Лесково (Мъгленско)

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Лесково (община Демир Хисар).

Леско̀во[1] (изписване до 1945 година: Лѣсково; на гръцки: Τρία Έλατα, Трия Елата, до 1925 година Λέσκοβο, Лесково или Λέσκοβον[2]) е бивше село в Егейска Македония, на територията на област Централна Македония, дем Мъглен, Гърция.

Лесково
Τρία Έλατα
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Паяк
Надм. височина 950 m

ГеографияРедактиране

Развалините на селото са разположени високо на 950 m в планината Паяк в долината на река Бистрица, на около 10 km североизточно от Къпиняни.[3]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Първото споменаване на Лесково е в османски документ от 1491 година. Румънският автор Теодор Капидан смята, че по произход жителите на селото са власи, напълно българизирани.[4]

В края на XIX век Лесково е голямо българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. Традиционен занят на местните жители е производството на дървени въглища. Въглищари от Лесково доставят продукцията си на атонските манастири.[5]

От 1875 до 1893 година местният свещеник Гьошо Колев съставя гръцко-български речник, писан с гръцки букви. През 1897 година лесковчани изгонват воденския гръцкия владика Николай от местната църква, а на следващата 1898 година, водени от първенците на селото Георги Ташев и свещеник Стойчо Янчев, откриват българско училище.[6][7]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО с ръководител Яне Кулов.[8] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[9] През октомври 1897 година революционерът Аргир Манасиев, учител в Смоквица, заедно с Пере Тошев заздравява комитета.[10]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Лесково живеят 650 българи християни.[11]

Според екзархийските статистики в селото има 540 българи. По-голямата част от жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лясково (Liaskovo) има 640 българи екзархисти и 80 българи патриаршисти гъркомани.[12]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва селото с 540 жители българи християни.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Лесково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Преброяванията от 1913 и 1920 година показват съответно 492 и 523 души.[14] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Лесково има 150 къщи славяни християни.[15]

В 1924 година, при обмяната на население между България и Гърция, по-голямата част от лесковчани се изселват в България, като са заселени предимно в напуснатите от гърците кариоти селища - 35 семейства в Ямбол, 25 в Кавакли, 15 в Голям Манастир, 8 в София, 4 в Петрич и 3 в Малък Манастир.[14] На тяхно място са заселени 117 гърци бежанци от Понт.[3] В 1925 година Лесково е преименувано на Трия Елата.[3] Преброяването от 1928 година показва 45 „българофони“ и 117 бежанци, общо 162 души. В 1940 населението на Лесково е 146 души, от които половината местни и половината бежанци.[3]

Селото пострадва значително през Втората световна война, когато по-голямата част от населението се изселва в Нъте. На 6 май 1944 година германските войски разрушават напълно селото и то не е възстановено. В 1956 година землището му е присъединено към това на съседното село Ошин (Архангелос).[16]

По време на Гражданската война в Гърция, през зимата на 1947 година населението на Лесково е насилствено изселено от властите във Фущани и Кожушани. След нормализирането на обстановката, селото не е възобновено, а жителите му се заселват в Нъте.[3]

В селото отчасти са запазени единствено камбанарията и сградата на църквата „Свети Мина“.[17]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 592[3] 523[3] 162[3] 146[3]

ЛичностиРедактиране

Родени в Лесково
 
Георги Въндев
 
Младен Костов
  •   Божин Димитров, български революционер, деец на ВМОРО[18]
  •   Вънде Челепиев, гръцки андартски капитан
  •   Въндо Гьошев (Васил Танов, Въндо войвода, Стари Въндо) (1858 – 1917), български революционер
  •   Георги Въндев (1890 – 1942), български революционер
  •   Гончо Миндин (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година при Смол[19]
  •   Ганчо Минов, български революционер от ВМОРО, четник на Апостол Петков[20]
  •   Гошко Стоянов Гошев (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година при Лесково[19]
  •   Димитър Стоянов Гошев (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 21 март 1905 година при Смол[19]
  •   Димитър Кубивълков, български революционер, деец на ВМОРО[19]
  •   Кирил Младенов, български етнограф
  •   Кръстю Димчев, български революционер, деец на ВМОРО[8]
  •   Мичко Кръстев, български революционер от ВМОРО, четник на Добри Даскалов[21]
  •   Мичо Кънев, български революционер, деец на ВМОРО[19]
  •   Мичо Танев, български революционер от ВМОРО, четник на Апостол Петков[20]
  •   поп Стойче Янчев, български революционер, деец на ВМОРО[18]
  •   Тано Гошев, български революционер, деец на ВМОРО[18]
  •   Танчо Василев Лудев, български революционер, деец на ВМОРО[18]
  •   Яне Кулов, български революционер, ръководител на лесковския комитет на ВМОРО[8]
Починали в Лесково
  •   Гого Киров (? - 1905), български революционер от Мутулово
  •   Гошко Стоянов Гошев (? – 1905), български революционер от Лесково, деец на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година при Лесково[19]
  •   Димо Руси (? – 1905), български революционер от Люмница, деец на ВМОРО, убит на 21 март 1905 година при Лесково[22]
  •   Иванчо Карасулията (1875 – 1905), български революционер, войвода
  •   Зафо Йосифов Зафиров (? – 1905), четник от Мачуково[23]
  •   Мицо Вардаровски (? – 1905), четник от Ругуновец[24]
  •   Мицо Христов Орджанов (? – 1905), български революционер, четник от Ругуновец[24]
  •   Стойко Иванов Юруков (? – 1905), български революционер от Тушин, деец на ВМОРО, убит при Лесково на 21 март 1905 година[25]
  •   Стойко Христов (? – 1905), български революционер, четник от Ругуновец[24]
  •   Танчо Джамбазов (? – 1905), български революционер от Люмница, деец на ВМОРО, убит на 21 март 1905 година при Лесково[22]
  •   Ташо Христов Гольов (? – 1905), български революционер, четник от Ореховица[19]
  •   Христо Пампор (? – 1905), български революционер от Ошин, деец на ВМОРО, убит на 21 март 1905 година при Лесково[22]
Свързани с Лесково
  •   Младен п. Костов (Попкостов), български учител в Лесково[26]

ЛитератураРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 92. (на македонска литературна норма)
  4. „Capidan, Theodor. Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p.7, f. 1.“, архив на оригинала от 3 март 2016, https://web.archive.org/web/20160303184737/http://www.unibuc.ro/CLASSICA/megleno1/introducere.pdf, посетен 3 март 2016 
  5. Бабев, Иван. Ениджевардарският край /Природо-географска среда и стопански условия/, – в: Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 118.
  6. Младенов, Кирил. Областта Меглен в Македония, Историко-етнографски преглед и народностни борби, София 1936, цит. по Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с. 306
  7. Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина. // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
  8. а б в „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 52, ISBN 954-9514-56-0
  9. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  10. Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 354.
  11. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 153.
  12. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194 – 195. (на френски)
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
  14. а б Младенов, Кирил. Областта Меглен в Македония, Историко-етнографски преглед и народностни борби, София 1936, цит. по Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с. 300. Според други данни преселниците от Лесково в Голям Манастир са 36 семейства - Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 254.
  15. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
  16. Αρχάγγελος. // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
  17. Αρχάγγελος.
  18. а б в г „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 53, ISBN 954-9514-56-0
  19. а б в г д е ж „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 136, ISBN 954-9514-56-0
  20. а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30
  21. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43
  22. а б в „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 137, ISBN 954-9514-56-0
  23. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 132, ISBN 954-9514-56-0
  24. а б в „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 135, ISBN 954-9514-56-0
  25. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 138, ISBN 954-9514-56-0
  26. Илюстрация Илинден, 1936, бр.73-74, стр.5