Атанас Раздолов, известен като Дядо Раздолчо и А. Смерчо,[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, общественик и поет, приел идеите на социализма и анархизма.

Атанас Раздолов
български революционер и общественик
Роден
1872 г.
Починал
1931 г. (59 г.)
Атанас Раздолов в Общомедия

Биография

редактиране
 
Корица на „Бъдещето на Балканския полуостров“, 1914

Атанас Раздолов е роден през 1872 година в Пехчево, тогава в Османската империя. Според други източници е роден в Берово. Още като младеж напуска родното си място и се установява в Кюстендил, където завършва Държавното педагогическо училище през 1895 година. Член е и на македонското дружество в града. Първите му статии, стихове и брошури с теми от революционната борба се изпращат чрез куриери на Вътрешната македоно-одринска революционна организация във вътрешността на Македония.

После се премества в София, където остава близък на революционното дело. През 1901 година Атанас Раздолов, в отворено писмо до председателя на Върховния македоно-одрински комитет Борис Сарафов, се изказва остро против Княз Фердинанд I, за което е и арестуван. Атанас Раздолов се присъединява и към създадената от Васил Главинов Македоно-одринска социалдемократическа група. Евтим Спространов коментира Раздоловото писмо така:

Снощи Раздолов в кафе „Македония“ удари шамар на Никола Наумов, защото го подигра в „Право“ по случай Раздоловото идиотско писмо… Раздолов е полулуд, пияница и храненик на бившия Комитет. Занимава се и с шантаж. Събрал в Кюстендил доста пари за делото, но и злоупотребил 500 лева.[2]
 
Никола Зографов, Сотир Атанасов и Атанас Раздолов.

След овладяването на ВМОК от генерал Иван Цончев на Деветия конгрес Раздолов развива просарафистка кампания в Кюстендилското дружество на организацията.[3] Раздолов се присъединява към крайното ляво течение на ВМОРО. Върховистът Михаил Думбалаков пише:

Харлаковци, Харизановци, Хаджидимовци, Страшимировци и др., чиито другар по идеи бе и фамозният побъркан циник Дядо Раздолчо, се домогваха да отклонят движението от ясния му и единствен път. Те се опитваха да тласнат освободителната борба в глухите странични училички на сепаратизма, федерализма, социализма и въобще по стръмните пътеки на безкрайните „изми“, които почваха и свършваха при неопрадваните амбиции на техните автори.[4]

Атанас Раздолов участва в Балканската война и Междусъюзническата война в редовете на Македоно-одринското опълчение. Зачислен е във 2-ра бригада на Седма Кумановска дружина, където негов командир е подпоручик Димитър Светогорски, за който Раздолов пише песен след смъртта му на 22 юни 1913 година при „Султан тепе“.[5]

След войната в 1914 година издава „Бъдещето на Балканския полуостров“, книга с македонистко съдържание, в която пише:

Всички пътища водеха към автономията на Македония, към тържеството на девиза „Македония за македонците“, т.е. всеки да има еднакви права на гражданин и да живее свободен живот – такъв, какъвто се е родил, а не сърбинът да го прави насила сърбин, гъркът – грък, българинът – българин, а влахът – влах.[6]

Самоубива се през 1931 година в София поради тежко финансово положение[7]. Атанас Раздолов е автор на 15 книги, сред които „Песните на въстаника“ издадена в 1895, „Кървавият изток и бездушна Европа“ (1889), „Пред министерските врати“ (1907), „Бъдещето на Балканския полуостров“ (1914). Атанас Раздолов е главен герой в радио-пиесата „Анархист на перото“ на Владимир Плавевски.

 
Бюст в Берово

Петър Карчев пише за Раздолов:

Един от подражателите на Чичо Стоян беше известният Раздолчо. Той беше човек с чисто минало. Революционер и учител, възторжен почитател и близък другар на Гоце Делчев. Емигрирането му обаче в София му бе донесло разочарование. Мизерията го тласкаше да пие, а пиянството го тласкаше все по-дъблоко в тинята на мизерията. И понеже беше горд и даровит, почва да се нахвърля язвително върху редица дейци, които прекарваха времето си в софийските шантани, вместо да влизат с риск на живота си в Македония. Той хапеше тези революционери без пощада чрез циничните си стихове. Поезия не можеше да се търси в неговите стихотворни нападки, зад тях се криеше дълбокото огорчение на един честен, но пропаднал революционер, римите на когото поразяваха често пъти с наглия си цинизъм.[8]

Външни препратки

редактиране
 
Уикиизточник
Уикиизточник разполага с оригинални творби от:

Източници

редактиране
  1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 5, 33.
  2. Спространов, Евтим. Дневник. Т. I (1901 - 1907). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-11-6. с. 60 – 61.
  3. Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-272-6. с. 96.
  4. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том I. София, Печатница „Художникъ“, 1933. с. 67.
  5. Атанас Раздолов, „Бъдещето на Балканския полуостров“, Варна, Печатница Д. Тодоров, 1914 година, стр.14
  6. Раздолов, Атанас. Бъдещето на Балканския полуостров, Варна, 1914, стр. 4
  7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 403.
  8. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 1011.