Ореше (община Чашка)
Тази статия е за селото във Велешко, Северна Македония. За селото в България вижте Ореше.
Ореше (изписване до 1945 година: Орѣше; на македонска литературна норма: Ореше) е село в Северна Македония, част от Община Чашка. На около 3,5 километра от селото се намира Орешечкият манастир „Свети Георги“.
|
Ореше Ореше |
|
|---|---|
| — село — | |
.jpg) |
|
  Ореше |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Вардарски |
| Община | Чашка |
| Географска област | Азот |
| Надм. височина | 897 m |
| Население | 218 души (2002) |
| Пощенски код | 1415 |
| МПС код | VE |
| Ореше в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Ореше е разположено в най-северните части на областта Азот в източното подножие на Даутица.
ИсторияРедактиране
Ореше заедно със съседното село Папрадище е мияшко село, заселено от мияци от реканските села Росоки, Лазарополе и Могорче, които забягват тук от честите албански разбойнически нападения към края на XVII и началото на XVIII век. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Ореше (Oréché) е посочено като село с 40 домакинства със 188 жители българи.[1]
В Ореше работи майстор Станко Цветков.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Орѣше има 460 жители българи християни.[3].
Жителите му в началото на века са под върховенството на Българската екзархия - според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ореше (Orеché) живеят 584 българи екзархисти.[4] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 73 от 102 къщи в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия, но след Младотурската революция от 1908 година се връщат към Българската екзархия[5].
При избухването на Балканската война в 1912 година 23 души от Ореше са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Ореше (Orеšе) като наскоро посърбено българско село.[7]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Ореше като българско село.[8]
Според преброяване от 2002 година в Ореше има 218 жители, всички македонци.
В селото има манастир „Свети Георги“, обновен в 2004 година. Селската църква „Успение на Пресвета Богородица“ е обновена в 1968 година и изписана от Миле и Йован Мацеви от Прилеп.[9]
ЛичностиРедактиране
- Родени в Ореше
Андрей Стоянов (? – 1906), български революционер от ВМОРО- Божко Каров (? – 26 януари 1913), опълченец от Македоно-одринското опълчение, Трета рота на Четвърта битолска дружина, убит през Балканската война на 26 януари 1913 година[10]
- Велко Манов (1883 – 1905), български революционер от ВМОРО
- Димчо Кузманов, български революционер, войвода на селската чета на Ореше в 1905 година, с която се сражава с чети на сръбската пропаганда[11]
- Починали в Ореше
- Андрей Стоянов (? – 1906), български революционер от ВМОРО
- Дядо Иван Опълченеца (? – 1905), български революционер от ВМОРО, четник при Панчо Константинов[12]
- Насте Охридянчето (? – 1905), български революционер от ВМОРО, четник при Иван Наумов Алябака[13]
Външни ПрепраткиРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 184-185.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 177.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 157.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 298, 302.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 867.
- ↑ Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Храмови низ Богомилската парохија. // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 17 февруари 2014 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 340.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 87.
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.39
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.70