Мадан (община)

(пренасочване от Община Мадан)

Община Мадан се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Смолян.

Мадан (община)
Map of Madan municipality (Smolyan Province).png
Общи данни
Област Област Смолян
Площ 174.95 km²
Население 12 619 души
Адм. център Мадан
Брой селища 44
Сайт www.madan.bg
Управление
Кмет Фахри Молайсенов
(ДПС)
Общ. съвет 17 съветници
• ДПС (8)
• ГЕРБ (3)
• РБ (2)
• БСП (2)
• ДСХ (1)
• Росен Шемширов (1)
Bulgaria Madan Municipality geographic map bg.svg
Мадан (община) в Общомедия

ГеографияРедактиране

Географско положение, граници, големинаРедактиране

Общината се намира в източната част на област Смолян. С площта си от 174,951 km2 е 7-а по големина сред 10-те общини на областта, което съставлява 5,48% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурсиРедактиране

РелефРедактиране

Релефът на общината е ниско и средно планински и се простира в крайната югозападната част на Източните Родопи и в малка част от Западните Родопи.

Южната половина на общината, на юг от дълбоката долина на река Арда попада в югозападната част на източнородопския рид Жълти дял. Максималната височина на общината е връх Бучовица 1406,6 m, разположен на границата с община Златоград, на 1 km южно от село Крушев дол.

На север от долината на Арда на територията на община Мадан се простира крайната югоизточна част на дългия и тесен безименен западнородопски планински рид, отделящ се от Переликско-Преспанския дял източно от седловината Рожен и простиращ се в югоизточна посока между долините на реките Малка Арда и Черна (леви притоци на Арда). В пределите на общината максималната му височина е връх Света Неделя 1336,9 m, издигащ се на югозапад от село Купен.

Югоизточно от село Дирало, на границата с община Ардино, в коритото на река Арда се намира най-ниската ѝ точка – 567 m н.в.

ВодиРедактиране

Основна водна артерия на община Мадан е река Арда. Тя протича през средата на общината от запад на изток в дълбока и тясна долина с множество планински меандри, на протежение от около 22 km, с част от горното си течение. Навлиза в община Мадан южно от село Рустан, минава през село Средногорци и покрай селата Леска, Цирка и Дирало и югоизточно от последното напуска нейните предели. Основни нейни притоци на територията ѝ са реките: Маданска река (десен), Черна (ляв, около 4 km от най-долното ѝ течение е в община Мадан), Малката река (ляв) и Буковска река (десен).

НаселениеРедактиране

Етнически състав (2011)Редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 12 276 100,00
Българи 7230 58,90
Турци 661 5,38
Цигани -
Други 442 3,60
Не се самоопределят -
Не отговорили 3703 30,16

Движение на населението (1934 – 2011)Редактиране

Община Мадан
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 6011 7409 21508 22956 20634 18871 16834 13812 12276
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени местаРедактиране

Общината има 44 населени места с общо население от 12 276 жители (към 1 февруари 2011).[2]

Списък на населените места в община Мадан, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Арпаджик 26 - в з-щето на с. Митовска Лещак 294 5,820 Пъндаджик, Фъндаджик
Борика 22 - в з-щето на с. Лещак Ливаде 29 - Ливада, в з-щето на с. Студена
Бориново 223 10,000 Бориево Ловци 243 4,583 Рахманска
Боровина 392 10,212 Чамладжа Мадан 5793 22,353
Букова поляна 435 16,536 Буковска поляна Миле 20 - в з-щето на с. Купен
Буково 284 7,774 Митовска 128 13,417
Вехтино 87 5,153 Ескилер Мъглища 256 4,759 Ардашли
Високите 20 - Узунци, в з-щето на с. Митовска Петров дол 34 - в з-щето на с. Тънкото
Вранинци 9 - Хасановска, в з-щето на с. Митовска Печинска 43 - в з-щето на с. Бориново
Върба 29 6,220 Планинци - - Османлийци, в з-щето на с. Студена
Върбина 998 7,213 Союджук Равнил 141 4,101
Въргов дол 13 - в з-щето на с. Тънкото Равнища 243 4,150
Габрина 24 - Гарабина, в з-щето на с. Купен Равно нивище 63 - в з-щето на с. Тънкото
Галище 192 5,076 Рустан 2 - Рустан дере, в з-щето на с. Средногорци
Дирало 51 - в з-щето на с. Вехтино Средногорци 921 11,772 Топуклу
Долие 8 - в з-щето на с. Лещак Стайчин дол 5 - в з-щето на с. Върбина
Касапско 27 - Касап, в з-щето на с. Купен Студена 178 7,478 Поляна
Кориите 33 - Кориете, в з-щето на с. Леска Тънкото 67 11,561 Кайрякът
Крайна 56 - в з-щето на с. Върба Уручовци 33 - в з-щето на с. Галище
Крушев дол 6 - в з-щето на гр. Мадан Цирка 118 1,867
Купен 38 12,062 Чурка 110 - в з-щето на с. Ловци
Леска 353 7,477 Шаренска 229 5,370
ОБЩО 12276 174,951 22 населени места са без землища

