Потока е река в Южна България – Област Пазарджик, общини Стрелча и Пазарджик и Област Пловдив, общини Съединение и Марица, ляв приток на река Марица. Дължината ѝ е 56 km, която ѝ отрежда 75-о място сред реките на България.

Потока
42.4036° с. ш. 24.3531° и. д.
42.1539° с. ш. 24.6408° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Пазарджик
Община Стрелча
Община Пазарджик
Област Пловдив
Община Съединение
Община Марица
Дължина56 km
Водосб. басейн423 km²
Начало
МястоСъщинска Средна гора
Координати42°24′12.95″ с. ш. 24°21′11.16″ и. д. / 42.4036° с. ш. 24.3531° и. д.
Надм. височина447 m
Устие
Мястоляв приток на МарицаБяло (Егейско море)
Координати42°09′14.04″ с. ш. 24°38′26.88″ и. д. / 42.1539° с. ш. 24.6408° и. д.
Надм. височина170 m

Река Потока води началото си от извор-чешма в южното подножие на Същинска Средна гора на 447 m н.в., на шосето между селата Смилец и Свобода, община Стрелча. Тече в югоизточна посока през Горнотракийската низина, като от град Съединение до устието ѝ коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. Влива се отляво в река Марица на 170 m н.в., срещу село Оризаре, община Родопи.

Площта на водосборния басейн на реката е 423 km2, което представлява 0,8% от водосборния басейн на Марица, а границите на басейна ѝ са следните:

  • на югозапад – с водосборния басейн на река Луда Яна;
  • на североизток – с водосборния басейн на река Пясъчник.

Основни притоци: Търниво дере (десен); Кабаюк и Иланско дере (леви).

Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода февруари – май, а минимумът – юли – октомври.

Въпреки че коритото на реката в Горнотракийската низина навсякъде е коригирано с водозащитни диги, невъднъж река Потока е излизала от дигите и е наводнявала околните райони.

По течението на реката са разположени 2 населени места, в т.ч. 1 град и 1 село:

Почти 100% от водите на реката се използват за напояване в Горнотракийската низина.

По долината на реката преминава голям участък от жп линията Пловдив – Панагюрище.

Вижте също

редактиране

Топографска карта

редактиране

Източници

редактиране
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 385.