Уикипедия

Окулус

Окулус (на латински: oculus – озн.: „око“) или опейон (на гръцки: ὀπαῖον – озн.: отвор за дим; също опайон, опеон) е кръгъл отвор в най-високата точка – центъра – на купол или покрив.[1] Опейонът е познат още в древността, където е служил за изпускането на дима от огнището в помещението,[2] а по-късно е придобил символично значение и станал характерен за византийската и неокласическата архитектура. Известен е също като волско око (от френски: œil-de-boeuf).[3]

Окулусът на върха на купола на Пантеона в Рим

Класически пример редактиране

Най-известният пример за използването на окулус в античната архитектура е кръглото откритие в купола на Пантеона в Рим. Околусът има диаметър 9 м.[4] и освен че служи за намаляване на тежестта на купола, заедно с вратата се използва за естествено осветление и вентилация на сградата. Пропадащата през отвора вода по време на дъжд се отвежда от изградена под пода дренажна система.[5] Вероятно е, гигантският купол на Пантеона да е символизирал небето – обителта на боговете; а околусът, разположен в неговия център, обозначавал мястото на Юпитер като върховно божество.[6]

 
Светлинен поток и стълб в купола на храма

Отворът в центъра на купола, съществено намаляващ неговата тежест, е не само рационално конструктивно решение, но и доста ефектна техника. При слънчево време, слънчевите лъчи, прониквайки през окулуса, образуват ясно забележим в центъра на храма светлинен стълб. В зависимост от променящото се слънцестоене, се изменя и осветлението във вътрешността на Пантеона: едни елементи от интериора изпъкват на преден план, други, напротив, потъват в сянка.[5]

Веднъж в годината, на празника Петдесятница, през отвора в купола на храма се сипят листа от червени рози. Това символизира слизането на Светия Дух при апостолите.[7]

Християнската архитектура приела античната традиция, съхранявайки отчасти и символиката на окулуса, който започнал да бъде асоцииран с всевиждащото „око Господне“. В исламската архитектура като пример за използването на окулус може да служи купола на джамията Улу-Джами в Дивриги (Турция).[8]

 
Фреска на окулус в Херцогския дворец в Мантуа (на италиански: Palazzo Ducale di Mantova) от Андреа Мантеня, 1465 – 1474 г.

Окулусът се е използвал и в светската архитектура, в частност, архитектурата от епохата на Ренесанса. Така например, един окулус овенчава купола на вила „Ла Ротонда“, построена от Андреа Паладио.[9] Вероятно, именно по образец на тази вила Томас Джеферсън, който е бил добре запознат с изкуството на Италия, е проектирал впоследствие собственото си имение Монтичело.[10] Стаята, разположена точно под купола, била осветявана от остъклен окулус.[11]

В съвременната архитектура, традицията окулуса да се използва като източник на светлина намерила своеобразно въплъщение в проекта на Сантяго Калатрава – възлова жп гара на Световния търговски център, която се и нарича така – Окулус (на английски: Oculus). Нейният стъклен покрив пропуска слънчева светлина; освен това, по замисъл на Калатрава, на 11 септември всяка година, точно в 10:28 ч. (в памет на жертвите на терористичните атаки на 11 септември 2001 година), светлината трябва да пада под определен ъгъл, преминавайки през откритие в покрива и създавайки светлинен стълб.[12]

Византийска архитектура редактиране

Окулусът е бил широко използван в архитектурата на Византийската империя. Прилага се в сгради в Сирия през V и VІ век и отново през X век. В църквата Мирелейон (днешната джамия Бодрум) в Цариград (построена около 920 г.), има два окула над междуетажния корниз на двете странични фасади.[13]

Неокласическо възраждане редактиране

Ранни пример за употребата на окулус в Ренесансовата архитектура могат да се видят в катедралата „Санта Мария дел Фиоре“ във Флоренция, в клеристорията на нефа и на върха на аркадните арки.[14]

