Серменин

село в Северна Македония

Серменин с по-стара форма Серменлия (на македонска литературна норма: Серменин, на мъгленорумънски: Sirminina) е село в Община Гевгели, Северна Македония.

Серменин
Серменин
— село —
Серменин в 1931 г.
Серменин в 1931 г.
North Macedonia relief location map.jpg
41.2197° с. ш. 22.3475° и. д.
Серменин
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Гевгели
Географска област Влахомъглен
Надм. височина 483 m
Население 18[1] души (2002)
Пощенски код 1483
Серменин в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Влахомъглен, в североизточните поли на планината Кожух, в подножието на връх Флора. От общинския център град Гевгели (Гевгелия) Серменин е отдалечено на 28 километра в северозападна посока.

ИсторияРедактиране

В XIX век Серменин е влашко (мъгленорумънско) село в Гевгелийска каза на Османската империя в напреднал процес на българизация.[2][3] Църквата „Свети Георги“ е издигната в 1834 година и обновена в края на века от Андон Китанов.[4][5] Кузман Шапкарев пише през 1870 година, че селото има 50-60 български къщи, църква и училище, в което се преподава на гръцки. По това време жителите на Серменин се борят в местното училище да се преподава на български език.[6] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сурмени (Surméni), Мъгленска епархия, живеят 900 гърци.[7] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., в Серменик (Sermenik) има 50 домакинства и 220 жители власи.[8]

В 1894 година Густав Вайганд в „Аромъне“ пише, че Сирминина е влашко село.[9]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[10] През октомври 1897 година революционерът Аргир Манасиев, учител в Смоквица, заедно с Пере Тошев заздравява комитета, в който влиза цялото население на селото.[11] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[12]

В статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Серменина е посочено като село с 480 жители власи християни.[13]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Сирменин (Sirmenin) има 648 българи екзархисти и работи българско училище.[14]

При избухването на Балканската война в 1912 година 29 души от Серменин се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

В Първата световна война 5 души от селото загиват като войнци в Българската армия.[16]

Според преброяването от 2002 година селото има 18 жители.[17]

Националност Всичко
македонци 16
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 0

ЛичностиРедактиране

 
Нишко Чергана.
 
Тодор Чочков.
Родени в Серменин
  •   Атанас Янев (? – 1904), български революционер, деец ВМОРО, убит през 1904 година[18]
  •   Ване Петров Моратов, български революционер, деец на ВМОРО[10]
  •   Ванчо Пъркев (1921 – 1943), комунистически партизанин, народен герой на Югославия
  •   Георги Попов (1893 – ?), български революционер
  •   Иван Мичков Шулев, български революционер, деец на ВМОРО[10]
  •   Иван Петков Чочков, български революционер, деец на ВМОРО[10]
  •   Димитър, Георги и Петър Поппецеви, български революционери, дейци на ВМОРО[10][18]
  •     Коста Ичков (1882 - ?), български революционер и югославски партизанин
  •   Нишко Чергана, български революционер, деец на ВМОРО[19]
  •   Петър Петров - Коджабашиев (1830 – 1928), български духовник и революционер
  •   Стойчо Чочков (1887 – ?), гевгелийски войвода на ВМОРО
  •   Стоян Илиев Шулев, български революционер, деец на ВМОРО[10]
  •   Тодор Чочков (1883 – 1907), учител, воденски войвода на ВМОРО
  •   Христо Георгиев Капиданчев, български революционер, деец на ВМОРО[10][18]
  •   Яне Проданов (? – 1906), български революционер, деец на ВМОРО, убит през май 1906 година в местността Равната бука край Кованец[18]
Починали в Серменин
  •   Динка Хаджитанов, български революционер от Гевгели, четник на ВМОРО, загинал на 30 декември 1905 година в местността Пенчо край Серменин[20]
  •   Христо Динев Велков, български революционер от Стояково, четник на ВМОРО, убит край Серменин[20]
  •   Христо Иванов Маджаров (Маждраков), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[21]
  •   Чане Гюпчето (? – 1905), български революционер от Ореховица, деец на ВМОРО, убит на 30 ноември 1905 година в местността Пенга край Серменин[22]

БележкиРедактиране

  1. „Официален сайт на Община Гевгели“, архив на оригинала от 20 май 2009, https://web.archive.org/web/20090520022307/http://www.gevgelija.gov.mk/html/mkd-naselenie.html, посетен 20 май 2009 
  2. „Theodor Capidan, Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p.27.“, архив на оригинала от 14 октомври 2014, https://web.archive.org/web/20141014023112/http://www.unibuc.ro/CLASSICA/megleno1/cuprins.htm, посетен 14 октомври 2014 
  3. Вайганд, Густав. „Етнография на Македония“. Глава III. Език, езикови граници и разпространение на националностите в Македония
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 206.
  5. Цркви во Негорската парохија. // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  6. в. „Македония“, 4, № 55, 4 юни 1870, цит. по Извори за българската етнография, т. 1. Из българския възрожденски печат, София 1992, с. 129.
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  8. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 170-171.
  9. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 233.
  10. а б в г д е ж „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 51, ISBN 954-9514-56-0
  11. Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 354.
  12. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  13. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  14. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 877.
  16. ДВИА, ф. 39, оп. 1
  17. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  18. а б в г „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 133, ISBN 954-9514-56-0
  19. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 80, 82.
  20. а б „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 131, ISBN 954-9514-56-0
  21. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 219, л. 1а; а.е. 315, л. 79
  22. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 136, ISBN 954-9514-56-0