Ореховица (дем Пеония)

селище в Гърция
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Боймията. За селото в България вижте Ореховица.

Ореховица (изписване до 1945 година: Орѣховица; на гръцки: Πευκοδάσος, Певкодасос, до 1927 година Ορέβιστα, Оревиста[1]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 637 души население (2001).

Ореховица
Πευκοδάσος
— село —
Гърция
41.0375° с. ш. 22.575° и. д.
Ореховица
Централна Македония
41.0375° с. ш. 22.575° и. д.
Ореховица
Кукушко
41.0375° с. ш. 22.575° и. д.
Ореховица
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Боймия
Надм. височина 149 m
Население 637 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в историко-географската област Боймия, на 4 километра северно от град Ругуновец (Поликастро), близо до левия бряг на Вардар и до магистралата Солун-Скопие.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Църквата „Свети Георги“ е от XIX век.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Ореховица (Orehovitza) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 52 домакинства, като жителите му са 34 мюсюлмани и 230 българи.[3]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Орѣховица има 230 жители българи и 490 турци.[5]

В началото на XX век цялото население на Смол е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ореховица (Orehovitza) има 256 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]

По време на Балканската война един човек от Ореховица се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

В ГърцияРедактиране

Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война. Българските му жители се изселват и на тяхно място са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е изцяло бежанско със 120 семейства и 352 души гърци бежанци.[8] През 1927 година селото е прекръстено на Микрон Дасос.[9]

ЛичностиРедактиране

Родени в Ореховица
  •   Дельо и Мито Багалеви, български революционери, дейци на ВМОРО[4]
  •   Димо Алексов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  •   Кольо Димов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  •   Лазар Делев (1875 – 1938), български революционер, войвода на ВМОРО
  •   Лазар Попов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  •   Сотир Чипов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  •   Ташо Терзиев, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  •   Ташо Христов Гольов (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит при Лесково на 21 март 1905 година[10]
  •   Чане Гюпчето (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 30 ноември 1905 година в местността Пенга край Серменин[10]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ΥΑ ΥΠΠΕ/Β1/Φ34/31679/692/12-7-1985 - ΦΕΚ 455/Β/19-7-1985. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 22 октомври 2014.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 168-169.
  4. а б в г д е ж „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 53, ISBN 954-9514-56-0
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 867.
  8. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  9. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  10. а б „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 136, ISBN 954-9514-56-0