От възраждането на куполното строителство, започнало през италианския Ренесанс, отворените окули са заменени от светопропускащи куполи и други кръгли прозорци, отвори и капандури. Те могат да се видят във фронтоните на Вила „Ла Ротонда“ от Паладио, макар и не на купола. Използването на окулни прозорци станала по-популярна в бароковата архитектура. Широко използван от неопаладийските архитекти, включително Колен Кембъл, окулът може да се види в купола на ротондата на Томас Джеферсън във Верджинския университет.[15][16]

Източници редактиране

  1. ↑ Davies, Nikolas, Jokiniemi, Erkki. Dictionary of Architecture and Building Construction. Routledge, 2008. ISBN 9780080878744. с. 254.
  2. ↑ Власов, Виктор Георгиевич. Архитектура. Словарь терминов. Москва, Дрофа, 2004. ISBN 5-7107-8452-4. с. 124.
  3. ↑ Oculus window // Архивиран от оригинала на 27.03.2014. Посетен на 24.01.2014. (на английски) Архив на оригинала от 2014-03-27 в Wayback Machine.
  4. ↑ Terenzio, Alberto. Pantheon // Enciclopedia Italiana. Посетен на 26.01.2017. (на италиански)
  5. ↑ а б DuTemple 2003, с. 40.
  6. ↑ MacDonald, William L. The Pantheon. Design, Meaning, and Progeny. 2. Cambridge, Massachusetts, USA, Harvard University Press, 2002. ISBN 9780674010192. p. 89. (на английски)
  7. ↑ Di Battista, M.Silvia. Roma: guida alle curiosità. Per le vie del centro. goWare, 2016. ISBN 9788867975181. (на италиански)
  8. ↑ ЮНЕСКО. Great Mosque and Hospital of Divriği // UNESCO. Посетен на 04.03.2021. (на английски)
  9. ↑ Constant, Caroline. The Palladio Guide. 2-ро, преработено и актуализирано издание. Ню Йорк, САЩ, Princeton Architectural Press, 1993. ISBN 1878271857. p. 108. (на английски)
  10. ↑ Italian Influence in the Monticello Orchard // Thomas Jefferson Foundation. Посетен на 04.03.2021. (на английски)
  11. ↑ Oculus Restoration (1989) // Thomas Jefferson Foundation. Посетен на 04.03.2021. (на английски)
  12. ↑ Lynch, Patrick. Santiago Calatrava's Oculus Opens to the Sky in Remembrance of 9/11 // ArchDaily, 12.09.2016. Посетен на 04.03.2021. (на английски)
  13. ↑ Trkulja, Jelena. The Rose Window: A Feature of Byzantine Architecture? // Approaches to Byzantine Architecture and Its Decoration: Studies in Honor of Slobodan Ćurčić. Surrey, UK; Burlington, USA, Ashgate Publishing, Ltd., 2012. ISBN 978-1-4094-2740-7. p. 148. Посетен на 04.03.2021. (на английски)
  14. ↑ The Cathedral of Santa Maria del Fiore, Florence // muohio.edu. Архивиран от оригинала на 27.03.2014. Посетен на 24.01.2013. Архив на оригинала от 2014-03-27 в Wayback Machine.
  15. ↑ Oculus window // Royal Institute of British Architects, 27.03.2014. Архивиран от оригинала на 27.03.2014. Посетен на 04.03.2021. (на английски) Архив на оригинала от 2014-03-27 в Wayback Machine.
  16. ↑ The Rotunda and Caplin Pavilion. Case Study. // The University of Virginia. Архивиран от оригинала на 28.03.2014. Посетен на 04.03.2021. (на английски)
  17. ↑ Acerca del museo
  18. ↑ Galindo, Carmen. Mexico City Historic Center. Mexico City, Ediciones Nueva Guia, 2002. ISBN 968-5437-29-7. с. 86–91.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Окулюс“ и страницата „Oculus“ в Уикипедия на руски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Окулус&oldid=10903765“.