Отваря главното меню

Министър на железниците, пощите и телеграфите на България

Министърът на железниците, пощите и телеграфите на България е член на правителството, т.е. на изпълнителната власт (кабинета) и ръководи и координира железниците, пощите и телеграфите на страната. Избиран е от парламента или се назначава от държавния глава на България.

Съдържание

МинистриРедактиране

Списъкът на министрите на железниците, пощите и телеграфите е подреден по ред на правителство.

Министър на железниците, пощите и телеграфите (1911 – 1934)Редактиране

правителство име дати партия
32 Антон Франгя 1 януари 1912 – 1 юни 1913 Прогресивнолиберална партия  
33 Димитър Христов 1 юни 1913 – 4 юли 1913 Прогресивнолиберална партия  
34 Богдан Морфов 4 юли 1913 – 23 септември 1913 безпартиен  
34 Никола Апостолов 23 септември 1913 – 23 декември 1914 Народнолиберална партия  
35 Никола Апостолов 23 декември 1914 – 14 март 1917 Народнолиберална партия  
35 Величко Кознички 14 март 1917 – 21 юни 1918 Народнолиберална партия  
36 Владимир Моллов 21 юни 1918 – 17 октомври 1918 Демократическа партия  
37 Никола Мушанов 17 октомври 1918 – 28 ноември 1918 Демократическа партия  
38 Цанко Церковски 28 ноември 1918 – 7 май 1919 БЗНС  
39 Цанко Церковски 7 май 1919 – 6 октомври 1919 БЗНС  
40 Марко Турлаков 6 октомври 1919 – 22 май 1920 БЗНС  
40 Недялко Атанасов 22 май 1920 – 24 юни 1921 БЗНС  
40 Александър Ботев 24 юни 1921 – 9 септември 1921 БЗНС  
40 Александър Димитров 9 септември 1921 – 22 октомври 1921 БЗНС  
40 Александър Радолов 22 октомври 1921 – 9 ноември 1921 БЗНС  
40 Христо Манолов 9 ноември 1921 – 9 февруари 1923 БЗНС  
41 Цанко Церковски 9 февруари 1923 – 14 март 1923 БЗНС  
41 Недялко Атанасов 14 март 1923 – 9 юни 1923 БЗНС  
42 Димо Казасов 9 юни 1923 – 22 септември 1923 БРСДП (ш.с.)  
43 Димо Казасов 22 септември 1923 – 20 февруари 1924 БРСДП (ш.с.)  
43 Янаки Моллов 20 февруари 1924 – 3 ноември 1924 Демократически сговор  
43 Рашко Маджаров 3 ноември 1924 – 4 януари 1926 Демократически сговор  
44 Кимон Георгиев 4 януари 1926 – 3 март 1928 Демократически сговор  
44 Никола Найденов 3 март 1928 – 12 септември 1928 Демократически сговор  
45 Рашко Маджаров 12 септември 1928 – 15 май 1930 Демократически сговор  
46 Петко Стайнов 15 май 1930 – 29 юни 1931 Демократически сговор  
47 Стоян Костурков 29 юни 1931 – 12 октомври 1931 Радикална партия  
48 Стоян Костурков 12 октомври 1931 – 7 септември 1932 Радикална партия  
49 Стоян Костурков 7 септември 1932 – 31 декември 1932 Радикална партия  
50 Стоян Костурков 31 декември 1932 – 5 май 1934 Радикална партия  
50 Никола Мушанов 5 май 1934 – 19 май 1934 Демократическа партия  

Министър на железниците, пощите и телеграфите (1935 – 1947)Редактиране

правителство име дати партия
53 Тодор Кожухаров 21 април 1935 – 23 ноември 1935 безпартиен  
54 Константин Стоянов 23 ноември 1935 – 4 юли 1936 безпартиен  
55 Тодор Кожухаров 4 юли 1936 – 23 октомври 1936 безпартиен  
55 Михаил Йовов 23 октомври 1936 – 14 ноември 1938 безпартиен  
56 Владимир Аврамов 14 ноември 1938 – 23 октомври 1939 безпартиен  
57 Петър Габровски 23 октомври 1939 – 15 февруари 1940 безпартиен  
58 Иван Горанов 15 февруари 1940 – 11 април 1942 безпартиен  
59 Васил Радославов 11 април 1942 – 14 септември 1943 безпартиен  
60 Христо Петров 14 септември 1943 – 1 юни 1944 безпартиен  
61 Борис Колчев 1 юни 1944 – 2 септември 1944 безпартиен  
62 Вергил Димов (временно управляващ) 2 септември 1944 – 9 септември 1944 БЗНС „Врабча 1“  
63 Ангел Държански 9 септември 1944 – 17 август 1945 БЗНС  
63 Стефан Тончев 17 август 1945 – 31 март 1946 БЗНС  
64 Стефан Тончев 31 март 1946 – 22 ноември 1946 БЗНС  
65 Стефан Тончев 22 ноември 1946 – 11 декември 1947 БЗНС  

Вижте същоРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  • Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.