Марк Випсаний Агрипа

(пренасочване от Марк Агрипа)
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Агрипа.

Марк Випсаний Агрипа (на латински: Marcus Vipsanius Agrippa; ок. 63 – 12 пр.н.е.) е древноримски държавник и генерал,[1] вторият най-могъщ човек през ранната Римска империя.[2] Избран е за консул през 37, 28 и 27 пр.н.е. Той е приятел, дясна ръка и най-важния генерал на Октавиан Август. Агрипа има водеща роля за военните успехи на Октавиан, вероятно най-ценният от които е победата в битката при Акциум, срещу армиите на Марк Антоний и Клеопатра.

Марк Випсаний Агрипа
Консул на Римската република
Мандат 3736 пр.н.е. и 28 – 27 пр.н.е.
Консул на Римската империя
Мандат 27 пр.н.е. – 26 пр.н.е.
Обща информация
Роден
Починал
Погребан Мавзолей на Август
Националност римлянин
Родства
Випсания Пола
Луций Випсаний Агрипа (брат на Марк Випсаний Агрипа)
Съпруга (1) Цецилия Атика
(2) Клавдия Марцела
(3) Юлия Старша
Подпис M•AGRIPPA•L•F
Военна служба
Години 45 пр.н.е.12 пр.н.е.
Преданост Римска република
Римска империя
Род войски Римска армия
Военно звание Генерал
Адмирал
Войни/Битки Гражданска война на Цезар
Битка при Мунда
Мутинска война
Война на либераторите
Битка при Филипи
Перузинска война
Сицилианска война
Битка при Миле
Битка при Наулох
Война срещу Антоний
Битка при Акциум
Кантабрийска война
Панонска война
Марк Випсаний Агрипа в Общомедия

Марк Агрипа е зет на император Октавиан Август, тъст на император Тиберий, дядо по майчина линия на император Калигула, негова внучка е съпруга на император Клавдий и е прадядо по майчина линия на император Нерон.

Произход и ранни годиниРедактиране

Агрипа произлиза от богато провинциално семейство,[3] което не било известно в римския политически живот.[4] Роден е между 64 и 62 пр.н.е.,[5][6][7][8] мястото на раждането му не е сигурно.[9][10] Името на баща му вероятно е Луций Випсаний Агрипа.[11] Има по-възрастен брат, който също се казва Луций Випсаний Агрипа и сестра на име Випсания Пола.[12][13][14] Връстник е на Октавиан, учат заедно и още в младежките си години стават близки приятели.[15][16][17] Въпреки че Агрипа се асоциира със семейството на Юлий Цезар, неговия по-голям брат Луций Агрипа избира друга позиция в гражданската война през 40-те години пр.н.е., като се сражава под командването на Катон, биейки се срещу Цезар в Африка. След като войските на Катон са разбити, братът на Агрипа е затворен в затвора. Освободен е по-късно след като Октавиан се застъпва за него.[16][18]

Не е известно дали Агрипа се е бил срещу брат си в Африка, но вероятно е служил при Цезар във военната кампания през 46 – 45 пр.н.е. срещу Гней Помпей Младши, с кулминация битката при Мунда.[19][20] Във всички случаи Цезар е имал голямо доверие в него и след като взима властта в Рим, го изпраща заедно с Октавиан през 45 пр.н.е. да изучават военно изкуство в Аполония с Македонските легиони.[21][22] По това време Агрипа и Окатвиан се срещат с астрологът Теоген, който предсказва блестяща кариера на Агрипа, преди да се поклони пред изключителната съдба на Октавиан.[21][23]

На четвъртия месец от престоя им в Аполония, през 44 пр.н.е. до тях достига вестта за покушението над Цезар. Агрипа и другия му приятел генерала Квинт Руф, съветват Октавиан да заповяда на легионите от Македония да тръгнат към Рим, срещу убийците на Цезар.[24] Пренебрегвайки този съвет Октавиан решава да плава по море към Италия с малка свита.[25] След пристигането си Октавиан научава, че Цезар в завещанието си го счита за свой законен син и наследник.[24][26] Октавиан приема името Цезар, въпреки че съвременните историци го наричат все още „Октавиан“ в този период.

Втори триумвиратРедактиране

Издигане към власттаРедактиране

Прзе 44 пр.н.е. Антоний, който е консул, успява въпреки атмосферата на напрежение, да постигне компромис със заговорниците, които участват в убийството на Цезар. Първоначално това е голям успех за него, като по този начин успява да успокои ветераните, да помири Сената и да се прояви в очите на заговорниците като техен защитник и гарант за гражданският мир.[27][28] Пристигането на Октавиан, който иска да отмъсти на убийците на Цезар, поставя Антоний в сложна ситуация: въпреки, че забавя признаването на Октавиан за наследник на Цезар,[29] сега трябва да изясни политическата си позиция, тъй като има опасност да изгуби поддръжниците си, които симпатизират на Октавиан.[30] Също така Антоний се опитва да си осигури управлението Цизалпийска Галия за следващата година, която в момента е управлявана от Децим Брут.[31]

В Сената Антоний има множество врагове, а техният водач Цицерон, който вижда в лицето на Октавиан по-малкото зло държи пламенни речи срещу него.[32] Октавиан осъзнава, че има нужда от по-голяма военна сила. Агрипа подпомага набирането на войски в Кампания. Агрипа вероятно е сред преговарящите, които печелят подкрепата на македонските легиони от Антоний за Октавиан.[33][34] При тези преговори изглежда Октавиан за пръв път е придружен от Меценат, чиито умения на дипломат, допълват военните умения на Агрипа.[33][35] През ноември 44 пр.н.е. Марк Антоний напуска Рим в посока Северна Италия, Брут отказва да отстъпи командването на Цизалпийска Галия и окупира Мутина,[36] след което е обсаден от Антоний.[37]

