Мирелеон
Мирелеон (на гръцки: Εκκλησία του Μυρελαίου) в Истанбул, Турция, е бивша византийска източно-православна църква, превърната в джамия от османците.[1][2] Гръцкото име на някогашната църква сочи за пазеното тук мирово етерично масло – един от даровете при поклонението на влъхвите пред Христос на неговото раждане.
| Бодрум джамия Bodrum Camii Εκκλησία του Μυρελαίου (църква Мирелеон) | |
 Облик на храма от северозапад, 2007 г. | |
 Местоположение в район Фатих на гр. Истанбул | |
| Вид на храма | християнски и мюсюлмански |
|---|---|
| Страна | [[Файл:|20px|border|link=Византийска империя|Византийска империя]] Византийска империя днес  Турция |
| Населено място | Истанбул |
| Религия | ислям |
| Вероизповедание | Сунитски ислям |
| Тип на сградата | кръстокуполна църква |
| Архитектурен стил | Византийски |
| Изграждане | 10 век |
| Бодрум джамия в Общомедия | |
След завземането на Константинопол от османците, църквата е преобразувана в джамия и носи до днес името на нейния преобразувател Месих паша (на турски: Mesih Paşa) и се нарича Бодрум Месих Паша Джамии или на кратко: Бодрум Джамии (на турски: Bodrum Mesih Paşa Camii).
Местоположение
редактиранеКрасивата византийска постройка днес се намира между модерни жилищни блокове около нея. Тя се намира в квартал „Лалели“ на район Фатих на Истанбул, на един километър западно от руините на Големия дворец на Константинопол.
История
редактиране
Няколко години преди 922 г., вероятно по време на войните срещу България под управлението на цар Симеон I, друнгарият Роман I Лакапин си купил къща в девети район на Константинопол, недалеч от брега на Мраморно море, в местността наречена Myrelaion (на гръцки: „мястото на мирото").[3] След възкачването му на престола, тази сграда се превръща в ядрото на нов императорски дворец, предназначен да оспори величието на съседния Голям дворец на Константинопол, и става частно светилище на рода Лакапини.[4]
Дворецът Мирелеон е построен върху гигантска ротонда от V век с външен диаметър 41,8 м., която е втората по големина в древния свят след Римския пантеон.[5] През Х век ротондата вече не е била използвана и след това е превърната в цистерна (може би от самия Роман I), като за целта е била покрита със сводест покрив, носен от поне 70 колони.[6] В близост до двореца императорът построил църква, която отначало възнамерявал да използва като семейна гробница.[7]
Първият човек, който е погребан там, е съпругата му Теодора, през декември 922 г., последвана от най-големия му син и съимператор Христофор Лакапин, който починал през 931 г.[8] По този начин Роман I прекъсва една шествековна традиция, според която почти всички византийски императори от Константин I нататък били погребвани в църквата на Светите Апостоли в Константинопол.
По-късно императорът превърнал двореца си в женски манастир и след абдикацията и смъртта си в изгнание като монах на остров Проти (на гръцки: Πρώτη, днес на турски: Kınalıada – Къналъада) през юни 948 г., той също е погребан в църквата.[9]
Светилището е опустошено от пожар през 1203 г.[10] по време на Четвъртия кръстоносен поход.[11] Изоставена по време на латинската окупация на Константинопол (т. нар. Латинска империя) (1204 – 1261 г.), сградата е ремонтирана в края на XIII век, в хода на палеологовия ренесанс и възстановяването на Византийската империя под управлението на династията на Палеолозите.
След османското завладяване на Константинопол през 1453 г., Мирелион е превърната в джамия от великия везир Месих паша около 1500 г., по време на управлението на Баязид II. Джамията е кръстена на нейния фундамент (значението на турската дума bodrum е „подземен свод“, „мазе“), но е била известна и под името на нейния основател/преобразувател – Месих Паша. Сградата е повредена отново от пожари през 1784 г. и 1911 г., когато е изоставена.
През 1930 г. при разкопки, водени от Дейвид Талбот Райс, е открита кръглата цистерна. През 1964 – 1965 г. радикална реставрация, ръководена от Археологическия музей в Истанбул, замества почти цялата външна зидария на сградата, и поради това е прекъсната.[12] През 1965 г. две успоредни разкопки, ръководени от историка по изкуство Сесил Л. Стрийкър и от Р. Науман, се фокусират съответно върху нейния фундамент и върху императорския дворец. Сградата е окончателно възстановена през 1986 г., когато е отворена отново като джамия. През 1990 г. цистерната също била реставрирана и в нея се е намирал в продължение на няколко години търговски център. Днес цистерната се използва за молитва от жени.
