Плати (дем Александрия)

(пренасочване от Плати (Ном Иматия))
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Плати.

Платѝ (на гръцки: Πλατύ) е село в Република Гърция, дем Александрия, област Централна Македония.

Плати
Πλατύ
— село —
Кметството (бившата демархия) в Плати
Кметството (бившата демархия) в Плати
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Александрия
Географска област Урумлък
Надм. височина 10 m
Население 2083 души (2011 г.)
Пощенски код 590 32
Телефонен код 2330-63

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 10 m надморска височина в областта Урумлък (Румлуки), източно от Александрия (Гида).[1]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В XIX век Плати е гръцко село в Солунска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Платис (Platis), Камбанийска епархия, живеят 168 гърци.[2] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Плати живеят 210 гърци християни и 48 цигани.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Плати (Plati) живеят 100 гърци.[4]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Плати остава в Гърция.

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Плати като гръцко село на българо-гръцката езикова граница:

Започвайки от североизток, за граница служи Вардар от неговото устие до вливането на Караасмак, след това новопостроеният, а не старият селски път почни наблизо до Верея (Бер) до селата Микрош и Туркохори, едното има смесено население от българи и гърци, след това, следвайки железопътната линия, стига до Няуста (Негуш), която въпреки че е български град, е напът да бъде гърцизирана, защото голяма част от жителите му говорят в семейството си гръцки. Селата Тарман и Ая Марина са български. Гръцките гранични села следователно са Плати, Палйохори, чиито жители са дошли от Кулакия, Гида, Ресна, Пископи (също известен брой български семейства), Кавашла, Ставрос, Микрос или Микровутци, Туркохори (българи и гърци), Яворница, Рупен, Няуста.[5]

След Първата световна война в 1922 година в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Плати е чисто бежанско селище със 175 бежански семейства и 560 жители бежанци.[6] Според други данни в 1928 година от 744 жители 640 са бежанци.[1]

След мелиоративните дейности през 30-те години, в селото се заселват още жители. Селото произвежда памук, захарна тръстика, пшеница и други селскостопански продукти.[1]

До 2011 година Плати е център на самостоятелен дем Плати в ном Иматия.

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 38[1] 61[1] 744[1] 2094[1] 2154[1] 1897[1] 1930[1] 2088[1] 2498[1] 2299 2083

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 23. (на македонска литературна норма)
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 220-221. (на френски)
  5. Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
  6. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012