Сената праща двамата новоизбрани консули Панза, Хирций и Октавиан, който получава пълномощията на пропретор[38] на север да се притичат на помощ на Брут.[36][37] Антоний оставя брат си да обсажда Мутина и потегля да пресрещне консулите. Успява да направи засада на Панза при Форум Галорум. В последващата битка войските на Антоний побеждават, а Панза е смъртно ранен.[37][39] Антоний няма време за празнуване, тъй като пристигналите войски на Хирций успяват да го хванат неподготвен. Войниците на Антоний се бият храбро, но в крайна сметка половината му войска е убита, което го кара да отстъпи.[37] Шест дни след това обединената армия на Октавиан и Хирций, наброяваща 45 хиляди човека напада 20 хилядната армия Антоний при Мутина. Превъзхождана по численост армията на Антоний търпи тежка загуба и е принудена да бяга към Трансалпийска галия, където се обединяват със силите на Марк Емилий Лепид и други генерали лоялни на Цезар.[39][40] В тази битка е убит консулът Хирций. Шест седмици по-късно Антоний се отправя към Италия с около 100 хиляди човека армия.[40]

Скоро обаче става ясно, че Цицерон не е в състояние да контролира Октавиан, който се насочва с победоносните си войски към Рим и заставя Сената да го назначи за консул.[40][41] За да избегне гражданска война, през 43 пр.н.е. в Бономия Октавиан сключва пакт с Антоний и Лепид, известен като Втори триумвират.[42] През цялото това време Агрипа е негов доверен приятел, генерал и съветник.[40][43] Октавиан и неговия колега консул Квинт Педий Балб уреждат убийците на Цезар да бъдат обвинени въпреки тяхното отсъствие, на Агрипа е поверен случаят срещу Гай Касий Лонгин.[44][45] Това става в същата година, в която Агрипа започва своята политическа кариера, заемайки позицията на народен трибун, което му гарнира място в Сената.[46][47]

Перузинска войнаРедактиране

 
Маневрите на Агрипа и Руф по времето на Перузинската война

През 42 пр.н.е. Агрипа вероятно се сражава заедно с Октавиан и Антоний в Битката при Филипи.[48][49] След завръщането им в Рим, изиграва главна роля в потушаването на бунта на Луций Антоний и Фулвия Антония (брат и жена на Марк Антоний), започнал през 41 пр.н.е. и завършил през 40 пр.н.е. с т.нар. Перузинска война. Луций и Фулвия се опитват да установят тяхното семейство на власт, като пречат на Октавиан да разпредели земя за победоносните си ветерани от Филипи.[50]

Октавиан е отблъснат Нурсия и започва обсада на град Сентинум. Луций, който е в Пренесте потегля към Рим, научавайки за това Октавиан потегля по Виа Фламиния към Рим изпращайки инструкции на Квинт Руф, който пътува с шест легиона през Умбрия да продължи с обсадата на Сентиум.[51] С приближаването на войските на Октавиан, Луций Антоний изоставя Рим с намерението да се присъедини към лейтенантите на Антоний – Квинт Фуфий Кален, Вентидий Бас и Азиний Полион в Галия.[51] Октавиан окупира Рим без кръвопролития, след което изпраща Агрипа да преследва Луций Антоний от юг.[51]

Първият ход на Агрипа е да превземе Сутриум – важен град за Луций Антоний намиращ се на Виа Касия.[52] Агрипа се опитва да привлече вниманието на Луций към себе си и да осигури достатъчно време на Квинт Руф, които превзема Сентинум и Нурсия[53][54] да дойде от североизток и да приближи войските на Луций по Вия Фламиния в тил.[52] Планът на Агрипа успява, Луций се връща назад към Сутриум и за негова изненада разбира, че пътят на север е блокиран от Руф. Не смеейки да рискува битка, Луций се отправя на север по Вия Касия към офицерите на брат си, докато Руф възпрепятства напредването му, а Агрипа атакува тилът му. Докато Луций напредва на север, генералите на Октавиан се опитват да го приклещят в дефилетата на Етрурия през които преминава Вия Касия.[52] Виждайки, че няма да може да стигне до Галия, Луций се връща към Перузия, където е обсаден от комбинираните армии на Октавиан, Руф и Агрипа.[55]

Октавиан подобно на Цезар при Алезия, обгражда Перузия с укрепления за да предотврати евентуално бягство от града и да обезкуражи нападения от лейтенантите на Антоний.[51][56][57] Вентидий Бас, Азиний Полион и Мунаций Планк с тринадесет легиона под тяхно командване се опитват да вдигнат обсадата на града, но не успяват след като Агрипа и Руф им нанасят тежки поражения. Тримата пълководци изоставят Луций и Фулвия на произволът на съдбата и се оттеглят.[58][59] Луций Антоний е принуден да се предаде след няколко месеца на обсада (зимата на 40 пр.н.е.).[60][61] През този период Квинт Руф е главният генерал на Октавиан.[62]

Градски преторРедактиране

След Перузинската война Октавиан заминава за Галия и оставя Агрипа като градски претор[49] в Рим със задача да защитава Италия от Секст Помпей (син на Помпей Велики). Бившия адмирал на морските сили на Рим и враг на триумвирата окупира Сицилия и създава пиратска държава, присъединявайки към себе си Корсика, Сардиния, Сицилия и Пелопонес, като по този начин блокира снабдяването на Рим със стоки.[42] През месец юли 40 пр.н.е. докато Агрипа се занимава с организирането на Ludi Apollinares[a] Секст започва нахлуване в Южна Италия. Агрипа напредва за да го пресрещне принуждавайки го да отстъпи.[63][64]

Въпреки това триумвиратът се оказва нестабилен и през месец август 40 пр.н.е. и Секст и Марк Антоний нападат Италия (но не като съюзници). Агрипа успешно успява да си върне Сипонто от Антоний, което помага да се сложи край на конфликта.[65][66] Агрипа е един от посредниците, чрез които Антоний и Октавиан се споразумяват за нов мир.[40] По време на преговорите Октавиан научава, че Квинт Руф е имал намерение да го предаде в полза на Антоний, което довежда до преследването на Руф и смъртта му.[67][b] След смъртта на Руф, Агрипа става главният генерал на Октавиан.[68]

