Острица (област Русе)
- За другото българско село вижте Острица (Област Смолян).
Острѝца е село в Северна България, община Две могили, област Русе.
Острица | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 203 души[1] (15 март 2024 г.) 6,57 души/km² |
Землище | 30,933 km² |
Надм. височина | 112 m |
Пощ. код | 7161 |
Тел. код | 081464 |
МПС код | Р |
ЕКАТТЕ | 54362 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Русе |
Община – кмет | Две могили Божидар Борисов (ГЕРБ; 2015) |
География
редактиранеОстрица се намира в източната част на Дунавската равнина, на около 35 km на юг от областния град Русе, 14 km на изток-североизток от град Борово, 29 km на северозапад от град Попово и 10 km на югоизток от общинския център град Две могили. Селото е разположено в долината на река Черни Лом, предимно по полегатия склон край левия бряг на реката, в местност, заобиколена от високи отвесни скали. Изтеглено е на около 2 km в направление северозапад – югоизток. В същото направление през него минава третокласният Републикански път III-5001, който на северозапад води през село Широково и покрай село Пепелина към град Две могили, а на югоизток – към връзка с третокласния Републикански път III-202 и по него към град Попово. Село Острица към 2019 г. е обслужвано от автобусен транспорт.
Надморската височина откъм реката е около 100 m, на югозапад нараства до около 140 m, а в центъра на селото при църквата е около 114 m.
Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са алувиално-ливадни, ерозирани тъмносиви горски почви и карбонатни черноземи.[2]
Населението на село Острица[3], наброявало 1353 души към 1934 г. и 1499 – към 1946 г., намалява до 221 души към 2018 г.
История
редактиранеНа 3 км източно от Острица, на десния бряг на река Черни Лом, има останки от римско селище и некропол. Сведения за селото под името Остуридже има в турски регистри от 1694 г.[2]
През 1894 г. е основано Народното първоначално училище – село Острица, Беленско[4], от 1926 г. – Народно основно училище „Петко Рачев Славейков“, от 1974 г. – Народно основно училище-интернат „Петко Р. Славейков“ (интернат за трудновъзпитаеми деца[2]), през периода 1992 – 2006 г. – Социално-педагогически интернат „Петко Р. Славейков“, а през 2006 г. вероятно е закрито.[5][6]
Читалище „Отец Паисий“ в Острица е основано през 1919 г. – според изричен текст в документацията на Държавен архив – Русе[7] или през 1912 г. – според Енциклопедия „България“[2] и публичния регистър на читалищата[8]. Предвид периода на войни – Балканска, Междусъюзническа и Първа световна – може да се предположи, че учредяването на читалището през 1912 г. остава фактически номинално – вследствие неблагоприятните последвали го обстоятелства, а читалището е започнало да действа през 1919 г. – след приключването на поредицата войни.
През 1948 г. е учредено Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Гигант“ – с. Острица, Русенско. През периода 1959 – 1970 г. то е част от състава на Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство „Клемент Готвалд“ – с. Острица, през следващите години преминава през нови промени на организацията и наименованието, през периода 1990 – 1992 г. е ТКЗС „Острец“ – с. Острица и приключва – вероятно, през 1995 г. като Земеделска кооперация (ЗК) „Острец“, документите на/за която от периода 1992 – 1995 г. се съхраняват от Държавен архив – Русе.[9]
Към 1984 г. в Острица се отглеждат зърнени култури (пшеница, ечемик, царевица), захарно цвекло, соя; има говедовъдство, овцевъдство, тухларски и шивашки цех[10], фелдшерски здравен пункт, детска градина.[2]
Други
редактиранеОстрица е добре устроено село, електрифицирано, водоснабдено, с изградени комуникационни мрежи. Работят към 2019 г. кметство[11][12], пощенски клон[13], читалище „Отец Паисий – 1912 г.“ с библиотека[8][14], православна църква „Свети Иван Рилски“ (действаща само на големи религиозни празници)[15] и различни търговски обекти. Здравното обслужване и учебните заведения са в общинския център – Две могили.
Забележителности
редактиране- Пещера Орлова чука на около километър североизточно от село Пепелина – около 7 km на север от Острица;
- Каранвърбовски манастир „Св. Марина“ край село Каран Върбовка – около 7 km на юг-югоизток от Острица;
- Средновековен град Червен до село Червен – около 10 km на север-североизток от Острица.
Източници и бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б в г д Енциклопедия „България“, том 4, стр. 767, Издателство на БАН, София, 1984 г.
- ↑ Справка за населението на с. Острица, общ. Две могили, обл. Русе
- ↑ До 07.02.1959 г. село Острица принадлежи административно към Беленска околия, Русенски окръг. Справка за промени в наименованието, вида или административно-териториалната принадлежност на населено място, Острица
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Русе, Архивни справочници, Пътеводители, Пътеводител за архивните фондове (1772 – 1944). Част І, стр. 118, Народно основно училище „П. Р. Славейков“ – с. Острица, фонд 495K 1899 – 1944 г. (Основано 1894 г.)
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Русе, Архивни справочници, Списък на фондове от масив „K“, фонд 495K, Промени в наименованието на фондообразувателя
- ↑ Според изричен текст в „Пътеводител за архивните фондове (1772 – 1944)“ – Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Русе, Архивни справочници, Пътеводители, Пътеводител за архивните фондове (1772 – 1944). Част І, стр. 128, Народно читалище „Отец Паисий“ – с. Острица, фонд 383K 1922 – 1944 г. (Основано 1919 г.)
- ↑ а б Детайлна информация за читалище „Отец Паисий – 1912 г.“
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Русе, Списък на фондове от масив „С“, фонд 396, Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Гигант“ – с. Острица, Русенско, 1948 – 1996, Промени в наименованието на фондообразувателя
- ↑ ЦЕХ, цѐхът, цѐха, мн. цѐхове, цѐха (сл, ч.), м. (нем.). 2. Отделение във фабрика или завод, гдето се изработва определена продукция. Леярски цех. Ремонтен цех. Тъкачен цех. Речник на българския език, цех
- ↑ Справка за събитията за кметство Острица
- ↑ Кметство Острица, област Русе
- ↑ Български пощи, Пощенски станции, област Русе, 7161 Острица // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2020-02-02.
- ↑ Информационна карта за 2016 г., читалище „Отец Паисий – 1912 г.“, село Острица, област Русе
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България, Острица, Епархия Русенска