Отваря главното меню

Панкратий Старозагорски

(пренасочване от Панкратий (митрополит))

Панкратий е висш български духовник, старозагорски митрополит на Българската православна църква от 1967 до 1992 и от 1995 до 1998 година.[1][2][3]

Панкратий
български духовник

Роден
Починал
14 юли 1998 г. (71 г.)
Политика
Депутат VII ВНС   
Панкратий Старозагорски в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е на 14 декември 1926 година в старозагорското село Кашлата, България, с името Пенчо Николов Дончев. Основно образование получава във Ветрен през 1940 г., а средно в Пловдивската духовна семинария през 1947 г. След това започва да учи в Богословския факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и в първи курс става послушник в Бачковската обител. По предложение на манастирското братство и с одобрението на Светия синод на Българската правослана църква под председателството на митрополит Паисий Врачански, на 15 февруари 1949 г., Пенчо Дончев е постриган в монашество с името Панкратий. На 21 септември 1949 г. е ръкоположен в йеродяконски чин, а на 18 септември 1952 г. по решение на Светия синод, е ръкоположен от Паисий Врачански в йеромонашески чин. В Бачковския манастир йеромонах Панкратий отговаря за манастирския музей, за манастирската библиотека, за манастирското земеделско стопанство и други длъжности.[1]

По молба на митрополит Климент Старозагорски и със съгласието на Светия синод на 1 септември 1954 г. йеромонах Панкратий е назначен за протосингел на Старозагорската епархия. На 14 април 1957 г., Цветница, йеромонах Панкратий е въведен в архимандритско достойнство.[1]

По молба на митрополит Климент, който е с влошено здраве архимандрит Панкратий е ръкоположен за велички епископ и е назначен за викарий на митрополията в Стара Загора. Ръкополагането е извършено от патриарх Кирил Български в съслужение със синодалните архиереи на 18 декември 1966 година в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“.[1]

След смъртта на митрополит Климент, на 12 юли 1967 година Светият синод единодушно избира за старозагорски митрополит епископ Панкратий Велички. След демократичните промени в България митрополит Панкратий основава в Стара Загора просветен център „Свето Благовещение“ и съдейства за издаване на вестник и списание. Дългогодишен представител е на Българската православна църква в Световния съвет на църквите. Провъзгласен е за „почетен гражданин на Стара Загора“.[1]

В 1990 година Митрополит Панкратий е избран като независим кандидат от 155 мъглижки избирателе район в 7-то Велико Народно събрание, но на 12 юли 1991 година отказва да подпише конституцията, изработена от събранието.

В 1992 година митрополит Панкратий Старозагорски е сред инициаторите за разкола в Българската православна църква. На 18 май 1992 година заедно с митрополитите Пимен Неврокопски, Калиник Врачански, Стефан Великотърновски и Софроний Доростолски и Червенски подписва заявление, с което се поддържа решението на Дирекцията за вероизповеданията за нелегитимност на избора на патриарх Максим Български в 1971 година. Митрополитите заявяват, че смятат изборът на Максим за нелегитимен и започват процедура по избора на нов патриарх. За временен наместник-предсетадел на Светия Синод избират Пимен. Така на 18 май фактически се създава така наречения Алтернативен синод, в който влизат пет от тринадесетте митрополити на църквата. Към разколниците се присъединяват и пет викарни епископи. Съответно на 22 юли 1992 година Светият синод за разколничество и извършване на незаконно ръкополагане, заедно с другите разколнически архиереи, го лишава от сан.[3]

В 1995 година разколникът Панкратий се покайва и на 12 декември година е възстановен на старозагорската катедра.[4]

Умира на 16 юли 1998 година в Стара Загора. Погребан е зад олтара на катедралния храм „Свети Димитър“.[1]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е Старозагорска епархия - История. // Българска православна църква - Българска патриаршия. Посетен на 2017-06-06.
  2. Игнатьев, А. Митрополит Старозагорский Панкратий [биографическая справка]. // Журнал Московской Патриархии (10). Москва, 1967. с. 57.
  3. а б Бурега, Владимир Викторович. Раскол в Болгарской Православной Церкви и Всеправославный Собор в Софии. // bogoslov.ru, 2008-10-24. Посетен на 2017-06-06.
  4. ΕΤΟΣ 1998. Κοιμηθέντες Αρχιερείς. // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 2017-06-06.
Андрей велички епископ
(18 декември 1966 – 12 юли 1967)
Филарет
Климент старозагорски митрополит
(12 юли 1967 – 22 юли 1992)
старозагорски митрополит
(12 декември 1995 – 16 юли 1998)
Галактион