Триумвирите избират консулите за 39 пр.н.е. Гай Калвизий Сабин и Луций Марций Цензорин. Те са единствените сенатори, които се опитват да защитят Цезар на 15 март 44 пр.н.е.[69][70] Издигането им за консули от триумвирата се счита за признание за тяхната лоялност.[70] За да се скрепи съюзът Антоний се жени за Октавия Младша – сестра на Октавиан.[71][c] Помирението между триумвирите се празнува в цялата държава, като гражданите се надяват републиката да влезе в нова ера на мир.[71]

Управител на ГалияРедактиране

През 39 или 38 пр.н.е Октавиан назначава Агрипа за управител на Трансалпийска Галия,[67] на мястото на Квинт Руф. Заради сътресенията в Римската република последвали след галските войни, на Галия се обръща твърде малко внимание, което води до бунт на аквитаните – племена, които населявали земите на днешна Югозападна Франция. До края на 38 пр.н.е. Агрипа успява да сложи край на бунта.[72]

Агрипа става вторият римски военачалник след Цезар, който пресича река Рейн.[73][74] Той провежда кампания срещу свебите, германско племе, което се слави като изключително агресивно.[49] След успешната кампания преселва племето уби на западния бряг на река Рейн и основава селището Ara Ubiorum.[49] Агрипа строи и няколко нови пътя – един от Лугдунум до Аквитания, един до Горен Рейн в североизточните части на провинцията и един от Лангър (столица на племето лингони) в северна посока, където пътя се разделя на две: на северозапад до Реймс и на север до Трир.[49] Намерени италиански амфори за вино в градовете свързвани от тези пътища, показва, че освен за преминаване на римските легиони, пътищата са се използвали и за търговия.[49] Строежа на нова инфраструктура и победите на Агрипа, особено срещу аквитаните, имат голям принос за укрепването на властта на Октавиан.

През този период, или малко след това, Агрипа сключва брак с Цецилия Атика, дъщеря на Тит Помпоний Атик – близък приятел на Цицерон.[75] Този брак е уреден от Марк Антоний.[76] Освен, че съпругата му е с благородно потекло, бракът има и финансова страна, бащата на Атика е човек от конническото съсловие и е изключително богат.

КонсулРедактиране

През 37 пр.н.е. Агрипа е повикан от Октавиан да се завърне в Рим за да стане за пръв път консул,[77] въпреки че е далеч по-млад от минималните 43 години, които се изискват за поста. Завръщането му е продиктувано и заради това, че Октавиан е претърпял няколко много сериозни военноморски загуби от Секст Помпей и се нуждаел от своя приятел да осигури бъдещата стратегия.[78] Агрипа се отказва от полагащия му се триумф за подвизите му в Галия, тъй като смятал, че е неуместно да празнува докато приятелят му се намира в толкова трудна ситуация.[73][74][79] Той не губи време и се заема с подготовка за противодействие на пиратите.[79]

Война срещу Секст ПомпейРедактиране

 
Монета на Агрипа и бог Нептун

Първата задача на Агрипа е да построи сигурно и безопасно пристанище за своя флот. За тази цел съединява Лукринското езеро и езерото Аверно с канал. От така създаденото вътрешно пристанище чрез канал се достигало до морето.[79][80] Новият пристанищен комплекс е кръстен „Порт Юлий“ в чест на Октавиан.[79][81] Пристанището се свързвало с два тунела с колонията Куме,[82] по този начин Агрипа е в състояние да превозва провизии без риск за сигурността им.[82] Агрипа освобождава около 20 000 роби, на които е позволено да служат като моряци.[83][77] Новосъздаденото пристанище му позволява да тренира новите попълнения и да строи нови кораби без да се притеснява от пиратски нападения.[82] Генерала е отговорен и за технологичните подобрения, включващи по-големи кораби и подобрена форма на абордажна кука.[84][85][86]

През 36 пр.н.е. армиите на триумвирата започват тристранна атака срещу Секст Помпей, който контролира Сицилия.[87] Октавиан атакува от север, сили под командването на лейтенанта му Статилий Тавър атакуват от изток, Лепид трябвало да атакува от запад.[87] По това време се разразява буря, която нанася тежки щети на флота на Октавиан. Само Лепид успява да достигне Сицилия и обсажда един от лейтенантите на Помпей на име Плиний Руф в Лилибей.[87] След провала на първата атака, Агрипа поема командването и нанася поражение на Попмей в битка при Миле.[88][89] По-късно Агрипа печели решителната битка при Наулох с която се слага край на съпротивата на Секст Помпей. Срещу 300 римски кораба се сражават 300 съда пиратска флотилия, от които само 17 успяват да се спасят.[89] Самият Секст Помпей бяга в Мала Азия, където по-късно е убит от хора на Антоний,[90][91] а част от силите му се присъединяват към Октавиан.[89] Плиний Руф, който командва осем легиона се насочва на изток към Месана следван от Лепид. Агрипа и Лепид достигат до града едновременно. Агрипа настоява силите им да изчакат Октавиан преди да предприемат някакво действие,[89] но Лепид не се съобразява с искането му и започва преговори с Плиний Руф. След като силите на бившия лейтенант на Помпей се присъединяват към Лепид, под негов контрол са около 22 легиона.[89]

 
Денарий на Агрипа с морска корона и Август с гражданска корона

Лепид не е командвал по-голяма армия от години. Вероятно това е и причината да се възползва от силата на легионите си и да поиска контрола над цяла Сицилия,[92] въпреки че великодушно се съгласява да размени Сицилия и управлението на контролираната от него провинция Африка за Нарбонска Галия, Далечна и Близка Испания, които са под контрола на Октавиан.[92] Тези искания на Лепид, дават основание на Октавиан да обвини колегата си триумвир в опит за заграбване на Сицилия и подклаждане на бунт. Легионите на Лепид се присъединяват към Октавиан.[92] Октавиан едностранно и без да се допита до Антоний,[92] позволява на Лепид да запази живота и имуществото си, както и титлата Понтифекс максимус, но го изключва от триумвирата, изпраща го в изгнание и го отстранява от командването на провинциите му, които преминават под контрола на Октавиан.[92] Самият Агрипа е награден за победата си над пиратите с морска корона, декорирана с корабни бордове (на латински: corona navalis), изобразяван по-късно с нея на монети. По този повод Дион Касий отбелязва: „Това беше украшение не давано на никой преди или след това“.[93][94]

С края на тази война Октавиан ефективно премахва опасността от Секст Помпей и конкуренцията на Емилий Лепид,[92] но не всичко в републиката е уредено. След години борбата за власт между Антоний и Октавиан ще прерасне в т.нар. последна война на Римската република, в която Агрипа има решителна роля.[95]

Военни кампании през 35 – 34 пр.н.е.Редактиране

През лятото на 35 пр.н.e. Агрипа заминава с Октавиан за Динарските Алпи в Западните Балкани. По пътя подчиняват част от яподите. След това Октавиан омиротворява бреговете на Далмация.[96][97]

Октавиан, който понякога ръководи лично армиите и участва в битките в Далмация близо до Италия се проявява не само като защитник на полуострова, но и се показва като военен.[98] Агрипа и Сталий Тавър, които участват във военните кампании на Октавиан стоят настрани за да му оставят цялата слава и да не засенчват новият господар на Западът, като същевременно му осигуряват навременна и точна помощ.[96][97]

Начело на флота Агрипа ръководи първите операции от втората кампания в Далмация през 34 г. пр. н. е., защитавайки римските колонии срещу далматите. Няколко негови морски и сухопътни успеха, правят възможно възстановяването на римски военни щандарти загубени от Авъл Габиний през 47 пр.н.е.[99] Агрипа се завръща в Рим през есента на 34 пр.н.е.[100]

За първи път в историята на Рим флотът не е демобилизиран след битките, а запазен, поддържан и използван повторно в следващите военни кампании, по специално за тези кампании водени в Далмация.[101] Октавиан обогатява флотът с кораби наречени либурни, доставени от далматите и илирите, кораби които ще изиграят ключова роля при Акциум.[97][102]

Публична дейностРедактиране

 
Агрипа одобрява проекта за построяването на Аква Вирго, релеф на Фонтан ди Треви

След завръщането си от военните кампании, през 33 пр.н.е. Агрипа е назначен за едил. Една от първите мерки на Агрипа е да изгони гадателите, магьосниците и шарлатаните, често идващи от Изток, те са обвинявани, че подкопават основите на традиционната римска религия и представляват „пета колона“, подкрепяща интересите на Марк Антоний, като предсказват бъдещата му победа в зората на последната гражданска война на Римската република.[103]

Водоснабдителната система е остаряла и занемарена, тъй като преди неговото назначение за едил поддръжката ѝ е пренебрегвана заради граждански войни в републиката. Агрипа създава екип от над 200 роби за поддръжка на акведуктите, резервоарите и фонтаните. Този екип му помага при обновяването и изграждането на акведуктите в Рим до смъртта му, след което преминава под управлението на императорът.[104][105][106] Агрипа осигурява на града много точки за доставка на вода, което позволява почти всяка къща да има резервоар, тръба или чешма.[107] Започва реставрацията и строежа на много сгради и акведукти – Аква Юлия[108] и ремонта на Аква Марция, един от главните водопроводи на Рим.[109][110]

Започва ремонти на пътищата и подобрения на инфраструктурата на града. Разширява и почиства градската канализация (Cloaca Maxima),[49] издига бани, цветни градини и статуи, покровителства публичните изложби на произведения на изкуството.[107][111] Тези ремонти на Агрипа са придружени с пищни обществени тържества при които се раздават олио и сол, осигуряват се безплатни бръснари, при Циркус Максимус се оставят всякакви предмети и стоки, като се разрешава гражданите да грабят без пари. Това е действие за съблазняване и мобилизиране на римския плебс в полза на Октавиан.[112]

През 32 пр.н.е. Атик, свекърът на Агрипа, който страда от тежко заболяване, събира приятелите си, включително неговия биограф Корнелий Непот и Агрипа, за да ги уведоми, че ще се остави болестта да го победи. Той умира на 31 март и погребението му, по негова молба, е скромно.[113] След смъртта му Агрипа вероятно наследява част от огромното състояние на Атик.[114]

Назначението му за едил е необичайно, тъй като Агрипа е бивш консул, а в едно нормално развитие на кариерата (cursus honorum), бивши консули никога не са заемали по-нисшия пост едил. Това назначение показва, че Октавиан имал нужда от доверен и способен човек, който да се заеме с належащите проблеми на града.[49]

Война срещу Марк АнтонийРедактиране

 
Разположение на силите при Акциум

През 32 пр.н.е. започва война между Октавиан и Антоний, което принуждава Агрипа да се завърне към военните си функции. Армията на Марк Антоний и Клеопатра наброява: 100 хиляди войници пехота, 12 хиляди конници и 370 кораба, с която те се насочват към Италия. Агрипа събира флота и превзема стратегически важният град Метони в Месения разположен на югозапад от Пелопонес, после се отправя на север и превзема Коркира. След това Октавиан идва със силите си в Коркира и създава военноморска база.[115][116][117] Антоний изтегля корабите и войниците си към Акциум, където Октавиан се отправя да го срещне. Междувременно Агрипа побеждава Квинт Насидий, един от командирите на Антоний в морска битка при Патра.[118] Дион Касий разказва, че когато Агрипа се отправил да се присъедини към силите на Октавиан близо до Акциум налетял случайно на Гай Созий един от лейтенантите на Антоний, който провеждал изненадваща атака срещу Луций Тарий – поддръжник на Октавиан.[119][120] Неочакваното пристигане на Агрипа обръща битката в полза на Тарий.[121][122][123]

Според Дион Касий, когато наближила решителната битка Октавиан получил информация, че Антоний и Клеопатра ще се опитат да пробият блокадата и да избягат. Отначало Октавиан мислил да пропуснат командните им кораби да преминат, изтъквайки, че те ще могат да ги достигнат със своите леки съдове, а останалите вражески кораби щели да се предадат, когато видят малодушието на бягащите Антоний и Клеопатра. Агрипа възразява, че въпреки по-големите си размери корабите на Антоний могат да се движат по-бързо от тези на Октавиан, ако опънат платната си, а и сега имали прекрасна възможност за битка, защото флота на Антоний бил ударен от буря. Октавиан решава да последва съвета на приятеля си.[124]

На 2 септември 31 пр.н.е. Антоний и Клеопатра със 170 кораба и 22 хиляди добре въоръжени войника решават да пробият морската блокада на Агрипа.[91] Флотът на Антоний се състои от тежки и неповратливи триреми, в същото време флотът на Агрипа бил организиран съвсем различно от времето, когато водил война със Секст Помпей. Основно се състоял от леки и бързоходни кораби (либурни и биреми), подобни на корабите използвани от пиратите.[91] Агрипа снабдил корабите си с допълнителна броня против тарани,[91] също така с метателни оръжия и абордажни куки – харпакс, собствено изобретение, състоящо се от дървена греда дълга около 2,2 m. обкована с железни ленти. От двете си страни гредата имала дебели метални пръстени. На единия пръстен била прикрепена остра желязна кука, а на другия пръстен били закачени множество здрави въжета, които се свързвали с изстрелваща машина. Харпаксът се изстрелвал към близкия борд на вражеският кораб в който се захващал, след което корабът е издърпван с лебедка и взиман на абордаж от римските войници. Ако куката се е закачила на далечния борд, вражеският съд дори е можел да бъде преобърнат. Също така устройството е можело да унищожи и такелажа на противникови кораб.[91]

Бавно подвижните кораби на Антоний не успяват да противодействат на бързите кораби на Агрипа. По-голямата част от флота на Антоний е потопена или се предава, а самите Антоний и Клеопатра с леки кораби успяват да се изтеглят в Египет. Победата при Акциум дава на Октавиан цялата власт над териториите на Рим, тя е възможна благодарение най-вече на Агрипа.[95]

Агрипа и император АвгустРедактиране

 
Денарий на Октавиан Август и Марк Агрипа
 
Монета на Октавиан с гражданска корона и Агрипа с морска корона. На гърба крокодилът и палмата, символизират превземането на Египет благодарение на военните победи на двамата мъже

След победата при Акциум, Октавиан се подготвя за кампания срещу Египет. Легионите на Антоний присъствали при Акциум се присъединяват към Октавиан. Половината армия е разпусната и се завръща в Италия. Агрипа е изпратен обратно в Рим за да се изправи срещу недоволството на ветераните, които все още не са получили никакви награди. При отсъствието на Октавиан, Агрипа и Меценат управляват времено държавата. Въпреки това, нито един от тях не заема официална длъжност или упражнява никаква магистратура. Престижът на двамата е достатъчен, за да утвърди техния авторитет и власт. И двамата мъже имат право да използват печата на Октавиан и да отварят, четат и променят съдържанието на писмата му до Сената.[125][126]

Агрипа изпитва големи трудности да овладее недоволството на ветераните и призовава приятеля си да се намеси. Октавиан решава да отложи кампанията срещу Египет и в средата на зимата се връща в Бриндизи.[127] За по-малко от месец Октавиан успява да успокои недоволството на ветераните, като раздава пари и земя. Необходимата земя се набавя, като поддръжниците на Антоний се изгонват от Рим, а земята им се конфискува. На изгонените, както и на някои от ветераните на Антоний е предложена земя в Епир, Тракия, Тесалия и Африка.[128]

Флотът първоначално е изпратен в „Порт Юлий“, вероятно с оглед на бъдещите операции на Иберийския полуостров и Бретан, а по-късно е разпределен в Мизенум на Тиренско море и в Равена на Адриатическо море. Агрипа със сигурност играе важна роля по време на това преразпределение на републиканските военноморски сили.[128][129]

След като урежда нещата в Италия, за Октавиан идва времето окончателно да се разправи с Антоний и той се насочва към Египет. През 30 пр.н.е. се провеждат две сражения при Александрия, повечето от войниците на Марк Антоний дезертират и той няма достатъчно сили за да се бори с Октавиан.

Антоний изпада в отчаяние. В страха си пред гнева му Клеопатра се скрива в гробницата и праща да му съобщят, че е умряла. Антоний повярва на това и се пробожда с меча си, тъй като не умира веднага, настоява да бъде отнесен до гробницата, в която Клеопатра е затворена и там умира в ръцете ѝ. Скоро след това царицата е доведена в двореца и напразно се опитва да измоли милост от Октавиан, които има планове да я включи в триумфа си като плячка и да я покаже окована на римския народ. Клеопатра приспива бдителността на поставената ѝ охрана и на 12 август 30 пр.н.е. се самоубива.

Октавиан убива Цезарион, за да е сигурен, че ще е единственият наследник на Юлий Цезар. Убива и големия син на Антоний – Антил. Останалите деца на Клеопатра от Антоний са възпитавани от Октавия, заедно с нейните собствени деца от Антоний.

