Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Абрашев.

Петър Пенчев Абрашев е български юрист и политик от Прогресивнолибералната партия.

Петър Абрашев
български политик
Роден
Починал
17 юни 1930 г. (64 г.)

Образование Одески национален университет
Женевски университет
Политика
Депутат
XII ОНС   V ВНС   XV ОНС   

Абрашев е министър на търговията и земеделието в първите три кабинета на Стоян Данев (1902 – 1903) и министър на правосъдието в кабинета на Иван Евстратиев Гешов (1911 – 1913) и в 4-ия кабинет на Стоян Данев (1913).

Той е и сред основоположниците на теорията на гражданското право в България.

Съдържание

БиографияРедактиране

Петър Абрашев е роден на 4 април (23 март стар стил) 1866 г. в Котел. През 1887 г. завършва гимназия в град Николаев (днес в Украйна), след което учи право в Императорския Новорусийски университет в Одеса (1887 – 1890)[1], от където е изключен за революционна дейност[2]. Абрашев се дипломира в Женева (1891). През следващите години е съдия в Разград, Варна, Русе и София (1891 – 1895), а от 1895 г. е адвокат в София.[3]

В началото на 20 век Абрашев развива политическа дейност наред с другите лидери на Прогресивнолибералната партия. Той се включва в правителствата с нейно участие през 1902 – 1903 г. и 1911 – 1913 г. При управлението на Александър Стамболийски е осъден от Държавния съд за участието си в правителството, започнало Междусъюзническата война и прекарва около година в затвора (1923 – 1924).[3]

В продължение на дълги години Петър Абрашев е хоноруван доцент (1901 – 1925), а след това – редовен професор и ръководител на катедрата по гражданско съдопроизводство (1925 – 1930) в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Преподавател е по гражданско процесуално право и е автор на първия български учебник по гражданско процесуално право. Преподава Съдебно право и в Свободния университет за политически и стопански науки (1921 – 1930). През 1922 г. става дописен член на Българската академия на науките.[3]

Умира на 17 юни 1930 г. в София.[3]

БиблиографияРедактиране

  • „Южнославянският пансион на Т. Н. Минков в Николаев. Спомени“ (1909)
  • „Гражданско съдопроизводство. Лекции“ (в три тома; 1910 – 1918)
  • „Охранително съдопроизводство“ (1927)
  • „Дневник“ (1995)

ЛитератураРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ПРИЩЕПА, Т. Воспитанники Императорского Новороссийского университета в Министерстве правосудия Болгарии (1879 – 1915 гг.). Bulgarian Historical Review, 2015, Vol. 43, no. 1 – 2, pp. 224. ISSN 0204 – 8906.
  2. ГАМЗА, В. Подготовка болгарских элит в Южнославянском пансионе Тодора Минкова. Bulgarian Historical Review, 2017, Vol. 43, no. 3 – 4, pp. 41. ISSN 0204 – 8906.
  3. а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 21.