Пазарджик (община)
Община Пазарджик се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пазарджик.
Пазарджик (община) | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Област Пазарджик |
Площ | 636.72 km² |
Население | 120 121 души |
Адм. център | Пазарджик |
Брой селища | 32 |
Сайт | pazardzhik.bg |
Управление | |
Кмет | Петър Куленски (ПП – ДБ; 2023) |
Общ. съвет | 41 съветници
|
География
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеОбщината е разположена в източната част на област Пазарджик. С площта си от 636,722 km2 заема 2-ро място сред 12-те общините на областта, което съставлява 14,21% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на юг – община Брацигово и община Пещера;
- на югозапад – община Ракитово;
- на запад – община Септември;
- на северозапад – община Лесичово;
- на север – община Панагюрище и община Стрелча;
- на изток – община Съединение и община Родопи, област Пловдив;
- на югоизток – община Стамболийски, област Пловдив.
Природни ресурси
редактиранеРелеф
редактиранеВ по-голямата си част релефът на общината е равнинен, а в южната част хълмист, ниско и средно планински като територията ѝ попада в пределите на Горнотракийската низина и най-северните части на Западните Родопи.
Около 90% от територията на общината се заема от западните части на обширното и равно Пазарджишко-Пловдивското поле. Източно от село Говедаре, в коритото на река Марица се намира най-ниската точка на общината – 182 m н.в. В северната част на общината, югозападно от село Овчеполци, на около 300 m на околния терен се издигат ниските Овчи хълмове с максимална височина връх Гъзера (521 m).
Останалите 10% от територията на общината се заемат от крайните северни части на Западните Родопи. На юг от река Марица по границата с общините Брацигово и Пещера в пределите на общината попадат северните склонове на ниските Бесапарски ридове с техния най-висок Еленски връх (535 m), разположен на около 2 km южно от село Огняново. В най-южната част на общината се простират северните склонове на западнородопския рид Къркария. На границата с Община Ракитово, югозападно от село Паталеница се издига най-високата точка на рида и на общината – връх Калчиш (1475 m).
Води
редактиранеОсновна водна артерия на община Пазарджик е река Марица, която протича през нея от запад на изток на протежение от около 22 – 23 km. Тя навлиза в общината северозападно от село Звъничево, минава през областния град Пазарджик и покрай селата Мирянци, Синитово, Огняново, Хаджиево и Говедаре и източно от последното навлиза в Област Пловдив. В пределите на общината в река Марица отляво се вливат два от големите ѝ притоци – реките Тополница и Луда Яна. Река Тополница протича през общината с най-долното си течение, преминава покрай село Юнаците и западно от град Пазарджик се влива в Марица. Река Луда Яна навлиза в общината западно от село Цар Асен, минава покрай селата Росен, Черногорово, Крали Марко и Пищигово и западно от село Огняново се влива в Марица. Реките, вливащи се отдясно в река Марица в пределите на общината са малки и къси и водят началото си от рида Къркария, като по-големите от тях са Црънча и Дебръщица.
Климат
редактиранеОбщина Пазарджик има благоприятен преходно-континентален климат, за който са характерни летните засушавания. Отрицателните температури се измерват през най-типичния зимен месец – януари. Поради защитата на Стара планина и влиянието на Средиземно море, средната януарска температура в град Пазарджик е положителна. Летните температури в града не са по-високи от тези на Дунавската равнина. Средната юлска температура е 23.3 °C. Дългото лято, често от април до октомври, е достатъчно топло. Това е удобно както за отглеждане на две култури от обработваемите земи, така и за по-добро развитие на някои едногодишни култури, които виреят по на юг – ориз, тютюн, памук и др. В ниската част на общината климатичните условия се проявяват по-силно върху режима на температурата и по-специално върху продължителността на мразовете и горещините. В Пазарджишко-Пловдивското поле през зимата поради температурната инверсия е по-студено и има по-продължителни мразове, отколкото по родопските склонове и разклонения. Ранната пролет позволява ранно засаждане на летните култури, а късната есен е твърде благоприятна за доброто узряване и прибирането на гроздето, тютюна, ориза, памука, и др., както и за доузряване на вторите реколти. В сравнение със Северна България през пролетта в Пазарджишко-Пловдивското поле по-рано престава да пада слана, а през есента по-късно.
