Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Боймията. За селото в България вижте Ореховица.

Ореховица (изписване до 1945 година Орѣховица; на гръцки: Πευκοδάσος, Певкодасос, до 1927 година Ορέβιστα, Оревиста[1]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 637 души население (2001).

Ореховица
Πευκοδάσος
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Боймия
Надм. височина 149 m
Население 637 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в историко-географската област Боймия, на 4 километра северно от град Ругуновец (Поликастро), близо до левия бряг на Вардар и до магистралата Солун-Скопие.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Църквата „Свети Георги“ е от XIX век.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Ореховица (Orehovitza) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 52 домакинства, като жителите му са 34 мюсюлмани и 230 българи.[3]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Орѣховица има 230 жители българи и 490 турци.[5]

В началото на XX век цялото население на Смол е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ореховица (Orehovitza) има 256 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]

По време на Балканската война един човек от Ореховица се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

В ГърцияРедактиране

Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война. Българските му жители се изселват и на тяхно място са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е изцяло бежанско със 120 семейства и 352 души гърци бежанци.[8] През 1927 година селото е прекръстено на Микрон Дасос.[9]

ЛичностиРедактиране

Родени в Ореховица
  •   Дельо и Мито Багалеви, български революционери, дейци на ВМОРО[4]
  •   Димо Алексов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  •   Кольо Димов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  •   Лазар Делев (1875 – 1938), български революционер, войвода на ВМОРО
  •   Лазар Попов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  •   Сотир Чипов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  •   Ташо Терзиев, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  •   Ташо Христов Гольов (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит при Лесково на 21 март 1905 година[10]
  •   Чане Гюпчето (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 30 ноември 1905 година в местността Пенга край Серменин[10]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ορέβιστα -- Πευκόδασος
  2. ΥΑ ΥΠΠΕ/Β1/Φ34/31679/692/12-7-1985 - ΦΕΚ 455/Β/19-7-1985. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 22 октомври 2014.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 168-169
  4. а б в г д е ж „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 53, ISBN 9549514560
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
  6. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рp. 194-195.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 867.
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  9. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  10. а б „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 136, ISBN 9549514560