Отваря главното меню

Падежни форми на българските местоимения

В старобългарския език, за разлика от съвременния български, е съществувала морфологична категория падеж. [1]

Падежните „значения“, представляващи вид синтактични отношения, са се изразявали чрез морфеми във формите на думите. Българският език обаче започва да се развива по-различно от другите славянски езици и постепенно загубва своята падежна система. Тази тенденция към аналитизъм се появява в парадигмите на всички части на речта (макар че в съвременния български език са се развили и някои синтетични граматически форми като членуваните например) и най-общо се изразява със замяната на падежната форма от конструкция с предлог и обща форма на имената.

Все пак при някои части на речта падежните форми са се запазили. Така е при личните местоимения, които притежават три падежни форми – именителна, винителна и дателна.

Лични местоименияРедактиране

Лични местоимения
Число Лице / Род Подлог (Именителен) Пряко допълнение (Винителен) Непряко допълнение (Дателен)
пълна пълна кратка пълна кратка чрез предлог
ед. ч. 1 л. аз мен/мене ме мене ми на мен/мене
2 л. ти теб/тебе те тебе ти на теб/тебе
3 л. м. р. той него го нему му на него
ж. р. тя нея я ней ѝ на нея
ср. р. то него го нему му на него
мн. ч. 1 л. ние нас ни нам ни на нас
2 л. вие вас ви вам ви на вас
3 л. те тях ги тям им на тях

Дателните форми се употребяват, когато заместваното от тях име е във функция на непряко допълнение.с предлога „на“. Винителните форми се употребяват вместо допълнение изобщо: без предлог – в ролята на пряко допълнение, а с предлог – като непряко допълнение.

Поканих Иван. Поканих него. Поканих го.
Разсърдих се на Иван. Разсърдих се нему. Разсърдих му се.

Пълните дателни форми са архаизъм; вместо тях се използват винителните форми с предлог.

Разсърдих се на него.

В българския език съществува явление, наречено удвояване на допълнението: когато то – независимо дали е пряко или непряко – се изразява от две падежни местоименни форми:

Него го назначиха. На него му донесоха подарък;

или пък от име и местоименна форма:

Иван го назначиха. На Петър му донесоха подарък.

Това удвояване е задължително само в един случай: когато самата глаголна форма (обикновено безлична) непременно изисква местоимение. Например

Иван го е срам.

Не може:

Иван е срам.

В останалите случаи удвояването не е задължително. Напротив, спорно е дали удвояването на допълнението е правилно от гледна точка на езиковата норма. Много езиковеди препоръчват вместо

Мене ме е яд. На него му е мъчно.

да се казва:

Яд ме е. Мъчно му е.

Обаче има случаи, когато удвояването на допълнението предотвратява двусмислие. Сравнително свободният синтаксис на българския позволява изречението да започва с допълнението вместо с подлога. Например в изречението:

Иван го обиди Петър, а не Росен.

местоимението „го“ не бива да се изпуска. В противен случай ще се разбере, че Иван е обидил Петър, а не, както е в действителност, че Иван е бил обиден от Петър.

Тъй като падежните форми на личните местоимения за именителен и винителен падеж се образуват от различни основи (аз – мене; той – него), те се чуват от българите като различни думи и при употребата им грешки не се допускат.

Други местоименияРедактиране

При останалите местоимения падежните форми са от една основа и именно при тях се греши най-много под влияние на тенденцията именителната форма да измести останалите. Често казваме

На кой даде моята книга?

вместо правилното

На кого даде моята книга?

Изразът

Кому даде моята книга?

е граматически правилен, но звучи архаично. Такива дателни форми се употребяват все по-рядко, само с определена цел – за архаизиране на речта или в т. нар.висок стил.

Употребата на винителната форма е задължителна както за въпросителните местоимения, така и за всички останали, образувани от тях:

кой – кого – на кого (кому), за кого, от кого
който – когото – на когото (комуто)
някой – някого – на някого (някому)
никой – никого – на никого (никому)
всеки – всекиго – на всекиго (всекиму)

Тези падежни форми се използват, когато местоимението замества съществителни, назоваващи лица. Например: ...човекът, на когото разчитам...; но ...шансът, на който разчитам...

Груба грешка е употребата на дателната местоименна форма с предлог, например

На никому няма да кажа това.

Правилните варианти са:

Никому няма да кажа

или

На никого няма да кажа.

БележкиРедактиране

Външни препраткиРедактиране