Валежите в общината зависят от преноса на въздушните маси. Стара планина и Средна гора пречат на свободното проникване на влажните въздушни маси от север и северозапад, а Родопите на южните. По този начин Горнотракийската низина получава по-малко валежи, отколкото е средната валежна сума за България. Така Пазарджик се намира под валежна сянка от околните му планини, затова годишната сума на валежите му е едва 515 мм. В града най-много валежи падат през лятото – 142 мм (27,6%), а пролетта – 27%. Летните валежи дори и най-големи, често пъти са поройни и са недостатъчни за земеделските култури, особено за вторите култури. Характерни за Пазарджишко-Пловдивското поле са и честите засушавания, проявяващи се най-вече през втората половина на юли и първата половина на август.
Полезни изкопаеми
редактиранеНа територията на община Пазарджик има находища на нерудни полезни изкопаеми. Най-разпространените полезни изкопаеми са мраморите и доломитите. Те са намират по северния склон на Родопите – между селата Паталеница и Црънча, южно и източно от село Дебръщица. Най-голямо е разпространението на мраморите в Бесапарските ридове. В техния северен склон, край село Огняново се намира и добре разработено находище на варовик. Тук се добива и произвежда цялата гама от инертни материали на базата на трошен камък (каменно брашно, чакъл), негасена и хидратна вар и пепелина. В землището на село Величково се добиват скални облицовъчни материали. От тях недобре проучени и разработени са находищата от гранит, сиенит и габро. Големи са залежите от инертните материали – речен пясък и филц, които не са добре проучени и слабо се експлоатират.
Население
редактиранеЕтнически състав
редактиране- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[1]
Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | ||
Общо | 114 817 | 89 787 | 5686 | 10 132 | 423 | 847 | 7942 | 100.00 | 78.20 | 4.95 | 8.82 | 0.37 | 0.74 | 6.92 |
Пазарджик | 71 979 | 57 332 | 4822 | 3423 | 325 | 495 | 5582 | Пазарджик | 79.65 | 6.69 | 4.75 | 0.45 | 0.68 | 7.75 |
Мало Конаре | 4353 | 2795 | 6 | 1019 | 5 | 11 | 517 | Мало Конаре | 64.20 | 0.13 | 23.40 | 0.11 | 0.25 | 11.87 |
Ивайло | 2841 | 2091 | 684 | 17 | 41 | Ивайло | 73.60 | 24.07 | 0.59 | 1.44 | ||||
Алеко Константиново | 2714 | 1542 | 733 | 343 | 5 | 45 | 46 | Алеко Константиново | 56.81 | 27.00 | 12.63 | 0.18 | 1.65 | 1.69 |
Огняново | 2353 | 1927 | 223 | 174 | 24 | Огняново | 81.89 | 9.47 | 7.39 | 1.01 | ||||
Главиница | 2282 | 1917 | 21 | 228 | 3 | 16 | 97 | Главиница | 84.00 | 0.92 | 9.99 | 0.13 | 0.70 | 4.25 |
Черногорово | 2203 | 1935 | 226 | 4 | 35 | Черногорово | 87.83 | 10.25 | 0.18 | 1.58 | ||||
Братаница | 2093 | 1149 | 381 | 17 | 537 | Братаница | 54.89 | 18.20 | 0.81 | 25.65 | ||||
Синитово | 1950 | 1609 | 235 | 11 | 85 | Синитово | 82.51 | 12.05 | 0.56 | 4.35 | ||||
Звъничево | 1899 | 1401 | 23 | 251 | 12 | 8 | 204 | Звъничево | 73.77 | 1.21 | 13.21 | 0.63 | 0.42 | 10.74 |
Мокрище | 1851 | 1634 | 114 | 5 | 94 | Мокрище | 88.27 | 6.15 | 0.27 | 5.07 | ||||
Говедаре | 1634 | 811 | 10 | 622 | 190 | Говедаре | 49.63 | 0.61 | 38.06 | 11.62 | ||||
Юнаците | 1522 | 1011 | 16 | 422 | 66 | Юнаците | 66.42 | 1.05 | 27.72 | 4.33 | ||||
Драгор | 1422 | 761 | 18 | 617 | 3 | 5 | 18 | Драгор | 53.51 | 1.26 | 43.38 | 0.21 | 0.35 | 1.26 |
Добровница | 1380 | 1218 | 129 | 4 | 27 | Добровница | 88.26 | 9.34 | 0.28 | 1.95 | ||||
Сарая | 1356 | 1077 | 0 | 253 | 3 | 10 | 13 | Сарая | 79.42 | 0.00 | 18.65 | 0.22 | 0.73 | 0.95 |
