Каран Върбовка

село в община Две могили, обл. Русе

Кара̀н Върбо̀вка е село в Северна България, община Две могили, област Русе.

Каран Върбовка
България
43.5021° с. ш. 25.9944° и. д.
Каран Върбовка
Област Русе
43.5021° с. ш. 25.9944° и. д.
Каран Върбовка
Общи данни
Население314 души[1] (15 март 2024 г.)
9,45 души/km²
Землище33,244 km²
Надм. височина164 m
Пощ. код7163
Тел. код081461
МПС кодР
ЕКАТТЕ36364
Администрация
ДържаваБългария
ОбластРусе
Община
   кмет
Две могили
Божидар Борисов
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Каран Върбовка
Михаил Трифонов
(СДС, ВМРО-БНД, НДСВ, ...)
Каран Върбовка в Общомедия

География

редактиране

Село Каран Върбовка се намира в източната част на Дунавската равнина, около 2 km на юг от река Черни Лом, в малка приточна долина. Релефът е хълмист, климатът е умереноконтинентален, почвите са главно сиви горски и черноземни, околните гори са предимно борови.[2]

Каран Върбовка отстои на около 39 km на юг от областния град Русе, 21 km на изток-североизток от град Бяла, 25 km на северозапад от град Попово и 14 km на югоизток от общинския център град Две могили. През селото минава общински път, който идва от север като отклонение от третокласния Републикански път III-5001, водещ на запад от разклона към село Острица и на изток – към село Кацелово. На юг от Каран Върбовка общинският път се изкачва към Каранвърбовския манастир „Света Марина“, като на около километър от селото минава край североизточния бряг на малък местен язовир (микроязовир) с площ към 4 ha.

Надморската височина на пътя при влизането в селото от север е около 140 m, а при крайпътната чешма в южния край на селото – около 190 m. В центъра при сградата на кметството надморската височина е около 164 m и нараства на запад до около 190 m, а на изток – до 210 – 220 m.

Населението на село Каран Върбовка[3], наброявало 1959 души към 1934 г. и 1995 – към 1946 г., намалява бързо до 1537 към 1956 г. и по-равномерно – до 311 към 2018 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 392 лица, за 167 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 191 – към „турска“, а за останалите – не се самоопределят или не е даден отговор.[4]

Поминъкът на селото към 1982 г.[2] се основава на зърнопроизводство (царевица, пшеница, ечемик), лозарство, зеленчукопроизводство, на по-слабо развитото овощарство, на животновъдство (овце, говеда, свине, птици). Има цех[5] за производство на тапицерии за детски колички, цех „База нови машини" към завод „Петър Караминчев" в Русе.

Селото се споменава в турски документи от средата на XV век, а с името Вирбуфка – от 1734 г. В землището на Каран Върбовка са намерени тракийска керамика, тежести за стан, бойни топки, хромели[6], колективна находка от медни и бронзови монети от времето на римския император Константин I Велики (306 – 337). В местността „Аязмото"[7], на западния склон, има останки от тракийско, антично и средновековно селище. На източния склон има праисторическа мо­гила (непроучена към 1986 г.). Върху нея по време на Втората българска държава (1186 – 1396) е построен манастир, разрушен при турското на­шествие. В началото на XIX век недалеч от него е построена църква; около 300 m северно от нея е разкрито хайдушко скривалище (единственото, открито до 1982 г.).[2]

 
Столовата в бившия учебен лагер

Според местна легенда, източно от манастира е заровена каляската на цар Иван Шишман.

Относно село Каран Върбовка, Беленско[8], в Държавния архив – Русе се съхраняват документи (от посочени периоди) на/за:

  • Църковно настоятелство – с. Каран Върбовка, Беленско от периода 1896 – 1948 г.;[9]
  • Частно турско първоначално училище от периода 1913 – 1947 г.;[10]
  • Народно първоначално училище (1878 – 1921) и основаното през 1890 г. Народно основно училище (НОУ) „Хр. Ботев“ (1921 – 1944)[11]; за НОУ „Хр. Ботев“ се съхраняват в масив „С“ на архива, фонд 943, документи от периода 1927 – 2000 г.; по неофициални косвени данни, НОУ „Хр. Ботев“ не действа след 2000 г.[12]
  • Допълнително практическо земеделско училище от периода 1934 – 1944 г.;[13]
  • Турско народно начално училище „Георги Димитров“ от периода 1944 – 1970 г.;[14]

През 1908 г. е основано читалище „Развитие“.[15]

 
Изоставени сгради – бивши спални помещения в учебния лагер по начално военно обучение

През 1947 г. е учредено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Комбайн“ – село Каран Върбовка, Русенско.[16] След 1958 г. то търпи промени в организацията и наименованието до последното – Кооперативно стопанство (КС) „Черни Лом“ през периода 1991 – 1994 г.[17]

Преди 1989 до манастираСвета Марина“ е функционирал летен учебен лагер по начално военно обучение, където са се обучавали учениците от Русе.