През цялото това време Агрипа и Меценат продължават да управляват Рим и Италия в очакване на завръщането на новия господар на републиката.[130] През 29 пр.н.е. Октавиан се завръща в Италия, където в Рим му е устроен тридневен триумф. Самият Агрипа получава небесно син вексилум – знак за изключителни заслуги заради победата си в битката при Акциум.[131][132]

През 28 пр.н.е. става за втори път консул и заедно с Октавиан, правят преброяване на населението[133][134] и прочистват Сената от „недостойните“ сенатори.[134] През 27 пр.н.е. Агрипа получава трети консулски мандат.[135] В същата година Сената присъжда титлата император на Октавиан Август, която Октавиан приема въпреки съвета на Агрипа. Пълководецът посъветвал своя приятел да не унищожава републиканските порядки.[136] Агрипа заедно с Гай Меценат активно подпомагат императора и именно те изиграват главна роля в установяване формата на принципат, която продължава чак до така наречената „криза на третия век“ и зараждането на формата на домината.

От 27 до 24 пр.н.е. Август е в Испания и командва Кантабрийската война. През това време Агрипа остава в Рим и в отсъствието на императора е начело на държавата.[133] Императора жени Агрипа за своята племенница Клавдия,[d] като по този начин Агрипа става възможен наследник на Октавиан.[137][138] През 24 или 23 пр.н.е Октавиан заболява тежко и дава пръстена си с императорския печат на Агрипа.[139][140] В този период Агрипа организира и брачната церемония между Марк Клавдий Марцел и дъщерята на Август, Юлия.[133]

Управител на СирияРедактиране

Влиянието на Агрипа над императора е причината за ревност от страна на Марк Клавдий Марцел (племенник на Октавиан), ревност вероятно подклаждана от интригите на третата съпруга на Октавиан – Ливия.[141]

Традиционно се твърди, че в резултат на тази ревност Агрипа напуска Рим.[142] Август прави свой приемник племенника си, а Агрипа привидно е изпратен като губернатор в Сирия – един вид „благородно изгнание“,[141] но той заминава от Рим за остров Лесбос, от където управлява провинцията чрез легат.[142][143] Въпреки че ако се поставят събитията в контекста на политическата криза от 23 пр.н.е., изглежда малко вероятно когато е изправен пред сериозна опозиция, император Август да изпрати в изгнание човек, който командва по-голямата част от римската армия.[142] Далеч по-вероятно е „изгнанието“ на Агрипа да е добре преценено политическо позициониране на верен офицер с командването на значителна армия, като резервен план, в случай че постигането на плановете му през 23 пр.н.е. се провали и Октавиан се нуждае от военна подкрепа.[144][145] Някои историци смятат, че по това време Агрипа е бил на тайна мисия и преговарял с Партското царство за връщането на щандарти на римски легиони пленени в битката при Кара.[142] След като Марк Клавдий Марцел умира и Август решавайки, че няма да може да се справи сам с държавните дела, връща Агрипа начело на Сицилия, а после в Рим.

В Галия и ИспанияРедактиране

 
Римският театър в Мерида, Испания e построен между 16 и 14 пр.н.е, под патронажа на Марк Агрипа. На фасадата му е изписано M•AGRIPPA•L•F COS III•TRIB•POT•III, което значи: „Марк Агрипа, син на Луций, три пъти консул, през третата година от своите трибунски правомощия“[146]

През 21 пр.н.е. се смята, че по съвет на Меценат,[145][147][148] Октавиан Август с цел засилване още повече връзката между тях решава да направи Агрипа свой зет, заставя го да се разведе с жена си Клавдия и да се ожени за дъщерята на Октавиан – Юлия,[149][150][151] вдовица на Марцел известна както със своята красота, така и със своя разюздан живот и разточителство. През 20 пр.н.е. Агрипа заминава за Галия където реформира системата на управление и данъците на провинцията, също така строи пътища и акведукти. През този период завършва строежа на Аква Вирго[152] и започва изграждането на храма Мезон Каре в Ним.[133] През 19 пр.н.е. Агрипа потушава въстанието на кантабриите в Испания (Кантабрийска война).[153] Въпреки това, в съответствие с обичайната си скромност, не обявява своята победа с помпозни писма до Сената, нито приема триумфа който Август му предлага.[154][155]

Последни годиниРедактиране

През 18 пр.н.е. Август назначава Агрипа за трибун и съуправител,[156][157] в следващите години заедно организират празници в чест на възраждането на Рим.[131] През 17 пр.н.е. Август осиновява синовете на Агрипа – Гай Цезар и Луций Цезар, вероятно с мисъл да го наследят,[133][158] самият Агрипа за втори път е назначен за губернатор на източните провинции. За две години неговото внимателно и разсъдливо управление му донася голяма популярност, особено сред еврейското население.[141] Така Агрипа успява да възстанови римският контрол над Херсонес (сега Крим). В този период се среща в Юдея с цар Ирод Велики и принася в жертва 100 бивола в Йерусалим.[133]

През 14 или 13 пр.н.е. Агрипа се завръща в Рим и получава длъжността трибун за още пет години,[159][160] а също и върховната власт над държавните провинции.[131][160] През късната 13 или в началото на 12 пр.н.е.[161][162][163] Агрипа се отправя на поход за завземане на територията в района на Дунав (бъдещата провинция Панония), по това време заболява тежко, връща се в Италия,[159] и през месец март 12 пр.н.е. умира в Кампания на 51-годишна възраст.[131][164][165] Октавиан Август организира пищно погребение в негова чест, а самия той е цял месец в траур.[166] Императора лично съблюдава обучението на всички деца на Агрипа след смъртта му. Въпреки че Агрипа е построил гробница за себе си, Октавиан слага останките на приятеля си в своя собствен мавзолей.[167]

НаследствоРедактиране

 
Пантеона в Рим е построен от император Адриан на мястото на стария пантеон построен от Агрипа. На неговата фасада е изписано: M•AGRIPPA•L•F•COS•TERTIVM•FECIT, което значи: „Марк Агрипа, син на Луций, го построи по време на третото си консулство“

Агрипа не е известен само заради военните си победи, но и с това, че по време на неговото управление са построени много архитектурни съоръжения. През 33 пр.н.е. Агрипа е едил и извършва много ремонти, строителни дейности и подобрения на инфраструктурата на Рим. През 27 пр.н.е. по време на третото си консулство и в памет на битката при Акциум, Агрипа построява Римския Пантеон.[168] През 80 г. оригиналната постройка, както и много други сгради са унищожени от голям пожар. Император Адриан използва проекта на Агрипа да построи свой собствен пантеон, който е оцелял до наши дни в Рим. Посвещението на по-късната постройка, която е построена около 125 г. запазва текста на надписа от сградата на Агрипа.[168][169] Думите на император Август: „Намерих Рим от тухли, а ви го оставям от мрамор“,[170] се дължат до голяма степен и на дейностите, извършени от Агрипа по времето, в което заема постовете консул и едил.

