Пастух е село в Западна България. То се намира в община Невестино, област Кюстендил.[2]

Пастух
Общи данни
Население46 души[1] (15 декември 2023 г.)
4,63 души/km²
Землище9,982 km²
Надм. височина471 m
Пощ. код2659
Тел. код07915
МПС кодКН
ЕКАТТЕ55542
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Невестино
Димитър Стаменков
(независим политик; 2003)
Пастух в Общомедия
Изглед от с. Пастух
Река Струма при с. Пастух

География редактиране

Село Пастух се намира в Западна България, югоизточно от град Кюстендил. Разположено е в североизточния край на географската област Пиянец, в близост до река Струма, от двете страни на шосето Кюстендил-Невестино-Бобошево.

Селото се намира на около 10 км от общинския център – с.Невестино; на 25 км от областния център - гр.Кюстендил, на 30 км от гр.Дупница, на 15 км от гр.Бобошево, на 100 км от гр.София и на 50 км от гр.Благоевград.

Климатът е мек, с прохладно течение през лятото.

Махали: Горна, Долна, Краището, Брегарска, Спро̀тива, Воденичарска и Еленско Лозе.

Население редактиране

Година 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2007 2009
Население 373 446 430 430 433 468 381 267 140 88 70 61

История редактиране

Няма запазени писмени сведения за възникване на селото, но се смята, че то е едно от старите селища в областта Пиянец. Загнездено е сред скалите и теснините на река Струма. Предполага се че в района на днешното село се е намирал средновековния град Житомиск.

През 1893 г. землището на селото е 4032 дка, от които 2297 дка ниви, 1533 дка гори, 187 дка лозя, 57 дка ливади и др. Основен поминък на населението са животновъдство и земеделие (зърнени храни, тютюн, лозарство и овощарство). Развити са и домашните занаяти — има 6 воденици, 2 кръчми, тепавица, бакалница, обущарница.

Построено е училище (1929 г.), учредена е кредитна кооперация „Напредък“ (1941 г.).

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Нов път“, което от 1979 г. е включено в състава на АПК „Струма“ – с.Невестино.

Селото е електрифицирано през 1958 г. и водоснабдено през 1962 г., асфалтирани са площадът и шосето (1978 г.), построен е мост над река Струма.

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението е силно намаляло. Перспективите за развитие на селото са свързани с лозарството и овощарството и развитието на риболовен, селски, културен и църковен туризъм.

Исторически, културни и природни забележителности редактиране

 
Църквата „Свети Иван“
 
Църквата „Света Троица“
 
Църквата „Света Богородица“
  • Средновековна крепост (останки). Намира се на 1,2 км източно от селото, върху височина с два заоблени върха, в местността „Скалето“. Известна е под имената: Градището, Дукяно, Паланката и Калугерица. На южния връх са запазени остаанки от крепостен зид, граден от ломени камъни, споени с бял хоросан. Част от стената е с височина 1,50 м и се проследява на повече от 10 м дължина. Изказано е предположение че тук се е намирал град Житомиск, споменаван като селище през XII-XIV век.
  • Късносредновековна църква „Свети Иван“. Намира се на 1 км южно от селото, непосредствено вляво от шосето Кюстендил - Бобошево на десния бряг на река Струма. Еднокорабна, едноапсидна църква с притвор, с размери 7,50 Х 3,50 м. Състои се от наос, притвор и полукръгла апсида. Особеност на плана е открития притвор. Той е единствен известен пример при еднокорабна църква от това време в Западна България. Църквата е изградена през XVI век. Зидарията е от речни камъни, обработени бигорови блокчета и червени тухли, споени с бял хоросан. Църквата е била изцяло изписана отвътре. Понастоящем е реставрирана, но няма запазени стенописи. Църквата е паметник на културата.
  • Късносредновековна църква „Света Троица“. Намира се в източната покрайнина на селото, на левия бряг на река Струма. Еднокорабна и едноапсидна триконхална църква, с полуцилиндричен свод, вкопана на две стъпала в земята, с размери 7,50 Х 3,50 м. Построена е към XVI-XVII век. Изградена е от ломен камък на хоросанова спойка, а антите и надвходната ниша са от бигор. Цялата вътрешност е била изписана. Понастоящем е реставрирана, като от стенописите са останали отделни фрагменти. Църквата е паметник на културата.
  • Късносредновековна църква „Света Богородица“. Намира се на 3 км източно от селото, в непосредствена близост до средновековната крепост. Еднокорабна едноапсидна църква с външни размери 6,50 Х 3,80 м. Изградена през XVI век от ломени камъни, на места са използвани тухли и керемиди, споени с бял хоросан. Стените са запазени на височина от 1 до 2,70 м. (апсидата). Цялата вътрешност е била изписана. От стенописите не е запазено нищо. Йордан Иванов посочва 1557 г. като дата на изписването на църквата въз основа на ктиторския надпис, който е бил запазен при посещението му през 1906 г. Църквата е паметник на културата.
  • Късносредновековна църква „Свети Димитър“ (останки). Намира се в северната покрайнина на селото. Основите са затрупани и затревени. Отчасти личи само южния зид, граден от ломени камъни и бял хоросан. Еднокорабна и едноапсидна църква с малки размери. Сега в близост до мястото има аязмо (света вода) със същото име.
 
Аязмо „Свети Димитър“

Отдих и туризъм редактиране

Селото и неговата околност са идеално място за туризъм, за отдих и риболов. В реката се лови клен, мряна, кефал и скобар.
Ваканционно селище "Пастух Архив на оригинала от 2011-12-22 в Wayback Machine." е разположено върху площ от 3 дка в живописното дефиле на река Струма.

Галерия редактиране

Литература редактиране

  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.24-5.
  • Танев, Стоян. – Невестино, 2004 г.

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 499.