Административно-териториални промениРедактиране

  • МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува м. Бекировци на м. Батинци;
– преименува с. Бориево на с. Бориново;
– преименува с. Чамладжа на с. Боровина;
– преименува м. Ескилер на м. Вехтино;
– преименува с. Узунци на с. Високите;
– преименува м. Хасановска на м. Вранинци;
– преименува с. Союджук на с. Върбина;
– преименува м. Касап на м. Касапско;
– преименува м. Кориете на м. Кориите;
– преименува с. Пъндаджик (Фъндаджик) на с. Лещак;
– преименува м. Рахманска на м. Ловци;
– преименува м. Ардашли на м. Мъглища;
– преименува м. БЧобан на м. Пастирци;
– преименува к. Османлийци на к. Планинци;
– преименува м. Рустан дере на м. Рустан;
– преименува с. Топуклу на с. Средногорци;
– преименува м. Кайрякът на м. Тънкото;
  • МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува м. Гарабина на м. Габрина;
  • МЗ № 1014/обн. 11 май 1942 г. – признава м. Буковска поляна за с. Буковска поляна;
– признава м. Буково за с. Буково;
– признава м. Вехтино за с. Вехтино;
– признава м. Равнил за с. Равнил;
  • Указ № 292/обн. 25 август 1953 г. – преименува м. Борова река на м. Бориева река и я признава за пром.с. Бориева река;
– признава н.м. Върба за отделно населено място – м. Върба;
– признава н.м. Галище (от с. Буково) за отделно населено място – м. Галище;
– признава н.м. Крайна (от община Мадан) за отделно населено място – м. Крайна;
– признава н.м. Кралевски дол (от община Мадан) за отделно населено място – м. Кралевски дол;
– признава н.м. Крушев дол (Крушов дол) за отделно населено място – пром.с. Крушев дол;
– признава с. Мадан за гр. Мадан;
– признава н.м. Петровица за отделно населено място – пром.с. Петровица;
– признава н.м. Уручовци (Уручевци) за отделно населено място – м. Уручовци;
  • Указ № 317/обн. 13 декември 1955 г. – преименува м. Батинци на м. Батанци и я признава за с. Батанци;
  • Указ № 582/обн. 29 декември 1959 г. – заличава м. Малка река и я присъединява като квартал на гр. Мадан;
  • Указ № 381/обн. 25 октомври 1960 г. – преименува м. Поляна на м. Студена;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на м. Аврамовци на м. Аврамовска;
– осъвременява името на с. Буковска поляна на с. Букова поляна;
– уточнява името на м. Ливада на м. Ливаде;
– уточнява името на м. Еновска на м. Яновска;
  • Указ № 757/обн. 8 май 1971 г. – заличава м. Пастирци и я присъединява като квартал на с. Върбина;
  • Указ № 196/обн. 30 януари 1970 г. – заличава м. Аврамовска, с. Батанци, пром.с. Бориева река и м. Яновска и ги присъединява като квартали на гр. Мадан;
  • Указ № 2294/обн. 26 декември 1978 г. – заличава м. Кралевски дол и пром.с. Петровица поради изселване;
  • Указ № 250/обн. 22 август 1991 г. – признава м. Галище за с. Галище;
– признава м. Крайна за с. Крайна;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.

ТранспортРедактиране

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 40,1 km:

Топографска картаРедактиране

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране