Уикипедия

Павел Граматиков

български революционер

Павел (Павле) Пейков Граматиков, известен като Кониковски (Куниковски), Павле Капитан (Павля Капидан, Канлъ Павле[1]) и Канатлийски, тоест Крилати, е български революционер,[2] ениджевардарски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3]

Павел Граматиков
български революционер
Роден
Починал
Павел Граматиков в Общомедия

Биография

редактиране

Павел Граматиков е роден в село Кониково, тогава в Османската империя. Остава без образование. Като работник в турски чифлик в село Кушиново е обвинен за кражба на пари и пребит от турците и съден в Енидже Вардар, но скоро е оправдан. От този момент завръщането в родното му село става опасно и той започва да действа сам срещу турците. Влиза във ВМОРО и става терорист на организацията. От 1896 година е начело на чета в Ениджевардарско. Впоследствие се присъединява към четата на Иван Карасулията и Апостол Петков и участва в сражения в Паяк и на Гъндач. След присъединяването му към четите съпругата му многократно е тормозена от турците.

През 1898 година се установява в Ениджевардарското езеро, където си построява рибарска къща всред тръстиката, за защита от внезапни нападения. В 1901 година е в София и Гоце Делчев го назначава за войвода в Поройско. Заминава за Македония с четата на Михаил Чаков. Действа известно време в Поройско с четата на Станиш Наков, но после се връща в Ениджевардарско[4] с едно отделение и се обявява за околийски войвода. Така влиза в конфликт с Апостол Петков, който вече заема тази длъжност. Върши убийства на арнаути, пъдари и добива слава сред населението, а двамата войводи са помирени от Аргир Манасиев[5].

Павел Граматиков умира при неизяснени обстоятелства в Киркаловските колиби в Ениджевардарското езеро през ноември 1902 година. Соред непотвърдени сведения смъртта му настъпва като резултат на нещастен случай,[4] или на блатна треска. По-вероятно е отровен от Апостол Петков с когото имат стра вражда.[6] След смъртта му, за да избегне отмъщение, по заповед на Апостол войвода е убит най-големия син на Павел — Трайо. Братът на Павле, Дивиниш, който е четник на ВМОРО, след като не успява да убие Апостол, убива друг четник и минава на гръцка страна.[7][8] Синът на Павле Димитър Граматиков се установява в Енидже Вардар и действа като агент от втори ред в гръцката въоръжена пропаганда в Македония.[9] Сестрата на Павле, Тодора, се преселва и установява заедно със семейството си в България в с. Горни Воден, Станимашко.

Спомен за него

редактиране
 
Четата на Апостол Петков (правият най-отляво), до него Павел Граматиков

Македонската младежка организация в Равда, село на Българското Черноморие, заселено от бежанци от Егейска Македония, през периода 1925 – 1934 година носи името „Павле Кониковски“.[10] Също и Светивлаското македонско благотворително братство.[11]

За Павле Граматиков се пее народната песен:

„ Появил се нов спасител в Македония,

Павле слезна със свойта чета от България.
Ура, ура, ура, доле султана!
Арнаути не забравят Павле капидан,
ем го пеят и спомнуват тоз юнак избран.
Да им каже, как се палят църкви и светци;
да им каже, как се бият български момци.[2]

“

Аргир Манасиев се изказва за Павле Граматиков по следния начин:

„ силен войвода, душманин на арнаутите[5] “

За него Христо Силянов пише:

„ Павле Граматиковъ Кониковски (отъ с. Кониково, ениджевардарско), възпѣтъ харамия, страшилище за турскитѣ деребеевци и арнаутитѣ, пръвъ се досѣти да си построи обикновена рибарска колиба, която да му служи за тайно убѣжище.[12] “

А Иван Стоянов Бабин от Литовой го описва така:

„ Павле капитан, колкото и да беше джелатин за галичаните /албанците/ и турците, към селяните беше мек и благ. С хората се държеше като с роднини и приятели. Особено мекушав беше към децата и ги милуваше като негови. На бой беше среден, малко по-висок от байто Постоль, ама вървеше малца като прегърбен. Имаше редки мустаки и дълга руса брада... “

Сред населението са станали известни думите на Павле капитан:

„ Яс имам дума дадено, до ка сум жив бела капа и цървен фес да не видам. Аку сака дури каймакамут да биде! До тамка сум накърнет от вия кучийна, арнаути и турци. Тука прошка нема![13] “

Външни препратки

редактиране

Бележки

редактиране
 
Уикиизточник
Уикиизточник разполага с оригинални творби от:
Павел Граматиков
  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 50, 75.
  2. ↑ а б Михайлов, Панчо, Български народни песни от Македония
  3. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 230-231.
  4. ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 36.
  5. ↑ а б Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 371.
  6. ↑ Георгиев, Георги Н. Епос за един изгубен свят (Архивни материали за борбите, езика и бита на българите в Ениджевардарско), Македонски преглед, г. ХХХІІІ, 2010, бр. 4, с. 124, Бабев, Иван, Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско, София 2009, с. 230. Според Г. Георгиев мнението, че Павле капитан е отровен от Апостол войвода поради завист е единодушно. Според Иван Бабев П. Граматиков е работил в разрез с организационната дисциплина.
  7. ↑ Георгиев, Георги Н. Епос за един изгубен свят (Архивни материали за борбите, езика и бита на българите в Ениджевардарско), Македонски преглед, г. ХХХІІІ, 2010, бр. 4, с. 124, 136 (Спомени на Хр. Бинчаров).
  8. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 123. (на гръцки)
  9. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 122-124. (на гръцки)
  10. ↑ Бабев, Иван. Помним делата ви. НСА Прес, 2013. с. 163.
  11. ↑ Съюзенъ животъ // „Независима Македония“ IV (154). София, СМЕО, 9 април 1926. с. 3.
  12. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 160.
  13. ↑ Бабев, Иван. „Македонска голгота“, изд. Тангра ТанНакРа Ик, София 2009 г., стр.243-244
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Павел_Граматиков&oldid=12245662“.