите на м. Сопотот;
- – преименува с. Чангър дере на с. Чепинци;
- Указ № 352/обн. 12.10.1956 г. – признава н.м. Кучкар за отделно населено място – с. Оглед;
- Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава м. Малка река (Брахомчиновци) и я присъединява като квартал на м. Добрева череша;
- Указ № 38/обн. 02.02.1960 г. – признава с. Рудозем за гр. Рудозем;
- Указ № 381/обн. 25.10.1960 г. – преименува м. Уручевци на м. Дъбова;
- Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава м. Борце поради изселване;
- Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава махалите Даровица и Шереметево и ги присъединява като квартали на с. Витина;
- – заличава м. Кокалич и я присъединява като квартал на с. Елховец;
- – заличава м. Дабок и я присъединява като квартал на м. Поляна;
- – заличава махалите Койнаре, Мейково и Оскрушево и ги присъединява като квартали на гр. Рудозем;
- – признава м. Войкова лъка за с. Войкова лъка;
- – признава н.м. Иваново за отделно населено място – с. Иваново;
- – признава м. Коритата за с. Коритата;
- – признава м. Мочуре за с. Мочуре;
- – признава м. Поляна за с. Поляна;
- – признава н.м. Равнината (от с. Смилян) за отделно населено място – с. Равнината;
- – признава м. Рибница за с. Рибница;
- Указ № 2932/обн. 30.09.1983 г. – заличава м. Кокора (Янево) и я присъединява като квартал на с. Чепинци;
- Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – заличава м. Осиката поради изселване;
- На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
- Указ № 368/обн. 21.10.1998 г. – отделя с. Равнината и неговото землище от Община Смолян и го присъединява към и го присъединява към Община Рудозем.
Транспорт
редактиранеПрез общината преминават изцяло или частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 43,3 km:
- последният участък от 17,1 km от Републикански път II-86 (от km 130,3 до km 147,4);
- началният участък от 8 km от Републикански път III-868 (от km 0 до km 8,0);
- целият участък от 12,7 km от Републикански път III-8608;
- началният участък от 5,5 km от Републикански път III-8681 (от km 0 до km 5,5).
Топографска карта
редактиране- Лист от карта K-35-86. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препратки
редактиране- Сайт на община Рудозем Архив на оригинала от 2017-08-04 в Wayback Machine.
Източници
редактиране- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
Бележки
редактиране- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