Четиридесет и втори пехотен полк

(пренасочване от 42 пехотен полк)

Четиридесет и втори пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война.

Четиридесет и втори пехотен полк
Информация
Активна19 септември 1912 – 27 май 1919
1939, 1940, 1941, 1943
24 септември 1944 – 30 септември 1945
ДържаваБългария
ТипПехотен полк

Формиране

редактиране

Четиридесет и втори пехотен полк е формиран на 19 септември 1912 година в Ямбол от състава на 29 пехотен ямболски и 32-ри пехотен загорски полк.[1]

Балкански войни (1912 – 1913)

редактиране

Полкът взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).

Първа световна война (1915 – 1918)

редактиране

При обявяването на мобилизацията при включването на България в Първата световна война (1915 – 1918) е сформиран в Орхание и Цариброд, от състава на 16 пехотен ловчански и 25 пехотен драгомански полк. [2]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[3]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 48
Чиновници: 2
Подофицери и войници: 3485
Коне: 368 Коли: 43 Пушки и карабини: 2820
Картечници: 4

Включен е в състава на 3-та бригада на 1-ва пехотна софийска дивизия и участва в настъплението срещу Сърбия, войната срещу Румъния и боевете на Южния фронт. В края на войната, след сключването на Солунското примирие, е предаден в италиански плен (3 октомври 1918), от който се завръща на 22 февруари 1919 година и на 27 май е демобилизиран и разформиран.[1][3]

Втора световна война (1941 – 1945)

редактиране

Полкът е многократно формиран и разформиран за участие във Втората световна война (1939, 1940, 1941, 1943) и изпращан на Прикриващия фронт. Последното му формиране на 24 септември 1944 е във връзка с участието му в двете фази на заключителния етап на войната, когато влиза в състава на 11 пехотна дивизия. Участва в Страцинско-Кумановската операция. На 30 септември 1945 е демобилизиран и разформирован.[1]

Командири

редактиране
 
Подполковник Александър Ганчев, 1917 г.

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Полковник Тилю Колев Балкански войни
2. Подполковник Илия Атанасов Първа световна война
3. Полковник Петър Калканджиев до 31 октомври 1916
4. Полковник Георгиев ноември 1916 - януари 1917[4]
5. Подполковник Александър Ганчев януари 1917 – есента на 1917[5]
6. Подполковник Димитър Маринов от есента на 1917
Подполковник Еню Каролев от 1941 – 13 септември 1944
Подполковник Иван Шулеков 14 септември 1944 – 30 септември 1945

Източници

редактиране