Архитектура
редактиране
Сграда
редактиранеСградата, чиято зидария се състои изцяло от тухли, е построена върху фундаментна конструкция, направена от редуващи се тухли и камък, и има кръстокуполен (или квинкункс) план, с девет метра дълга страна.[13]
Централният неф (naos) е увенчан с купол-чадър, с тамбур, прекъснат от сводести прозорци, което придава на структурата вълнообразен вид. Четирите странични нефа са покрити с цилиндрични сводове. Зданието има притвор в западната си част и светилище в източната. Централният травей на притвора е покрит с купол, а двата странични травея с кръстати сводове. Нефът е преграден от четири стълба, които заместват през османския период първоначалните колони.[14] Много отвори – прозорци, волкси очи и арки – придават светлина на конструкцията.
Външният дизайн на сградата се характеризира с полудъговитеконтрафорси, които съчленяват нейните фасади.[15] Първоначално е съществувал и външен притвор (екзонартекс), но през османския период той е заменен от дървен портик.[13] Сградата има три многоъгълни апсиди. Средната апсида спадат към светилището (вима), докато крайните апсиди принадлежът към двата детелиновидни странични параклиса (пастафории), протезиса и диаконикона.
Османците построили каменно минаре близо до притвора. Първоначално сградата била украсена с мраморна облицовка и мозайки, които са изчезнали напълно. Като цяло джамията Бодрум проявява силни аналогии със северната църква в джамийния комплекс Fenari Isa, който е съставен от две слети някогашни византийски църкви.[16]
Подземна структура
редактиранеПодземната структура (основата, фундаментът) за разлика от сградата е сдържана, скромна и груба. Първоначално целта на фундамента е била да издигне църквата на същото ниво като двореца на Лакапин. След реставрацията през Палеология ренесанс, подземната структура е използвана като параклис.[17]
Тази сграда е първият пример за частна погребална църква на византийски император, започвайки така нова традиция, типична за по-късните периоди от владичеството на Комнините и Палеологите.[18] Освен това сградата представлява красив пример за църква с кръстокуполен вид, новият архитектурен тип на средновековната византийска архитектура.[19]
Бележки
редактиране- ↑ Не трябва да се бърка с джамията „Mesih Mehmed Paşa Camii“, която е друга, основана през края на 16 век.
- ↑ Идентифицирането на църквата е станало възможно благодарение на прецизното описание, направено от Пиер Жил, в неговия топографски труд относно Константинопол. Striker (1981), p. 3.
- ↑ Продавачът бил Kraterios. Striker (1981), p. 6.
- ↑ The Cambridge Medieval History (1995), p. 563.
- ↑ Вероизповеданието в тази сграда все още е неясно. Striker (1981), p. 13.
- ↑ Striker (1981), p. 13.
- ↑ Императорът донесъл три мраморни саркофага с мощите на император Маврикий и неговите синове от църквата на Св. Мамант Кесарийски. Striker (1981), p. 6.
- ↑ Striker (1981), p. 6.
- ↑ Освен това, неговата дъщеря Елена, която е вдовица на Константин VII Багренородни и се явява единствената легитимна връзка между Роман I Лакапин и империята, била погребана в Мирелеон, вместо в църквата „Св. Апостоли“, край нейния съпруг. Striker (1981), p. 6.
- ↑ Най-вероятно това се е случило на 18.08.1203 г., когато група фландърски войници, с помощта на пизански и венецианцинаски моряци, запалват голям пожар в южната част на Константинопол, за да се прикрият при тяхното военно отстъпление. Striker (1981), p. 29.
- ↑ При археологичните разкопки близо до джамията е намерена част от постамента на статуя на тетрарси, което потвърждава мита, че тази статуя (прикована днес в стената на базиликата Сан Марко във Венеция) е била открадната от Константинопол (вероятно от площад Филаделфион) от венецианци през 1204 г. Striker (1981), p. 29.
- ↑ „Реставрацията“ е заменила 90 % от оригиналната зидария с нови with new бетонни тухли, които преправят линиите на вратите и прозорците, затриват зидарийните свръзки, и унищожават фините трионовидни редове камъни, които първоначално са оформяли оригиналните линии на сградата. Mathews (1976), p. 209.
- ↑ а б Krautheimer (1986), p. 403.
- ↑ Същата съдба е сполетяла и много други византийски църкви.
- ↑ Striker (1981), p. 17.
- ↑ Krautheimer (1986), p. 404.
- ↑ При разкопките на фундамента са намерени останки от стенопис изобразяващ жена ктитор даваща дарение на Богородица Пътеводителка. Striker (1981), p. 31.
- ↑ Друг пример са манастирския комплекс Пантократор и манастира на Св. Константин Липс (род. в България).
- ↑ Striker (1981), p. 35.
Източници
редактиране- Mathews, Thomas F. The Byzantine Churches of Istanbul: A Photographic Survey. University Park, Pennsylvania State University Press, 1976. ISBN 0-271-01210-2.
- Gülersoy, Çelik. A guide to Istanbul. Istanbul, Istanbul Kitaplığı, 1976. OCLC 3849706.
- Striker, Cecil L. The Myrelaion (Bodrum Camii) in Istanbul. Princeton NJ, Princeton University Press, 1981.
- Krautheimer, Richard. Architettura paleocristiana e bizantina. Turin, Einaudi, 1986. ISBN 88-06-59261-0.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Bodrum Mosque в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |