Павел Граматиков

български революционер

Павел (Павле) Пейков Граматиков, известен като Кониковски (Куниковски), Павле Капитан (Павля Капидан, Канлъ Павле[1]) и Канатлийски, тоест Крилати, е български революционер,[2] ениджевардарски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3]

Павел Граматиков
български революционер
Роден
Починал
Павел Граматиков в Общомедия

Биография

редактиране

Павел Граматиков е роден в село Кониково, тогава в Османската империя. Остава без образование. Като работник в турски чифлик в село Кушиново е обвинен за кражба на пари и пребит от турците и съден в Енидже Вардар, но скоро е оправдан. От този момент завръщането в родното му село става опасно и той започва да действа сам срещу турците. Влиза във ВМОРО и става терорист на организацията. От 1896 година е начело на чета в Ениджевардарско. Впоследствие се присъединява към четата на Иван Карасулията и Апостол Петков и участва в сражения в Паяк и на Гъндач. След присъединяването му към четите съпругата му многократно е тормозена от турците.

През 1898 година се установява в Ениджевардарското езеро, където си построява рибарска къща всред тръстиката, за защита от внезапни нападения. В 1901 година е в София и Гоце Делчев го назначава за войвода в Поройско. Заминава за Македония с четата на Михаил Чаков. Действа известно време в Поройско с четата на Станиш Наков, но после се връща в Ениджевардарско[4] с едно отделение и се обявява за околийски войвода. Така влиза в конфликт с Апостол Петков, който вече заема тази длъжност. Върши убийства на арнаути, пъдари и добива слава сред населението, а двамата войводи са помирени от Аргир Манасиев[5].

Павел Граматиков умира при неизяснени обстоятелства в Киркаловските колиби в Ениджевардарското езеро през ноември 1902 година. Соред непотвърдени сведения смъртта му настъпва като резултат на нещастен случай,[4] или на блатна треска. По-вероятно е отровен от Апостол Петков с когото имат стра вражда.[6] След смъртта му, за да избегне отмъщение, по заповед на Апостол войвода е убит най-големия син на Павел — Трайо. Братът на Павле, Дивиниш, който е четник на ВМОРО, след като не успява да убие Апостол, убива друг четник и минава на гръцка страна.[7][8] Синът на Павле Димитър Граматиков се установява в Енидже Вардар и действа като агент от втори ред в гръцката въоръжена пропаганда в Македония.[9] Сестрата на Павле, Тодора, се преселва и установява заедно със семейството си в България в с. Горни Воден, Станимашко.

Спомен за него

редактиране
 
Четата на Апостол Петков (правият най-отляво), до него Павел Граматиков

Македонската младежка организация в Равда, село на Българското Черноморие, заселено от бежанци от Егейска Македония, през периода 1925 – 1934 година носи името „Павле Кониковски“.[10] Също и Светивлаското македонско благотворително братство.[11]

За Павле Граматиков се пее народната песен:

Появил се нов спасител в Македония,

Павле слезна със свойта чета от България.
Ура, ура, ура, доле султана!
Арнаути не забравят Павле капидан,
ем го пеят и спомнуват тоз юнак избран.
Да им каже, как се палят църкви и светци;
да им каже, как се бият български момци.[2]

Аргир Манасиев се изказва за Павле Граматиков по следния начин:

силен войвода, душманин на арнаутите[5]

За него Христо Силянов пише:

Павле Граматиковъ Кониковски (отъ с. Кониково, ениджевардарско), възпѣтъ харамия, страшилище за турскитѣ деребеевци и арнаутитѣ, пръвъ се досѣти да си построи обикновена рибарска колиба, която да му служи за тайно убѣжище.[12]

А Иван Стоянов Бабин от Литовой го описва така:

Павле капитан, колкото и да беше джелатин за галичаните /албанците/ и турците, към селяните беше мек и благ. С хората се държеше като с роднини и приятели. Особено мекушав беше към децата и ги милуваше като негови. На бой беше среден, малко по-висок от байто Постоль, ама вървеше малца като прегърбен. Имаше редки мустаки и дълга руса брада...

Сред населението са станали известни думите на Павле капитан:

Яс имам дума дадено, до ка сум жив бела капа и цървен фес да не видам. Аку сака дури каймакамут да биде! До тамка сум накърнет от вия кучийна, арнаути и турци. Тука прошка нема![13]

Външни препратки

редактиране
 
Уикиизточник
Уикиизточник разполага с оригинални творби от:
  1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 50, 75.
  2. а б Михайлов, Панчо, Български народни песни от Македония
  3. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 230-231.
  4. а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 36.
  5. а б Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 371.
  6. Георгиев, Георги Н. Епос за един изгубен свят (Архивни материали за борбите, езика и бита на българите в Ениджевардарско), Македонски преглед, г. ХХХІІІ, 2010, бр. 4, с. 124, Бабев, Иван, Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско, София 2009, с. 230. Според Г. Георгиев мнението, че Павле капитан е отровен от Апостол войвода поради завист е единодушно. Според Иван Бабев П. Граматиков е работил в разрез с организационната дисциплина.
  7. Георгиев, Георги Н. Епос за един изгубен свят (Архивни материали за борбите, езика и бита на българите в Ениджевардарско), Македонски преглед, г. ХХХІІІ, 2010, бр. 4, с. 124, 136 (Спомени на Хр. Бинчаров).
  8. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 123. (на гръцки)
  9. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 122-124. (на гръцки)
  10. Бабев, Иван. Помним делата ви. НСА Прес, 2013. с. 163.
  11. Съюзенъ животъ // „Независима Македония“ IV (154). София, СМЕО, 9 април 1926. с. 3.
  12. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 160.
  13. Бабев, Иван. „Македонска голгота“, изд. Тангра ТанНакРа Ик, София 2009 г., стр.243-244