Агрипа е известен още като човек, който се интересува от география.[141] Под негово ръководство мечтата на Юлий Цезар за картографиране на цялата Римска империя е осъществена. Той създава кръгла диаграма на територията, която по-късно е възпроизведена от мрамор при Август. Копие на тази карта е поставена на колонадата на Агрипа в Рим, построена в негова чест от сестра му Випсания Пола.[133][141] Всеки, който напускал Рим по Виа Фламиния, можел да види тази карта и да разбере колко голяма е империята, а когато се минело и покрай Ara Pacis, можело да се разбере, че тази империя дължи всичко на Октавиан Август и неговия добър приятел Агрипа.[133]

Бракове и децаРедактиране

Агрипа има няколко деца от трите си брака:

ГалерияРедактиране

Вижте същоРедактиране

ЗабележкиРедактиране

  1. Ежегодни тържествени игри в чест на бог Аполон, организирането им е част от служебните задължения на градските претори
  2. Не е ясно дали хората на Октавиан са го убили или Руф е предпочел да се самоубие
  3. Фулвия, първата съпруга на Антоний умира малко преди това в Гърция
  4. Съдбата на първата съпруга на Агрипа не е известна
  5. Съпруга на Германик, майка на император Калигула и императрица Агрипина Млада

БележкиРедактиране

  1. Plate , с. 77 – 80.
  2. Conlin 1997, с. 3.
  3. Лендеринг 2020, с. 1.
  4. Патеркул 1924, с. 96, 127.
  5. Касий 1917, с. 54.28.3, Дион Касий посочва датата на смъртта на Агрипа през късния март на 12 пр.н.е.
  6. Плиний Стари , с. 7.46, Посочва, че той умира „на петдесет-петдесет и една години“. Според Плиний, дата на раждането на Агрипа е в периода между март 64 и март 62 пр.н.е..
  7. Reinhold 1933, с. 2 – 4.
  8. Roddaz 1984, с. 23 – 26, В календар от Кипър или от Сирия, се посочва месец който е кръстен на Агрипа – започва от 1 ноември, което може да значи, че това е месеца на раждането му.
  9. Reinhold 1933, с. 9.
  10. Roddaz 1984, с. 23.
  11. Platner 1929, с. 382 – 386, Надпис на пантеона в Рим: M·AGRIPPA·L·F·COS·TERTIVM·FECIT.
  12. Nuorluoto 2021, с. 154.
  13. Gabriel 2017, с. 260.
  14. Powell 2015, с. 3.
  15. Roddaz 1984, с. 32 – 33.
  16. а б Cosme 2005, с. 15.
  17. Adam Wright 1937, с. 9.
  18. Николай от Дамаск 1923, с. 7.
  19. Reinhold 1933, с. 13 – 14.
  20. Roddaz 1984, с. 34 – 35.
  21. а б Светоний 1913, с. 94.12.
  22. Cosme 2005, с. 18.
  23. Cosme 2005, с. 18 – 19.
  24. а б Патеркул 1924, с. 59.5.
  25. Cosme 2005, с. 20.
  26. Николай от Дамаск 1923, с. 16 – 17.
  27. Powell 2015, с. 21.
  28. Инар 2000, с. 827.
  29. Инар 2000, с. 833.
  30. Касий 1917, с. 45.11.
  31. Cosme 2005, с. 36.
  32. Powell 2015, с. 26.
  33. а б Николай от Дамаск 1923, с. 30.
  34. Reinhold 1933, с. 16, Има спекулации, но няма преки доказателства за това.
  35. Syme 1939, с. 131.
  36. а б Powell 2015, с. 28.
  37. а б в г Gabriel 2017, с. 262.
  38. Syme 1939, с. 167.
  39. а б Powell 2015, с. 29.
  40. а б в г д Gabriel 2017, с. 263.
  41. Powell 2015, с. 30.
  42. а б Скрицкий 2003, с. 18.
  43. Reinhold 1933, с. 15.
  44. Патеркул 1924, с. 69.5.
  45. Плутарх 1918, с. 27.4.
  46. Сервий Хонорат , с. 8.682, Споменато от Мавър Сервий Хонорат и от Вергилий, но е необходимо условие за заемане поста на градски претор през 40 пр.н.е..
  47. Roddaz 1984, с. 41, Посочва датата – 43 пр.н.е.
  48. Плиний Стари , с. 7.148.
  49. а б в г д е ж з Лендеринг 2020, с. 2.
  50. Reinhold April 1933, с. 180.
  51. а б в г Reinhold 1933, с. 17.
  52. а б в Reinhold 1933, с. 18.
  53. Roddaz 1984, с. 50.
  54. Касий 1917, с. 48.13.
  55. Апиан 1913, с. 32.
  56. Cosme 2005, с. 63.
  57. Апиан 1913, с. 32 – 33.
  58. Cosme 2005, с. 63 – 64.
  59. Апиан 1913, с. 35.
  60. Bowman, Champlin, Lintott 1996, с. 16.
  61. Апиан 1913, с. 35 – 38.
  62. Reinhold 1933, с. 17 – 20.
  63. Касий 1917, с. 48.20.
  64. Reinhold 1933, с. 22.
  65. Касий 1917, с. 48.28.
  66. Reinhold 1933, с. 23.
  67. а б Cosme 2005, с. 68.
