Ставрос (дем Александрия)

селище в Гърция
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ставрос.

Ставрос (на гръцки: Σταυρός) е село в Република Гърция, дем Александрия, област Централна Македония.

Ставрос
Σταυρός
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Александрия
Географска област Урумлък
Надм. височина 10 m
Население 1229 души (2011 г.)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на надморска височина от 10 m в областта Урумлък (Румлуки), на 14 km югозападно от Александрия (Гида) и на 11 km североизточно от Бер (Верия).[1]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В XIX век Ставрос е чифлигарско[1] село в Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Ставрос (Stavros), Камбанийска епархия, живеят 132 гърци.[2] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ставрос е село в Берска каза и в него живеят 120 гърци християни.[3]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ставрос (Stavros) живеят 45 гърци.[4]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Ставрос остава в Гърция.

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Ставрос като гръцко село на българо-гръцката езикова граница:

Започвайки от североизток, за граница служи Вардар от неговото устие до вливането на Караасмак, след това новопостроеният, а не старият селски път почни наблизо до Верея (Бер) до селата Микрош и Туркохори, едното има смесено население от българи и гърци, след това, следвайки железопътната линия, стига до Няуста (Негуш), която въпреки че е български град, е на път да бъде гърцизирана, защото голяма част от жителите му говорят в семейството си гръцки. Селата Тарман и Ая Марина са български. Гръцките гранични села следователно са Плати, Палйохори, чиито жители са дошли от Кулакия, Гида, Ресна, Пископи (също известен брой български семейства), Кавашла, Ставрос, Микрос или Микровутци, Туркохори (българи и гърци), Яворница, Рупен, Няуста.[5]

След Първата световна война в 1922 година в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Ставрос е смесено местно-бежанско селище с 27 бежански семейства и 130 жители бежанци.[6]

Жителите на селото се увеличават след пресувашаването на Ениджевардарското езеро в 30-те години и извършените в района мелиоративни дейности. Селото е много богато, като произвежда памук и захарно цвекло.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 154[1] 188[1] 277[1] 746[1] 878[1] 1114[1] 1230[1] 1339[1] 1529[1] 1498 1229

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 26. (на македонска литературна норма)
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 143.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222 – 223. (на френски)
  5. Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
  6. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012