Обществени институции

редактиране

Село Каран Върбовка към 2019 г. е център на кметство Каран Върбовка.[18][19]

В село Каран Върбовка към 2019 г. има:

  • действащо читалище „Развитие – 1908“;[20][21]
  • действаща само на големи религиозни празници православна църква „Въведение Богородично“;[22]
  • Каранвърбовски манастир „Света Марина“[23] (извън селото, около 2,5 km по пътя на юг);
  • пощенска станция.[24]

Културни и природни забележителности

редактиране

Каранвърбовски манастир „Света Марина“

редактиране

Според легендите, водата от аязмото при Каранвърбовския манастир „Света Марина“ е лековита и най-вече помага на хора, имащи проблеми с очите. Земята за светата обител била дарена от турчин, чието сляпо малко детенце прогледнало, като се измило с вода от извора.

Редовни събития

редактиране

Всяка година последната събота и неделя на месец юли в селото се провежда събор в местността „Аязмото“.

Съборът на селото е на църковния празник "Въведение Богородично " който след приемането от Българската православна църква на Новоюлианския календар на 20 декември 1968 година се пада на 21 ноември. До 1969 година съборът на селото се правеше на 4 декември по стария календар. Някои по-възрастни хора продължават по стария календар да празнуват съборът на селото.

Източници и бележки

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. а б в Енциклопедия „България“, том 3, стр. 341, Издателство на БАН, София, 1982 г.
  3. Справка за населението на с. Каран Върбовка, общ. Две могили, обл. Русе
  4. Етнически състав на населението на България – 2011 г., Каран Върбовка
  5. ЦЕХ, цѐхът, цѐха, мн. цѐхове, цѐха (сл, ч.), м. (нем.). 2. Отделение във фабрика или завод, гдето се изработва определена продукция. Леярски цех. Ремонтен цех. Тъкачен цех. Речник на българския език, цех
  6. ХРОМЕЛ м. (гр.). Диал. 2. Ръчна мелница от два камъка. Речник на българския език, хромел
  7. АЯ̀ЗМО, мн. -а, ср. 1. Извор при манастир или църква, смятан от вярващите за свещен, а водата му – за лечебна. 2. Разш. Местност, където има такъв извор.
  8. До 23.01.1959 г. село Каран Върбовка принадлежи административно към Беленска околия, Русенски окръг. Справка за промени в наименованието, вида или административно-териториалната принадлежност на населено място, Каран Върбовка
  9. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Русе, Списък на фондове от масив „К“, фонд 272K, Промени в наименованието на фондообразувателя: Църковно настоятелство – с. Каран Върбовка, Беленско, (1896 – 1948)
  10. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Русе, Списък на фондове от масив „К“, фонд 480K, Промени в наименованието на фондообразувателя: Частно турско първоначално училище – с. Каран Върбовка, Беленско (1913 – 1947)
  11. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Русе, Списък на фондове от масив „К“, фонд 481K, Промени в наименованието на фондообразувателя: Народно първоначално училище – с. Каран Върбовка, Беленско Народно основно училище „Хр. Ботев“ – с. Каран Върбовка, Беленско (1878 – 1921 1921 – 1944)
  12. Затворено училище падна до цената на селска къща
  13. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Русе, Списък на фондове от масив „К“, фонд 543K, Промени в наименованието на фондообразувателя: Допълнително практическо земеделско училище – с. Каран Върбовка, Беленско (1934 – 1944)
  14. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Русе, Списък на фондове от масив „С“, фонд 387, Промени в наименованието на фондообразувателя: Турско народно начално училище „Георги Димитров“ – с. Каран Върбовка, Русенско (1944 – 1970)
  15. Информационна карта за 2016 г., читалище „Развитие – 1908“, село Каран Върбовка; Прикачени файлове: KARAN_VARBOVKA_18.doc; Устав, чл. 10, т. 1: „Читалище „Развитие – 1908“ е основано през 1908 година.“
  16. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Русе, Списък на фондове от масив „С“, фонд 395, Трудово кооперативно земеделско стопанство „Комбайн“ – с. Каран Върбовка, Русенско 1947 – 1995
  17. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Русе, Списък на фондове от масив „С“, фонд 395, Промени в наименованието на фондообразувателя: Кооперативно стопанство (КС) „Черни Лом“ – с. Каран Върбовка, Русенско (1991 – 1994)
  18. Справка за събитията за кметство Каран Върбовка, общ. Две могили
  19. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Русе, Кметство Каран Върбовка
  20. Детайлна информация за читалище „Развитие – 1908“, Каран Върбовка
  21. Информационна карта за 2016 г., читалище „Развитие – 1908“, Каран Върбовка
  22. Национален регистър на храмовете в Република България, Каран Върбовка
  23. Национален регистър на храмовете в Република България, Каран Върбовка
  24. [Български пощи, Пощенски станции, област Русе, 7163 Каран Върбовка]

Вижте също

редактиране