Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българското село. За музикален изпълнител вижте Певец.

Певец е село в Североизточна България. То се намира в община Търговище, област Търговище. Селото е познато сред турските изселници с названието Aşık Ova (Ашъкова; тур.ез. превод "Долината на фолклорните певци")

Певец
Общи данни
Население 117 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 11,864 km²
Надм. височина 192 m
Пощ. код 7771
Тел. код 06063
МПС код Т
ЕКАТТЕ 55662
Администрация
Държава България
Област Търговище
Община
   - кмет
Търговище
д-р Дарин Димитров
(ГЕРБ)

Съдържание

ГеографияРедактиране

Певец е село в Североизточна България, намира се между Търговище и Велики Преслав, на по около 10 километра от двата града, край река Иреклик. Много добри почвено-климатични условия за развитие на лозарство. В землището на селото се отглеждат фуражни култури, царевица и пшеница. Все още има площи които не се обработват.

ИсторияРедактиране

Налице са археологически данни за селище, населявано през неолита, халколита и прехода към бронзовата епоха, разположено върху платото на 1,5 км западно от селото, на левия бряг на реката. Установени са 2 жилищни хоризонта.[1]

В землището на съседното село Кралево (3 км отстояние от Певец) през 1979 г. е намерено тракийско златно съкровище - Кралевско съкровище, датирано межди IV-III век пр.н.е.

Днес за коренното население на селото се смята, че е от така наречените ерлии или хърцои, тъй като използват някой специфични думи със славянски произход. Името „хърцои“ е свързвано предимно с името на старобългарското божество Хърс. Друга теория за понятието се свързва с факта, че са коренното население от полето – "Кърски сой". В хрониките пише, че хърцоите са преки потомци на родовете последвали големият син на цар Владимир–Расате/Хръсате/. Освен хърцои, етнографската група е наричана и `ерлии`, което означава „местни“ (yer- тур. йер-място). Според устните предания през османския период в селото се заселват турски семейства, които много тормозели местните жители. Затова местните хърцои станали недоверчиви към външни хора и новодошлите преселници в селото наричали "гелмета" (gelme – не идвай – тур.ез.). Характерно за певечани е и тяхната пестеливост, стигаща понякога и до скъперничество.

Църквата в село ПевецРедактиране

СПОМЕНИ НА ИВАН ГАНЕВ ЙОРДАНОВ Роден на 15.03.1922 г.-2012 г. с. Певец общ. Търговище

На 20.03.2008 г. по повод 150-годишнината от изграждането на църковния храм в село Певец Син на Ганьо Йорданов Тенев дългогодишен Питроп на църковния храм в с. Певец. Внук на Коджа Теньо – кмет на с. Певец през Турско. Един от първенците на селото. Патронът на храма е св. Георги Победоносец и патронният празник е на деня на покровителя – Гергьовден. През 1858 г. – била издигната внушителна за времето си здрава каменна сграда – църквата. История на с. Ашикьой (дн. Певец) – селото през Турско се е намирало в местността Коджа Тарлъ, което се е преместило след „Холерата”. Със събрани помощи от селото и околността трима души един, от които е Коджа Теньо (кмет) и още двама първенци единият е Васил Генчев (или Генчо Василев) отиват при русенския ваалия за документ (тескере) за разрешение да построят църквата. Разрешението е дадено и те започват градежа. Правят я на мястото на бившето училище (до Читалището). До скоро е имало останки от Джамия. При градежа е имало спор за мястото между селяните и за това – денем се строяла от българи, а нощем турци я събаряли. Отиват втори път първенците и им разрешават да я построят в българската махала, където е на по-ниско място от турската. Тогава вече започва строежа с пълна сила. Строят я Майстори от Габровско с дялан камък от Кралевския Балкан. В градежа участват и турци и българи. Камбанарията е строена около 1900 г. От дарение на заможен певенчанин, който е платил и камбаната (дотогава е било клепало). По спомен Питропи са били: Гиньо Йорданов Георги Енчев Иван Танев Йорданов е бил счетоводител към общината и си спомня по повод преброяване през 1943 г., че с. Певец има 995 жители (от старци до деца), а 2009 г. – 130 по регистър.

През 2009 г. археолози започнаха проучване на църквата, според тях тя крие цяла съкровищница от оригиналните надписи на колоните и бронзовата църковна утвар, укрита в дълбок тайник.

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 711
 
1946 702
1956 587
1965 515
1975 358
1985 265
1992 224
2001 232
2011 151

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 151 100.00
Българи 106 70.19
Турци 0 0.00
Цигани 0 0.00
Други 0 0.00
Не се самоопределят 0 0.00
Не отговорили 45 29.80

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране