Уикипедия

Търговище (област)

Вижте пояснителната страница за други значения на Търговище.

Област Търговище (също и Търговищка област) е област в България. Заема площ от 2710,4 км2 и има население от 98 144 души по данни от преброяване 2021 г.[2]Пощенските кодове на населените места в област Търговище са от 7700 (за град Търговище) до 7999. МПС-кодът ѝ е T.

Област Търговище
Области в България
Област Търговище на картата на БългарияОбласт Търговище на картата на България
Страна България
Областен центърТърговище
Площ2558.5 km²
Население115 211 души (31 декември 2015 г.)
45 души/km²
Общини5
БВП (2021)1 367 000 000 лв.[1]
МПС кодТ
Официален сайтwww.tg.government.bg
Административно деление на областта
Административно деление на областта
Търговище в Общомедия
Релефна карта

Населени места Редактиране

Населени места в област Търговище (градовете са с удебелен шрифт):

Общини
(5 на брой)		 Населени места
(194 на брой – 5 града и 189 села)		 Брой и вид
Градове Села Общо
Антоново Антоново, Банковец, Богомолско, Букак, Великовци, Вельово, Глашатай, Голямо Доляне, Горна Златица, Девино, Длъжка поляна, Добротица, Долна Златица, Дъбравица, Изворово, Капище, Китино, Коноп, Крайполе, Крушолак, Къпинец, Кьосевци, Любичево, Малка Черковна, Малоградец, Манушевци, Мечово, Милино, Моравица, Моравка, Орач, Пиринец, Поройно, Присойна, Пчелно, Равно село, Разделци, Свирчово, Свободица, Семерци, Слънчовец, Стара речка, Старчище, Стеврек, Стойново, Стройновци, Таймище, Тиховец, Трескавец, Халваджийско, Чеканци, Черна вода, Черни бряг, Шишковица, Язовец, Яребично, Ястребино 1 58 59
Омуртаг Беломорци, Българаново, Великденче, Величка, Веренци, Веселец, Висок, Врани кон, Голямо Църквище, Горна Хубавка, Горно Козарево, Горно Новково, Горско село, Долна Хубавка, Долно Козарево, Долно Новково, Зелена морава, Змейно, Звездица, Илийно, Камбурово, Кестеново, Козма Презвитер, Красноселци, Могилец, Обител, Омуртаг, Панайот Хитово, Паничино, Петрино, Плъстина, Птичево, Пъдарино, Първан, Росица, Рътлина, Станец, Тъпчилещово, Угледно, Царевци, Церовище, Чернокапци 1 41 42
Опака Голямо градище, Горско Абланово, Гърчиново, Крепча, Люблен, Опака 1 5 6
Попово Априлово, Баба Тонка, Берковски, Бракница, Водица, Гагово, Глогинка, Горица, Долец, Долна Кабда, Дриново, Еленово, Заветно, Зараево, Захари Стояново, Звезда, Иванча, Кардам, Ковачевец, Козица, Конак, Ломци, Манастирица, Марчино, Медовина, Осиково, Паламарца, Помощица, Попово, Посабина, Садина, Светлен, Славяново, Тръстика, Цар Асен 1 34 35
Търговище Алваново, Александрово, Баячево, Бистра, Божурка, Братово, Буйново, Буховци, Вардун, Васил Левски, Голямо Ново, Голямо Соколово, Горна Кабда, Давидово, Драгановец, Дралфа, Дългач, Здравец, Копрец, Кошничари, Кралево, Кръшно, Лиляк, Ловец, Макариополско, Маково, Миладиновци, Мировец, Момино, Надарево, Овчарово, Осен, Острец, Пайдушко, Певец, Подгорица, Преселец, Пресиян, Пресяк, Пробуда, Пролаз, Разбойна, Ралица, Росина, Руец, Стража, Съединение, Твърдинци, Търговище, Търновца, Цветница, Черковна 1 51 52

Население Редактиране

Численост на населението Редактиране

Численост на населението в населените места на днешните общини в област Търговище, според преброяванията през годините:[3]

Общини Площ
(в km²)		 1934
(31.12.1934)		 1946
(31.12.1946)		 1956
(1.12.1956)		 1965
(1.12.1965)		 1975
(2.12.1975)		 1985
(4.12.1985)		 1992
(4.12.1992)		 2001
(1.3.2001)		 2011
(1.2.2011)		 2021
(7.9.2021)
Общо 2710,286 171586 174956 163956 170210 172288 165943 151339 137689 120818 98144
Антоново 478,775 25369 25984 19211 14715 12107 10038 8697 7593 6262 4606
Омуртаг 400,831 27238 30527 30430 33051 32772 30446 27000 25212 21853 16144
Опака 157,352 12119 12966 11942 11359 10101 9526 8986 7786 6664 5487
Попово 832,899 56371 57028 54229 52278 49155 44899 40968 36208 28775 22834
Търговище 840,429 50489 48451 48144 58807 68153 71034 65 688 60890 57264 49073

Прираст на населението Редактиране

Естествен прираст Редактиране

Демография на населението
Година Раждаемост Смъртност Естествен прираст
2000 9,3‰ 15,1‰ -5,8‰
2001 9,2‰ 14,9‰ -5,7‰
2002 9,3‰ 14,0‰ -4,7‰
2003 9,4‰ 15,7‰ -6,3‰
2004 10,0‰ 15,0‰ -5,0‰
2005 9,2‰ 14,9‰ -5,7‰
2006 10,0‰ 15,1‰ -5,1‰
2007 10,0‰ 15,4‰ -5,4‰
2008 10,3‰ 15,4‰ -5,1‰
2009 10,5‰ 14,8‰ -4,3‰
2010 10,5‰ 15,4‰ -4,9‰
2011 10,4‰ 16,0‰ -5,6‰
2012 10,2‰ 16,2‰ -6,0‰
2013 9,3‰ 15,1‰ -5,8‰
2014 9,1‰ 15,8‰ -6,7‰
2015 9,3‰ 16,3‰ -7,0‰
2016 8,5‰ 16,2‰ -7,7‰
2017 8,3‰ 16,3‰ -8,0‰
2018 8,5‰ 16,3‰ -7,8‰
2019 8,1‰ 17,0‰ -8,9‰
2020 7,2‰ 19,7‰ -12,5‰
2021 7,4‰ 24,1‰ -16,7‰
2022 8,3‰ 20,7‰ -12,4‰

Етнически състав Редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:[4][5]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 137 689 120 818 100.00 100.00
Българи 76 294 58 371 55.41 48.31
Турци 49 495 38 231 35.94 31.64
Цигани 9868 7767 7.16 6.42
Други Руснаци 139 959 0.10 0.79
Арменци 10 под 0.01
Власи 78 0.05
Македонци 5 под 0.01
Гърци 19 0.01
Украинци 21 0.01
Евреи 1 под 0.01
Румънци – –
Други 51 0.03
Не се самоопределят 1259 1472 0.91 1.21
Не отговорили 449 14 018 0.32 11.60

Общини Редактиране

Численост и дял на етническите групи по общини, според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Община Численост Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят		 Не
отговорили		 Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят		 Не
отговорили
Общо 120 818 58 371 38 231 7767 959 1472 14 018 48.31 31.64 6.42 0.79 1.21 11.60
Антоново 6262 1660 2975 1212 7 84 324 26.50 47.50 19.35 0.11 1.34 5.17
Омуртаг 21 853 3518 11 959 1690 198 147 4341 16.09 54.72 7.73 0.90 0.67 19.86
Опака 6664 1433 3858 4 5 8 1356 21.50 57.89 0.06 0.07 0.12 20.34
Попово 28 775 18 531 4556 959 155 631 3943 64.39 15.83 3.33 0.53 2.19 13.70
Търговище 57 264 33 229 14 883 3902 594 602 4054 58.02 25.99 6.81 1.03 1.05 7.07

Езици Редактиране

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.[6]

Роден език Численост Дял (в %)
Общо 137 689 100.00
Български 76 652 55.67
Турски 50 753 36.86
Цигански 8428 6.12
Други 327 0.23
Не се самоопределят 1080 0.78
Непоказано 449 0.32

Вероизповедания Редактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:[7][8]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 137 689 120 818 100.00 100.00
Православие 75 236 45 963 54.64 38.04
Католицизъм 271 274 0.19 0.22
Протестантство 84 261 0.06 0.21
Ислям 58 838 34 368 42.73 28.44
Друго 78 78 0.05 0.06
Нямат – 2422 – 2.00
Не се самоопределят 2733 6766 1.98 5.60
Непоказано 449 30 686 0.32 25.39

Физикогеографска характеристика Редактиране

Област Търговище е с площ от 2710.4 км2, или това е 13,6 % от територията на Североизточния район и 2,4 % от територията на България. Състои се от 5 общини – Търговище, Попово, Омуртаг, Опака и Антоново, граничи с 5 области – Русе, Разград, Велико Търново, Шумен и Сливен.

Релеф Редактиране

Територията на община Търговище се характеризира със своето разнообразие и преливане на равнинен, хълмист и ниско-планински релеф, поради което и надморската височина варира от 150 до 690 m. За град Търговище тя е 170 m. По-голямата част от територията на общината се намира в обхвата на Предбалкана в близост до северните склонове на Преславската планина, чиято най-висока точка е връх „Коджакус“ – 690 m. Северната част от територията е разположена в Търговищкото поле по поречието на река Врана. Добре изразени земновръхни форми са долинните разширения на реките Врана и Сива и нископланинските възвишения – Търговищко поле, Преславска планина и Поповските височини. Търговищкото хълмисто поле е най-тясно свързано с икономиката на града. На север граничи с Разградските височини, на изток с Шуменските, на запад с Лилякското плато, а на юг с Преславската планина. В североизточна посока на река Врана, нейната долина се разширява, като се оформят две акумулационни тераси, като върху едната е разположена част от град Търговище. Релефът на Търговищкото поле е разнообрзен и от ридове, като по-известни са Юкя, Иванка баир, Серсема, Драката и Чокята. Търговищкото поле е изградено от кредни материали, съставени от варовици и мергели. Те започват с валанжа и свършват с апта. Отличават се с висока водопропускливост и вертикална цепителност. Средния им наклон е от 3 до 5%. В Преславската антиклинала се намира и петно от юра. Осевата ѝ зона е изградена от валанжни флиш и варовици и варовити мергели, а бедрата – от хотривски мергели.

Климат Редактиране

Климатът се характеризира със студени североизточни ветрове през зимните месеци, а лятото е горещо и сухо. Типично се наблюдават засушавания в края на лятото – юли и август, докато в началото му са характерни множество превалявания от дъжд. Климатът на Търговище е умерено континентален. Оградните ниски планини и ридове влияят слабо върху климата на града, разположен в Търговищкото поле. През пролетта от югозапад и запад нахлуват влажни въздушни маси. Не по-малко значение за формирането на климата има и пренасянето на въздушни маси от тропичен произход през лятото. Климатичното влияние на Черно море почти не въздейства на климата на Търговище. Хълмистият и нисък планински релеф в близките и по-далечни околности влияе слабо върху атмосферната циркулация. По-съществено значение за микроклимата на града имат изложението му, дълбочината и посоката на речните долини и високото било на Стара планина.

Продължителността на слънчевото греене е 2250 часа годишно, и се отразява благоприятно върху развитието на селското и горско стопанство. Първата метеорологична станция в Търговище е създадена едва през 1960 г. Средната годишна температура 10,7 °C, за разлика от градове от същия паралел като Плевен (11,5 °C) и Варна (11,8 °C), е сравнително по-ниска. Средномесечната максимална температура е 29,4 °C. 240 дни от годината температурата е над 5 °C; 184 дни с над 10 °C; 120 дни с над 15 °C. Зимните застудявания са чувствителни. Средномесечната януарска температура е -6,7 °C. Годишната абсолютна влажност е 7,7. Най-висока влажност е през юли – 12,6 мм., а най-ниска през януари – 3,5 мм.

Валежите са важно условие за развитието на селското стопанство. Годишното количество на валежите в Търговище е 585 мм на m², което е под средното за страната. В съседните общини като Омуртаг е 686 мм, а в Попово – 577 мм. Според разпределението си спадат към континенталния тип. Главният им максимум е 77 мм, а минимумът им е през февруари – 28 мм. Максимален денонощен валеж е отчетен на 26 май 1937 г. – 111,2 мм. Максималния годишен валеж за Търговище е отчетен през 1952 г. – 990 мм, а минималния – 385 мм през 1935 г. Най-сухи месеци са юли, август и септември. Твърдите валежи се изразяват чрез снеговалежи през зимата, и градушки през лятото. Снежната покрива се задържа средно по 43,6 дни; средната ѝ дебелина е 10 – 12 см. Районът е беден на водни ресурси, което е наложило изграждането на много водоизточници.

Ветровете са отражение на циркулацията на въздушните маси в Северна България. В Търговище най-често духат западните, северните и северозападните ветрове. От тях западните имат най-голям относителен процент – 47%. Честота им е най-голяма през зимните и пролетни месеци. Северните и северозападните духат през зимата. Те отвяват значителна част от снежната покривка. През лятото от юг и югозапад понякога нахлуват сухи и горещи ветрове. Последните причиняват преждевременно узряване на посевите.

В Търговище и района се срещат всички неблагоприятни климатични явления – мъгли, градушки, слани, поледици и вихрови бури. Градушки падат през късната пролет и ранното лято. Средногодишните случаи с градушка са 1,7. Често те нанасят големи щети на селското стопанство. Сланите се образуват през пролетта и есента. Първата слана има средна дата 5 октомври, а последната – 21 април. Средната продължителност без слана е 172 дни в годината. Облачността е по-значителна през зимата, а по-слаба през лятото. Броят на ясните дни е 63. Броят на дните с мъгла е 35,5.

Като климатични ресурси се разглеждат онези елементи на климата и свойства на въздушната среда, които могат да се използват пряко в практиката. Те се определят като енергийни, биоклиматични, рекреационни, агроклиматични. Комплексът от климатичните условия в Търговище има значение за развитието на селското стопанство. Характеристиките на местния климат са определящи при подбора на селскостопанските култури. Показателите показват, че в Търговище могат да се отглеждат и редица култури като втори култури. От значение за селското стопанство е и количеството на валежите през вегетационния период. Установено е, че в Търговище валежите съвпадат с продължителността на този период. От значение за селското стопанство са и твърдите валежи, които се акумулират във вид на снежна покривка и се използват през месеците на вегетация на растенията. За развитието на земеделието климатът е изключително благоприятен.

Води Редактиране

Водното богатство в Търговищко не е голямо. То е тясно свързано с недостатъчното количество на валежите, силната нарязаност на релефа и водопропускливостта на пластовете. Търговищката област обхваща води от три речни басейна – Русенски Лом на север, Голяма Камчия на изток и Янтра на запад. Нито една не протича изцяло през областта. Част от реките са маловодни и водосборните им басейни са малки. Речния отток е непостоянен. Реките имат дъждовно-снежен режим с максимален отток през пролетта. При поройни валежи. Течните речни долини се пълнят и наводняват ниските им тераси. През лятото вследствие на високите температури и силното изпарение, голяма част от реките пресъхват. По-съществено стопанско значение има река Врана.

Най-голямата река е река Врана, която преминава и през града. Тя извира от североизточните склонове на Лиса планина, проломява Преславската планина и навлиза в Търговищкото поле. Тя е слабо врязана в основните скали – варовици и мергели. Ниските ѝ тераси обикновено се заливат при поройни дъждове. Залесяването на водния ѝ басейн е 23%. Отточният ѝ режим изразява особеностите на севернобългарските реки – период с високи водни количества и чести колебания от началото на февруари до края на юни и период с ниски през лятото. Средногодишният ѝ обем е 12,5 млн. m3 вода. При обилни валежи, водите на Врана излизат от коритото ѝ, макар и рядко. Най-известното езеро е „Борово око“ в едноименния парк на града. Един от най-големите язовири в България се намира на територията на областта – Ястребино. Най-големия язовир в общината е язовир Съединение. Карстовите извори в Търговищко имат малък дебит. Те са пряко свързани с карбонатните скали. Водосборния басейн им е ограничен. Използват се за водоснабдяване на селищата.

Опасни явления, свързани с водите, са наводненията. Те се предизвикат в резултат на падане на обилни дъждове, интензивно снеготопене. Най-големи покачвания на нивото на водите има в периодите март – април – май и октомври – ноември. Поради отдалечеността на Търговище от големи водни басейни, като цяло е защитен от големи наводнения с големи щети.

Почви Редактиране

Почвената покривка е обусловена от геоложкия строеж и литоложкия състав и отразява влиянието на континенталните климатични условия, нископланинския климат и хълмист релеф и растителна покривка.

В Търговищко най-разпространените почви са светлосивите горски почви. Те са плитки, ерозирани и дълбококарбонатни. Отличават се с голямото си плодородие. Покриват Сланник, Герлово и землищата на селата Длъжка поляна, Обител и Зелена морава. На отделни места те са песъчливи, глинести и каменисти. Подходящи са за развитие на трайни насаждения – малини, сливи, лозя.

Второ място по обхват, заслужено заемат силно излужените черноземни почви. Те покриват по-голямата част от землищата на Търговище, Попово, Дралфа, Славяново, Светлен т.е. северната част на областта. Върху тях добре виреят зърнените култури, както и някои технически като слънчоглед. Типични черноземни почви има в землищата на Търговище, Давидово и Голямо Соколово. Отличават се с голямото си плодородие.

Алувиално-ливадните почви покриват речните долини и долинните разширения на реките Черни Лом, Малки Лом и Врана. Те са доста влажни. Подходящи се за зеленчуци, картофи, дини и пъпеши.

Почвената покривка на Търговищко е благоприятна за развитие на селското стопанство. Град Търговище и областта попадат в северната почвена област.

Чрез терасиране на склоновете и правилната агрообработка с правилна агротехника, обработваемият фонд бива опазен от вредното влияние на ерозията. Изкуственото напояване и наторяване увеличават плодородието, запазват и подобряват структурата на почвата.

Растителност Редактиране

Специфичните почвено-климатични условия са обусловили прехода от широколистна горска растителност на запад към тревна растителност със степен характер на изток. Естествената растителност заема ограничени пространства. По остатъчната естествена растителност се съди, че в миналото равнината е била почти изцяло заета от просторни гори и ливадни степи, които във времето били изсечени. Липсата на води, значително съкращава видовото разнообразие. Зелената система на общината се характеризира с представеност от основни видове както на равнинно-хълмистия пояс на листопадните гори до 400 м надморска височина, така и на пояса на заливните и крайречните гори до 600 м надморска височина. Естествена растителност е запазена в зоните, които са по-малко годни за развитието на земеделието.

Естествената растителност е представена от различни дървесни видове, като дъб, липа, ясен, дива круша, габър. Вековни гори покриват обширен район в югозападната част на общината. В местността „Пирамидата“ в землището на село Бракница, Поповско расте огромен летен дъб на възраст около 430 години. От храстите най-важни представители са: смрадлика, чашкодрян, драка, глог, леска, къпина, трънка, шипка и др. Тревната растителност е сравнително по-бедна. Представена е от житни треви: содина острица, осика, млечка, троскот, магарешки бодил, татул, бял равнец и др. Успоредно с тази растителност по територията на общината се срещат много и разнообразни билки, които имат стопанско значение. Използват се във фармацевтичната промишленост за извличане на екстракти за различни лекарства и за билколечение. В района повсеместно са разпространени: шипка, глог, коприва, глухарче, змийско мляко, маточина, живовляк, лайка, бял равнец, мента, мащерка, жълт кантарион, смрадлика, орех, къпина и др.

Защитени територии Редактиране

Пет територии в област Търговище са обявени за защитени по смисъла на Закона за защитените територии. Те се контролират от Регионалната инспекция по околна среда и води – Шумен. В териториалния обхват на региона попадат „Урумово лале“, „Игликина поляна“, „Петка Балкан“, „Божур поляна“ и „Римският мост“.

„Урумово лале“ е каменист, силно варовит стръмен склон в землището на с. Пайдушко с площ 12 хектара. Обявена е като природна забележителност през 1983 г., а 20 години по-късно е прекатегоризирана в защитена местност. Под защита е естественото находище на растителния вид „Урумово лале“, представен в трите му форми – жълта, пъстра и червена, която е представена от единични екземпляри. Видът е български ендемит, застрашен от изчезване, включен в „Червената книга“ на България.

„Игликина поляна“ се намира в местността „Кайрака“ край Търговище. Тя е обявена за защитена, заради естественото находище на билката лечебна иглика. Целогодишно „Игликина поляна“ е обект на неорганизиран туризъм, поради красивата природа, съчетание на защитения обект с ограждаща го смесена широколистна гора и близостта с града.

Вековната церова гора в местността „Бабаконду“ край село Братово и „Божур поляна“ в землищата на селата Вардун и Стража са другите две защитени природни територии, а „Римският мост“ е прекатегоризиран в защитена местност през 2003 г., за да се опази територията с характерен ландшафт в землището на антоновското село Стеврек.

Транспорт Редактиране

Областта се обслужва от I-4, който е път от първокласно значение, с дадена европейска категоризация път Е772, чието направление е София – Севлиево – В. Търново – Търговище – Шумен – Варна. За вътрешно регионалните направления се използват второкласните пътища II-49 Тутракан-Разград-Търговище, както и ІІ-48 Омуртаг-Котел-Градец (Сливен) в посока север-юг; ІІ-51 Бяла (Русе-Попово-Лозница – Е70 (Русе-Варна); ІІ-74 (Преслав-Търговище – Дралфа), както и от много третокласни пътища с обща дължина 342 км[9].

Икономика Редактиране

Земеделие Редактиране

Селскостопанският фонд в Област Търговище е в размер на 1 492 900 дка, като 70 % е в частния сектор. Той е разпределен както следва:

  • Обработваема земя – 945 120 дка
  • Мери, пасища и ливади – 265 935 дка
  • Трайни насаждения – 28 585 дка
  • Пустеещи земи – 253 260 дка

Обработваема земя

През 2010 година в областта са били засети общо 338 768 дка жито[10].

Безработица Редактиране

Дата Средно за страната Област Търговище Община Търговище Община Попово Община Омуртаг Община Опака Община Антоново
6.2003[11] 13,7 % (1-во) 31,1 %
5.2005 12,72 % (1-во) 27,2 % 20 % 21 % 41 % 34 % 51 %
6.2005[12] (1-во) 24,01 %
6.2006[13] (1-во) 19,67 %
10.2007[14] 6,78 % (1-во) 14,55 %
11.2008[15] 5,85 % 12,58 %
10.2009[16] 8,03 % 13,58 % 9,62 % 10,57 % 22,37 % 17,69 % 27,12 %
12.2009[17] 8,66 % (2-ро) 14,19 % 10,41 % 11,20 % 22,79 % 19,54 % 25,38 %
3.2010[18] 10,26 % (2-ро) 17,52 % 13,18 % 14,57 % 25,50 % 28,15 % 30,26 %
8.2010[19] 9,14 % (2-ро) 15,66 % 11,20 % 12,47 % 24,49 % 23,57 % 30,41 %
10.2010[20] (2-ро) 15,36 % 10,92 % 30,32 %
1.2011[21] 9,24 % (2-ро) 15,79 % 11,89 % 12,84 % 23,71 % 24,41 % 26,86 %
4.2011[22] 9,52 % (2-ро) 16,31 % 12,44 % 23,98 % 27,84 % 27,98 %

Пътнотранспортни произшествия Редактиране

През 2019 г. в областта са станали 55 тежки катастрофи, с 18 жертви и 62 ранени. Една от областите с голям дял пътнотранспортни произшествия, средно 16,36 на 100 000 души.[23]

Източници Редактиране

  1. ↑ www.nsi.bg.
  2. ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ. //
  3. ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 2021-02-10 
  4. ↑ а б „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 август 2017. (на английски)
  5. ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“. // nsi.bg. Посетен на 21 август 2017.
  6. ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“. // nsi.bg. Посетен на 21 август 2017.
  7. ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“. // eurac.edu. Посетен на 21 август 2017.
  8. ↑ „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 август 2017. (на английски)
  9. ↑ tyrgovishte.izbori.bg
  10. ↑ dariknews.bg
  11. ↑ docs.google.com
  12. ↑ www.ruseinfo.net
  13. ↑ analysis.expert.bg
  14. ↑ dariknews.bg
  15. ↑ www.moderno.info
  16. ↑ www.targovishte.com
  17. ↑ all.actualno.com[неработеща препратка]
  18. ↑ topnovini.bg, архив на оригинала от 14 март 2016, https://web.archive.org/web/20160314033520/http://topnovini.bg/node/465, посетен на 2010-06-02 
  19. ↑ topnovini.bg, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304210514/http://topnovini.bg/node/10323, посетен на 2011-02-16 
  20. ↑ targovishtenews.com
  21. ↑ www.targovishtebg.com, архив на оригинала от 25 юни 2012, https://web.archive.org/web/20120625172258/http://www.targovishtebg.com/%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B5/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%BF%D0%BE-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B2-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0, посетен на 2011-02-16 
  22. ↑ www.focus-radio.net
  23. ↑ „Къде в България е най-опасно да се шофира?“. // automedia.investor.bg, 3 юни 2020. Посетен на 31 май 2023. (на български)

Външни препратки Редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Търговище_(област)&oldid=11811639“.