Лесково (Мъгленско)

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Лесково (Община Демир Хисар).

Леско̀во[1] (изписване до 1945 година: Лѣсково; на гръцки: Τρία Έλατα, Трия Елата, до 1925 Λέσκοβο, Лесково или Λέσκοβον[2]) е бивше село в Егейска Македония, на територията на област Централна Македония, дем Мъглен, Гърция.

Лесково
Τρία Έλατα
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Паяк
Надм. височина 1050 m
Население заличено души (1956)

ГеографияРедактиране

Развалините на селото са разположени високо в планината Паяк в долината на река Бистрица, на около 10 километра североизточно от Къпиняни.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Първото споменаване на Лесково е в османски документ от 1491 година. Румънският автор Теодор Капидан смята, че по произход жителите на селото са власи, напълно българизирани.[3]

В края на XIX век Лесково е голямо българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. Традиционен занят на местните жители е производството на дървени въглища. Въглищари от Лесково доставят продукцията си на атонските манастири.[4]

От 1875 до 1893 година местният свещеник Гьошо Колев съставя гръцко-български речник, писан с гръцки букви. През 1897 година лесковчани изгонват воденския гръцкия владика Николай от местната църква, а на следващата 1898 година, водени от първенците на селото Георги Ташев и свещеник Стойчо Янчев, откриват българско училище.[5][6]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО с ръководител Яне Кулов.[7] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[8]. През октомври 1897 година революционерът Аргир Манасиев, учител в Смоквица, заедно с Пере Тошев заздравява комитета.[9]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Лесково живеят 650 българи християни.[10]

Според екзархийските статистики в селото има 540 българи. По-голямата част от жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лясково (Liaskovo) има 640 българи екзархисти и 80 българи патриаршисти гъркомани.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Лесково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Преброяванията от 1913 и 1920 година показват съответно 492 и 523 души. В 1924 година при обмяната на население между България и Гърция по-голямата част от лесковчани се изселват в България, като са заселени предимно в напуснатите от гърците кариоти селища - 35 семейства в Ямбол, 25 в Кавакли, 15 в Голям Манастир, 8 в София, 4 в Петрич и 3 в Малък Манастир.[13] На тяхно място са заселени гърци бежанци от Понт. В 1925 година Лесково е преименувано на Трия Елата. Преброяването от 1928 година показва 45 „българофони“ и 117 бежанци, общо 162 души. В 1940 населението на Лесково е 146 души.

Селото пострадва значително през Втората световна война, когато по-голямата част от населението се изселва в Нъте. На 6 май 1944 година германските войски разрушават напълно селото и то не е възстановено. В 1956 година землището му е присъединено към това на съседното село Ошин (Архангелос).[14]

Днес в селото отчасти са запазени единствено камбанарията и сградата на църквата „Свети Мина“.[15]

ЛичностиРедактиране

Родени в Лесково
 
Георги Въндев
 
Младен Костов
  •   Божин Димитров, български революционер, деец на ВМОРО[16]
  •   Вънде Челепиев, гръцки андартски капитан
  •   Въндо Гьошев (Васил Танов, Въндо войвода, Стари Въндо) (1858 – 1917), български революционер
  •   Георги Въндев (1890 – 1942), български революционер
  •   Гончо Миндин (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година при Смол[17]
  •   Ганчо Минов, български революционер от ВМОРО, четник на Апостол Петков[18]
  •   Гошко Стоянов Гошев (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година при Лесково[17]
  •   Димитър Стоянов Гошев (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 21 март 1905 година при Смол[17]
  •   Димитър Кубивълков, български революционер, деец на ВМОРО[17]
  •   Кирил Младенов, български етнограф
  •   Кръстю Димчев, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  •   Мичко Кръстев, български революционер от ВМОРО, четник на Добри Даскалов[19]
  •   Мичо Кънев, български революционер, деец на ВМОРО[17]
  •   Мичо Танев, български революционер от ВМОРО, четник на Апостол Петков[20]
  •   поп Стойче Янчев, български революционер, деец на ВМОРО[16]
  •   Тано Гошев, български революционер, деец на ВМОРО[16]
  •   Танчо Василев Лудев, български революционер, деец на ВМОРО[16]
  •   Яне Кулов, български революционер, ръководител на лесковския комитет на ВМОРО[7]
Починали в Лесково
  •   Гого Киров (? - 1905), български революционер от Мутулово
  •   Гошко Стоянов Гошев (? – 1905), български революционер от Лесково, деец на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година при Лесково[17]
  •   Димо Руси (? – 1905), български революционер от Люмница, деец на ВМОРО, убит на 21 март 1905 година при Лесково[21]
  •   Иванчо Карасулията (1875 – 1905), български революционер, войвода
  •   Зафо Йосифов Зафиров (? – 1905), четник от Мачуково[22]
  •   Мицо Вардаровски (? – 1905), четник от Ругуновец[23]
  •   Мицо Христов Орджанов (? – 1905), български революционер, четник от Ругуновец[23]
  •   Стойко Иванов Юруков (? – 1905), български революционер от Тушин, деец на ВМОРО, убит при Лесково на 21 март 1905 година[24]
  •   Стойко Христов (? – 1905), български революционер, четник от Ругуновец[23]
  •   Танчо Джамбазов (? – 1905), български революционер от Люмница, деец на ВМОРО, убит на 21 март 1905 година при Лесково[21]
  •   Ташо Христов Гольов (? – 1905), български революционер, четник от Ореховица[17]
  •   Христо Пампор (? – 1905), български революционер от Ошин, деец на ВМОРО, убит на 21 март 1905 година при Лесково[21]
Свързани с Лесково
  •   Младен п. Костов (Попкостов), български учител в Лесково[25]

ЛитератураРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λέσκοβο -- Τρία Έλατα
  3. Capidan, Theodor. Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p.7, f. 1.
  4. Бабев, Иван. Ениджевардарският край /Природо-географска среда и стопански условия/, – в: Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 118.
  5. Младенов, Кирил. Областта Меглен в Македония, Историко-етнографски преглед и народностни борби, София 1936, цит. по Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с. 306
  6. Илюстрация Илинден, година 9, книга 9 (89), ноември 1937, стр. 2.
  7. а б в „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 52, ISBN 9549514560
  8. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  9. Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 354.
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 153.
  11. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 194 – 195.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 859.
  13. Младенов, Кирил. Областта Меглен в Македония, Историко-етнографски преглед и народностни борби, София 1936, цит. по Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с. 300. Според други данни преселниците от Лесково в Голям Манастир са 36 семейства - Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 254.
  14. Αρχάγγελος. // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
  15. Αρχάγγελος.
  16. а б в г „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 53, ISBN 9549514560
  17. а б в г д е ж „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 136, ISBN 9549514560
  18. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30
  19. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43
  20. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30
  21. а б в „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 137, ISBN 9549514560
  22. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 132, ISBN 9549514560
  23. а б в „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 135, ISBN 9549514560
  24. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 138, ISBN 9549514560
  25. Илюстрация Илинден, 1936, бр.73-74, стр.5