Вижте пояснителната страница за други значения на Оса.

О̀са (на гръцки: Όσσα), също известна като Кисавос (Κίσσαβος), е планински масив, изграждащ естествена бариера между Тесалия и Македония. Намира се в ном Лариса между Мавровуни на юг и планинския масив Долен Олимп на север, като от Като Олимп я разделя река Пеней и Темпейската долина. Най-високият връх е Свети Илия, издигащ се 1978 м над морското равнище.

Оса
Връх Свети Илия на планината Оса, част от планинска верига, формираща източната граница на Тесалия.
Връх Свети Илия на планината Оса, част от планинска верига, формираща източната граница на Тесалия.
39.8° с. ш. 22.7° и. д.
Местоположение на картата на Лариско
Общи данни
Местоположение Гърция
Най-висок връхСвети Илия
Надм. височина1978 m
Оса (планина) в Общомедия

Природа редактиране

Масивът на Оса е на границата между умерения и субтропичния климатичен пояс. По-ниските части на планината са обрасли с храсталаци, а по високите била на планината се виждат борове и други студенолюбиви видове, а съвсем високите части са голи или покрити със сухолюбиви и студолюбиви мъхове и лишеи. [1]. Широколистните и иглолистни видове в О̀са са типични дървета, срещани в Северна Гърция и южната част на Северна Македония и Югозападна България:

  • Бряст (Ulmus sp.),
  • Бук (Fagus sylvatica и Fagus Orientalis
  • Българска ела (Abies borisii-regis)
  • Дрян(Cornus mas sp.),
  • Дъб (Quercus sp.),
  • Пирен (Erica sp.),
  • Лешник(Corylus sp.)
  • Липа (Tilia)
  • Сладък кестен (Castanea sativa)
  • Филирея (Phillyrea sp.),
  • Явор (Acer sp.),
  • Ягодово дърво (Arbutus sp.)[2] и други. Опитомяването на сладки кестени се вижда в по-ниските части на планината 300-500 м, където хомогенни масиви покриват хълмовете и се гледат предимно заради плодовете, не толкова за дървесина. На височина над 500 м над морското равнище се срещат букове. На височина 1000-1450 м. се среща вече иглолистна флора - представител: българската ела. Голяма част от горите на О̀са са защитени като Обществено-значими области и Специално защитени области от флора и фауна[3]. Годишните валежи благодарение на влажните източни ветрове са благоприятни за развитието на много видове, от които повече от 30 ендемични видове, измежду тях: Silene multicaulis genistifolia, Teucrium chamaedrys olympicum, Lamium garganticum stratium ендемен за Балканския полуостров. Това превръща планината О̀са в естествена ботаническа градина.

Специалната защитена област за птици покрива площ от 17 хиляди хектара. Птиците са соколи, орли, сови и други[4]. [5]

Туризъм редактиране

Планината е отворена за туристи по път северно от Карица.

В Оса се намират два известни манастира – на североизточните склонове е манастира на Комнините, а на югозападните - женският Свети Йоан Кръстител.

В митологията редактиране

Митичната легенда твърди, че планината О̀са е издигната от Алоадите - От и Ефиалт, които се славили с нечовеческата си сила и в стремежа си да се изкачат на Олимп, за да се оженят за Артемида и Хера, натрупали няколко планини една върху друга, като планината Пелион се оказала върху планината О̀са.[6]

Бележки редактиране