Атанас Раздолов
Атанас Раздолов, известен като Дядо Раздолчо и А. Смерчо,[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, общественик и поет, приел идеите на социализма и анархизма.
| Атанас Раздолов | |
| български революционер и общественик | |
 | |
| Роден |
1872 г.
|
|---|---|
| Починал | 1931 г.
|
| Атанас Раздолов в Общомедия | |
Биография
редактиране
Атанас Раздолов е роден през 1872 година в Пехчево, тогава в Османската империя. Според други източници е роден в Берово. Още като младеж напуска родното си място и се установява в Кюстендил, където завършва Държавното педагогическо училище през 1895 година. Член е и на македонското дружество в града. Първите му статии, стихове и брошури с теми от революционната борба се изпращат чрез куриери на Вътрешната македоно-одринска революционна организация във вътрешността на Македония.
После се премества в София, където остава близък на революционното дело. През 1901 година Атанас Раздолов, в отворено писмо до председателя на Върховния македоно-одрински комитет Борис Сарафов, се изказва остро против Княз Фердинанд I, за което е и арестуван. Атанас Раздолов се присъединява и към създадената от Васил Главинов Македоно-одринска социалдемократическа група. Евтим Спространов коментира Раздоловото писмо така:
| „ | Снощи Раздолов в кафе „Македония“ удари шамар на Никола Наумов, защото го подигра в „Право“ по случай Раздоловото идиотско писмо… Раздолов е полулуд, пияница и храненик на бившия Комитет. Занимава се и с шантаж. Събрал в Кюстендил доста пари за делото, но и злоупотребил 500 лева.[2] | “ |
След овладяването на ВМОК от генерал Иван Цончев на Деветия конгрес Раздолов развива просарафистка кампания в Кюстендилското дружество на организацията.[3] Раздолов се присъединява към крайното ляво течение на ВМОРО. Върховистът Михаил Думбалаков пише:
| „ | Харлаковци, Харизановци, Хаджидимовци, Страшимировци и др., чиито другар по идеи бе и фамозният побъркан циник Дядо Раздолчо, се домогваха да отклонят движението от ясния му и единствен път. Те се опитваха да тласнат освободителната борба в глухите странични училички на сепаратизма, федерализма, социализма и въобще по стръмните пътеки на безкрайните „изми“, които почваха и свършваха при неопрадваните амбиции на техните автори.[4] | “ |
Атанас Раздолов участва в Балканската война и Междусъюзническата война в редовете на Македоно-одринското опълчение. Зачислен е във 2-ра бригада на Седма Кумановска дружина, където негов командир е подпоручик Димитър Светогорски, за който Раздолов пише песен след смъртта му на 22 юни 1913 година при „Султан тепе“.[5]
След войната в 1914 година издава „Бъдещето на Балканския полуостров“, книга с македонистко съдържание, в която пише:
| „ | Всички пътища водеха към автономията на Македония, към тържеството на девиза „Македония за македонците“, т.е. всеки да има еднакви права на гражданин и да живее свободен живот – такъв, какъвто се е родил, а не сърбинът да го прави насила сърбин, гъркът – грък, българинът – българин, а влахът – влах.[6] | “ |
Самоубива се през 1931 година в София поради тежко финансово положение[7]. Атанас Раздолов е автор на 15 книги, сред които „Песните на въстаника“ издадена в 1895, „Кървавият изток и бездушна Европа“ (1889), „Пред министерските врати“ (1907), „Бъдещето на Балканския полуостров“ (1914). Атанас Раздолов е главен герой в радио-пиесата „Анархист на перото“ на Владимир Плавевски.
Петър Карчев пише за Раздолов:
| „ | Един от подражателите на Чичо Стоян беше известният Раздолчо. Той беше човек с чисто минало. Революционер и учител, възторжен почитател и близък другар на Гоце Делчев. Емигрирането му обаче в София му бе донесло разочарование. Мизерията го тласкаше да пие, а пиянството го тласкаше все по-дъблоко в тинята на мизерията. И понеже беше горд и даровит, почва да се нахвърля язвително върху редица дейци, които прекарваха времето си в софийските шантани, вместо да влизат с риск на живота си в Македония. Той хапеше тези революционери без пощада чрез циничните си стихове. Поезия не можеше да се търси в неговите стихотворни нападки, зад тях се криеше дълбокото огорчение на един честен, но пропаднал революционер, римите на когото поразяваха често пъти с наглия си цинизъм.[8] | “ |
Външни препратки
редактиране
Източници
редактиране- Гоцев, Славе. Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912. София, Издателство на Отечествения фронт, 1988.
- За луѓето од Малешевијата. www.maleshevo.blogspot.com
Бележки
редактиране- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 5, 33.
- ↑ Спространов, Евтим. Дневник. Т. I (1901 - 1907). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-11-6. с. 60 – 61.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-272-6. с. 96.
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том I. София, Печатница „Художникъ“, 1933. с. 67.
- ↑ Атанас Раздолов, „Бъдещето на Балканския полуостров“, Варна, Печатница Д. Тодоров, 1914 година, стр.14
- ↑ Раздолов, Атанас. Бъдещето на Балканския полуостров, Варна, 1914, стр. 4
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 403.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 1011.