  68. Reinhold 1933, с. 23 – 24.
  69. Николай от Дамаск 1923, с. 26.
  70. а б Syme 1989, с. 33.
  71. а б Инар 2000, с. 865.
  72. Bowman, Champlin, Lintott 1996, с. 25.
  73. а б Reinhold 1933, с. 25 – 29.
  74. а б Касий 1917, с. 48.49.
  75. Reinhold 1933, с. 35 – 37.
  76. Непот 1886, Тит Помпоний Атик, глава XII.
  77. а б Bowman, Champlin, Lintott 1996, с. 27.
  78. Cosme 2005, с. 76.
  79. а б в г Cosme 2005, с. 77.
  80. Reinhold 1933, с. 29 – 32.
  81. Светоний 1913, с. 16.1.
  82. а б в Bowman, Champlin, Lintott 1996, с. 27 – 28.
  83. Cosme 2005, с. 78.
  84. Апиан 1913, с. 106, 118 – 119.
  85. Reinhold 1933, с. 33 – 35.
  86. Cosme 2005, с. 80.
  87. а б в Bowman, Champlin, Lintott 1996, с. 34.
  88. Cosme 2005, с. 80 – 81.
  89. а б в г д Bowman, Champlin, Lintott 1996, с. 35.
  90. Касий 1917, с. 49.18.
  91. а б в г д Скрицкий 2003, с. 19.
  92. а б в г д е Bowman, Champlin, Lintott 1996, с. 36.
  93. Касий 1917, с. 49.14.3.
  94. Ливий , кн. 129.
  95. а б Reinhold 1933, с. 57 – 58.
  96. а б Roddaz 1984, с. 140 – 145.
  97. а б в Cosme 2005, с. 93.
  98. Cosme 2005, с. 93 – 94.
  99. Инар 2000, с. 893.
  100. Reinhold 1933, с. 45 – 47.
  101. Cosme 2005, с. 104.
  102. Roddaz 1984, с. 168.
  103. Инар 2000, с. 896.
  104. Cosme 2005, с. 210.
  105. Roddaz 1984, с. 148 – 152.
  106. Фронтин , с. 98.
  107. а б Инар 2000, с. 896 – 897.
  108. Platner 1929, с. 23 – 24.
  109. Platner 1929, с. 24 – 27.
  110. Rehak 2009, с. 31.
  111. Касий 1917, с. 49.42 – 43.
  112. Инар 2000, с. 897.
  113. Непот 1886, Тит Помпоний Атик, глава XXI – XXII.
  114. Cosme 2005, с. 154.
  115. Орозий 1889, с. 19.6 – 7.
  116. Касий 1917, с. 50.11.1 – 12.3.
  117. Reinhold 1933, с. 53 – 54.
  118. Касий 1917, с. 50.13.5.
  119. Kuntz Gilliam 1965, с. 179.
  120. Broughton 1952, с. 422 – 423.
  121. Патеркул 1924, с. 84.2, Агрипа... преди последния конфликт победи два пъти флотата на врага.
  122. Касий 1917, с. 50.14.1 – 2, Дион Касий допуска грешка с твърдението си, че Созий е убит, тъй като той всъщност се сражава и оцелява в битката при Акциум.
  123. Reinhold 1933, с. 14 и 54.
  124. Касий 1917, с. 50.31.1 – 3.
  125. Cosme 2005, с. 109 – 110.
  126. Roddaz 1984, с. 183 – 185.
  127. Cosme 2005, с. 110 – 111.
  128. а б Cosme 2005, с. 111.
  129. Roddaz 1984, с. 182.
  130. Roddaz 1984, с. 185.
  131. а б в г Скрицкий 2003, с. 20.
  132. Maxfield 1981, с. 82.
  133. а б в г д е ж з Лендеринг 2020, с. 3.
  134. а б Syme 1939, с. 306.
  135. Bowman, Champlin, Lintott 1996, с. 78.
  136. Касий 1917, с. 52.2.
  137. Плутарх 1920, с. 87.2.
  138. Касий 1917, с. 53.1.
  139. Eder 2005, с. 25.
  140. Eck 2003, с. 56.
  141. а б в г д е ж Chisholm 1910, с. 425 – 426.
  142. а б в г Magie Jr. 1908, с. 145 – 152.
  143. Cosme 2005, с. 173.
  144. Cosme 2005, с. 166 – 167.
  145. а б Roddaz 1984, с. 351 – 353.
  146. Cooley 2012, с. 438.
  147. Касий 1917, с. 54.6, „ти го направи толкова могъщ, че той трябва или да ти стане зет, или да бъде убит“.
  148. Cosme 2005, с. 169 – 170.
  149. Светоний 1913, с. 63.
  150. Касий 1917, с. 54.6.5.
  151. Reinhold 1933, с. 67 – 68, 86 – 87.
  152. Platner 1929, с. 28 – 29.
  153. Syme 1939, с. 333.
  154. Bowman, Champlin, Lintott 1996, с. 166.
  155. Касий 1917, с. 54.11.2 – 6.
  156. Reinhold 1933, с. 99.
  157. Трухина 2005, с. 196.
  158. Касий 1917, с. 54.18.1.
  159. а б Касий 1917, с. 54.28.
  160. а б Reinhold 1933, с. 124 – 125.
  161. Reinhold 1933, с. 125.
  162. Powell 2015, с. 178.
  163. Gabriel 2017, с. 279.
  164. Cosme 2005, с. 207 – 208.
  165. Roddaz 1984, с. 485.
  166. Cosme 2005, с. 208.
  167. Касий 1917, с. 54.28.5.
  168. а б Wilson-Jones 2003, с. 179 – 182.
  169. MacDonald 1976, с. 9.
  170. Касий 1917, с. 56.30.3.
  171. Светоний 1913, с. 63.1.

Цитирана литератураРедактиране

Класически авториРедактиране


Модерни авториРедактиране


Външни препраткиРедактиране