Леска

род растения
(пренасочване от Лешник)
Вижте пояснителната страница за други значения на Леска.

Леска̀ (Corylus) е род покритосеменни растения от семейство Брезови (Betulaceae). Те са листопадни дървета и големи храсти, разпространени в умерения пояс на Северното полукълбо. Плодът на леската се нарича лѐшник.

Леска
Цъфтяща обикновена леска в ранна пролет
Цъфтяща обикновена леска в ранна пролет
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Букоцветни (Fagales)
семейство:Брезови (Betulaceae)
род:Леска (Corylus)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Леска в Общомедия
[ редактиране ]

Ядките на всички видове леска могат да се използват за храна от хората, но стопанско значение има само обикновеният лешник (C. avellana) и донякъде цариградският лешник (C. maxima).

Хранителна стойност редактиране

Лешниците са добър източник на Витамин Е, който е силен антиоксидант и предотвратява сърдечносъдови заболявания и рак. Освен това лешниците съдържат много фолиева киселина, която помага за размножаването на клетките.

Лешник
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия2629 kJ (630 kcal)
Въглехидрати16.7 g
      Нишесте0.48 g
      Захари4.34 g
      Сукроза4.2 g
      Глюкоза0.07 g
      Фруктоза0.07 g
      Лактоза0 g
      Малтоза0 g
   Влакна9.7 g
Мазнини60.75 g
   Наситени4.464 g
   Мононенаситени45.652 g
   Полиненаситени7.92 g
   Холестерол0 mg
Белтъчини14.95 g
Вода5.31 g
Пепел2.29 g
Калций, Ca114 mg
Желязо, Fe4.7 mg
Магнезий, Mg163 mg
Фосфор, P290 mg
Калий, K680 mg
Натрий, Na0 mg
Цинк, Zn2.45 mg
Мед, Cu1.725 mg
Манган, Mn6.175 mg
Селен, Se2.4 μg
  Други
Леска в Общомедия

Произход и разпространение редактиране

Родината на леската е Мала Азия (днешна Турция). Понастоящем се срещат най-често в средиземноморските държави.

По производство и износ на лешници Турция е на първо място в света: тя държи 70% от производството и 82% от износа на ядката (по данни на Организацията за агрокултури и храни към ООН). Средногодишно производство на лешници: Турция – 500 хиляди тона; Италия – 125 хиляди тона; Испания и САЩ – по 25 хиляди тона.

Поради своята здравина и еластичност, клоните на леската традиционно се използват за плетове, огради, кошници и дори за въдици. Стволовата дървесина също е с високо качество, но обемът на добив е твърде малък.

Съществуват и подбрани видове леска, отглеждани с декоративна цел, например C. maxima 'Purpurea', характерна със своите пурпурни листа.

Специфики на растежа редактиране

Леската достига между 3 и 5 метра височина и има тънък ствол. Тя е много гъсто покрита с листа, които имат кръгла, овална или сърцевидна форма. Леската цъфти през пролетта, като мъжките и женски цветове се развиват на едно и също растение. Мъжките са събрани на дълги реси, а женските са дребни, подобни на вегетативните пъпки. Леската расте от януари до април върху хумус, който е богат на калций и съдържа много влага. Затова най-добре вирее през прохладно и влажно лято.

 
Женските цветчета на леската

Плодът на леската има предпазни прицветници, които впоследствие образуват твърди черупки. Когато лешникът узрее, черупката става жълто-оранжева.

Видове редактиране

Съхранение редактиране

Плодът на леската трябва да се съхранява на прохладно и сухо място заради съдържанието на мазнини. Излагането на светлина и топлина води до образуване на гъбичките Aspergillus fungus. Те отделят афлатоксини, които причиняват рак на черния дроб и потискат имунната система.

Източници редактиране


Вижте също редактиране

Външни препратки редактиране