Пископия

селище в Гърция
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Негушко. За съседното село в Урумлъка, с гръцка форма на името Епископи, вижте Пископи. За други селища на име Епископи вижте Епископи.

Пископия (на гръцки: Επισκοπή, Епископи) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Негуш.

Пископия
Επισκοπή
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Негуш
Географска област Сланица
Надм. височина 80 m
Население 1623 души (2011 г.)
Пощенски код 59200
Телефонен код 2332
Пископия в Общомедия
Момиче от Пископия в сватбена или празнична рокля, снимка от началото на XX век

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Сланица, на 80 m надморска височина в западната част на Солунското поле на 15 km североизточно от град Негуш (Науса) и на 8 km северно от село Копаново (Копанос) на железопътната линия Солун-Негуш.[1]

ИсторияРедактиране

В местността Рудина (Ρουντίνα) е открита част от некропола на Миеза. В 1962 и 2012 година е обявена за паметник на културата.[2][3]

В Османската империяРедактиране

В края на XIX век селото е във Воденска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Епископи (Episcopi), Воденска епархия, живеят 180 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Пископия (Piscopia) е посочено като село във Воденска каза с 45 домакинства и 197 жители българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Пископия живеят 340 българи.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пископия има 280 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[7]

В ГърцияРедактиране

В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Пископия остава в Гърция. В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Пископия (Επισκοπή) като село населено със „славяногласни елини“.[8] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Пископия (Пископија) има 47 къщи славяни християни и 3 къщи цигани християни.[9]

В 1923 година в селото са заселени 399 гърци, бежанци от Турция.[1] В 1928 година Пископия е смесено местно-бежанско селище със 131 бежански семейства и 493 жители бежанци.[10]

Според Тодор Симовски към края на XX век в селото има 50% потомци на местно население и 50% потомци на гърци бежанци.[11]

Землището на селото е много плодородно, тъй като цялото се напоява. Произвеждат се предимно овошки, като е развито и краварството.[11]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 296[1] 294[1] 811[1] 1080[1] 1225[1] 1457[1] 1564[1] 1700[1] 1728[1] 1916 1623

ЛичностиРедактиране

Родени в Пископия
  •   Иван Динорев (Ιωάννης Δηνώρης), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище[12]
  •   Петър Ников (Πέτρος Νίκου), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище[12]
  •   Христо Петков (Χρήστος Πέτκου), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище[12]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 37. (на македонска литературна норма)
  2. ΥΑ 15794/19-12-1961 - ΦΕΚ 35/Β/2-2-1962. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 1 юли 2018.
  3. ΥΑ ΥΠΠΟΤ/ΓΔΑΠΚ/ΑΡΧ/Α1/Φ17/55576/2783/12-6-2012 - ΦΕΚ 204/ΑΑΠ/14-6-2012. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 9 юли 2018.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  5. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158-159.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  8. Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
  9. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
  10. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  11. а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 38. (на македонска литературна норма)
  12. а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 35. (на гръцки)