Паталеница | 1228 | 1191 | 0 | 11 | 6 | 4 | 16 | Паталеница | 96.98 | 0.00 | 0.89 | 0.48 | 0.32 | 1.30 |
Црънча | 1107 | 1068 | 8 | 5 | 24 | Црънча | 96.47 | 0.72 | 0.45 | 2.16 | ||||
Пищигово | 1037 | 713 | 4 | 311 | 5 | Пищигово | 68.75 | 0.38 | 29.99 | 0.48 | ||||
Хаджиево | 1027 | 845 | 0 | 3 | 0 | 3 | 176 | Хаджиево | 82.27 | 0.00 | 0.29 | 0.00 | 0.29 | 17.13 |
Величково | 1020 | 907 | 0 | 96 | 15 | Величково | 88.92 | 0.00 | 9.41 | 1.47 | ||||
Овчеполци | 972 | 725 | 165 | 0 | 79 | Овчеполци | 74.58 | 16.97 | 0.00 | 8.12 | ||||
Дебръщица | 910 | 889 | 0 | 3 | 16 | Дебръщица | 97.69 | 0.00 | 0.32 | 1.75 | ||||
Гелеменово | 695 | 473 | 210 | 6 | 1 | Гелеменово | 68.05 | 30.21 | 0.86 | 0.14 | ||||
Мирянци | 568 | 549 | 0 | 0 | 17 | Мирянци | 96.65 | 0.00 | 0.00 | 2.99 | ||||
Априлци | 526 | 368 | 0 | 155 | 0 | 3 | 0 | Априлци | 69.96 | 0.00 | 29.46 | 0.00 | 0.57 | 0.00 |
Росен | 516 | 502 | 7 | 5 | 0 | Росен | 97.28 | 1.35 | 0.96 | 0.00 | ||||
Ляхово | 391 | 382 | 0 | 5 | 2 | Ляхово | 97.69 | 0.00 | 1.27 | 0.51 | ||||
Цар Асен | 281 | 279 | 0 | 0 | 0 | Цар Асен | 99.28 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | ||||
Тополи дол | 268 | 257 | 0 | 6 | Тополи дол | 95.89 | 0.00 | 2.23 | ||||||
Сбор | 249 | 243 | 0 | 0 | 0 | 0 | 6 | Сбор | 97.59 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 2.40 |
Крали Марко | 190 | 186 | 0 | 0 | 3 | Крали Марко | 97.89 | 0.00 | 0.00 | 1.57 |
Населени места
редактиранеОбщината има 32 населени места с общо население 91 368 жители, което я прави 9-а по големина в страната към 7 септември 2021 г.[2]
Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Алеко Константиново | 2099 | 15,864 | Аджиларе, Светогорци, Алеко Константинов | Мокрище | 1677 | 7,562 | Ямурчово |
Априлци | 419 | 16,567 | Абдуларе | Овчеполци | 854 | 30,391 | Ферезлии |
Братаница | 1608 | 10,206 | Кьосе Муратово | Огняново | 1966 | 19,502 | Саладиново, Марица |
Величково | 857 | 25,969 | Згарлии | Пазарджик | 55716 | 37,382 | Татар Пазарджик |
Гелеменово | 647 | 15,754 | Паталеница | 1124 | 39,215 | ||
Главиница | 1909 | 10,202 | Башикърово | Пищигово | 935 | 30,168 | |
Говедаре | 1650 | 14,798 | Росен | 401 | 20,867 | Балдево | |
Дебръщица | 801 | 26,693 | Сарая | 1016 | 12,618 | ||
Добровница | 1415 | 16,318 | Карезлии | Сбор | 213 | 27,757 | Джумая |
Драгор | 1137 | 6,360 | Меликадъново | Синитово | 1802 | 24,286 | |
Звъничево | 1595 | 12,319 | Чангарлии | Тополи дол | 237 | 12,947 | Кавак дере |
Ивайло | 2071 | 14,078 | Кула касаплии | Хаджиево | 850 | 12,677 | |
Крали Марко | 162 | 6,981 | Муссиево | Цар Асен | 249 | 15,549 | Караплии |
Ляхово | 339 | 6,771 | Црънча | 938 | 29,271 | ||
Мало Конаре | 3031 | 52,214 | Доганово Конаре | Черногорово | 1804 | 47,067 | |
Мирянци | 557 | 5,418 | Мюселиме | Юнаците | 1289 | 12,941 | Хаджилии |
ОБЩО | 91368 | 636,722 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени
редактиране- през 1887 г. – заличено е с. Дениз беглии и е присъединено като квартал на с. Гелеменово без административен акт;
- през 1888 г. – заличено е с. Алифаково без административен акт поради изселване;
- през 1898 г. – заличено е с. Симитли без административен акт поради изселване;
- през 1900 г. – преименуван е гр. Татар Пазарджик на гр. Пазарджик без административен акт;
- Указ № 216/обн. 30.07.1905 г. – заличава м. Кочагово поради изселване;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – възстановява м. Кочагово като отделно населено място след презаселване и я преименува на м. Алеково;
- – преименува с. Абдуларе на с. Априлци;
- – преименува с. Кьосе Муратово на с. Братаница;
- – преименува с. Згарлии на с. Величково;
- – преименува с. Башикърово на с. Главиница;
- – преименува с. Карезлии на с. Добровница;
- – преименува с. Меликадъново на с. Драгор;
- – преименува с. Чангарлии на с. Звъничево;
- – преименува с. Кула касаплии на с. Ивайло;
- – преименува с. Муссиево на с. Крали Марко;
- – преименува с. Доганово Конаре (Куру кьой, Конаре) на с. Мало Конаре;
- – преименува с. Мюселиме на с. Мирянци;
- – преименува с. Ямурчово на с. Мокрище;
- – преименува с. Ферезлии на с. Овчеполци;
- – преименува с. Балдево на с. Росен;
- – преименува с. Джумая на с. Сбор;
- – преименува с. Аджиларе (Аладжилар) на с. Светогорци;
- – преименува с. Кавак дере на с. Тополи дол;
- – преименува с. Караплии на с. Цар Асен;
- – преименува с. Хаджилии на с. Юнаците;
- МЗ № 667/обн. 13.09.1937 г. – преименува с. Светогорци на с. Алеко Константинов;
- – преименува м. Алеково на м. Стария извор;
- МЗ № 1689/обн. 27.09.1937 г. – преименува с. Саладиново на с. Марица;
- Указ № 949/обн. 08.12.1949 г. – преименува с. Марица на с. Огняново;
- Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Баткун и го присъединява като квартал на с. Паталеница;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Алеко Константинов на с. Алеко Константиново;
- Указ № 1521/обн. 24.10.1975 г. – заличава м. Стария извор и я присъединява като квартал на с. Алеко Константиново;
- Указ № 2932/обн. 30.09.1983 г. – отделя селата Динката и Щърково и техните землища от община Пазарджик и ги включва в новосъздадената със същия указ Община Лесичово;
- Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Черногорово и присъединява включените в състава ѝ населени места към община Пазарджик.
Транспорт
редактиранеПрез територията на общината преминават два участъка от железопътната мрежа на България:
- от запад на изток, по долината на река Марица, на протежение от 20 km преминава участък от трасето на жп линията София – Пловдив – Свиленград;
- в крайната североизточна част, покрай селата Тополи дол и Овчеполци, на протежение от 12,8 km преминава участък от трасето на жп линията Пловдив – Панагюрище.
През общината преминават изцяло или частично 11 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 156,2 km:
- участък от 19,7 km от автомагистрала Тракия (от km 86,6 до km 106,3);
- участък от 25,6 km от Републикански път I-8 (от km 183,3 до km 208,9);
- участък от 27,5 km от Републикански път II-37 (от km 112,7 до km 140,2);
- началният участък от 6,1 km от Републикански път II-84 (от km 0 до km 6,1);
- последният участък от 6,7 km от Републикански път III-803 (от km 48 до km 54,7);
- целият участък от 9,8 km от Републикански път III-3703;
- началният участък от 10,9 km от Републикански път III-3704 (от km 0 до km 10,9);
- началният участък от 13,2 km от Републикански път III-3706 (от km 0 до km 13,2);
- последният участък от 5,4 km от Републикански път III-6062 (от km 17,7 до km 23,1);
- началният участък от 22 km от Републикански път III-8003 (от km 0 до km 22,0);
- началният участък от 9,3 km от Републикански път III-8004 (от km 0 до km 9,3).
Топографска карта
редактиране- Лист от карта K-35-49. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-61. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
редактиране- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
Външни препратки
редактиране- В Общомедия има медийни файлове относно община Пазарджик
- ((bg)) Официален сайт
- ((bg)) Общински съвет – Пазарджик Архив на оригинала от 2015-08-01 в Wayback Machine.