Правителство на Константин Стоилов 1

Първото правителство на Константин Стоилов е четиринадесето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 3 от 29 юни 1887 г.[1] на княз Фердинанд Сакскобургготски. Управлява до 20 август 1887 г., след което е наследено от правителството на Стефан Стамболов.

Правителство на Константин Стоилов
 14-о правителство на България
Общи
Държавен главаФердинанд I
ПредседателКонстантин Стоилов
Сформиране29 юни 1887
Разпускане20 август 1887
Първоначален състав
КоалицияКП, Либерална партия (стамболовисти)
Министри4
~ мъже4
~ жени0
Радославов 1
Стамболов

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Политика редактиране

За краткия период на управление кабинетът на д-р Стоилов си поставя като основна задача да осигури международно признание и вътрешнополитически стабилитет на новия монарх. При осъществяването ѝ българските политици се възползват от заетостта на Русия, чието внимание е ангажирано с общоевропейската криза, довела до разпадането на съюза между нея, Австро-Унгария и Германия[2].

Тази насока във външната политика се запазва и от правителството на Стефан Стамболов.[3][2]

Съставяне редактиране

Кабинетът, оглавен от Константин Стоилов, е образуван от представители на консервативните и русофобските политически сили.

Кабинет редактиране

Сформира се от следните 4 министри и един председател[2].

министерство име партия
председател на Министерския съвет Константин Стоилов Консервативна партия
външни работи и изповедания Григор Начович Консервативна партия
военен Рачо Петров военен
вътрешни работи Георги Странски Либерална партия (стамболовисти)
финанси Константин Стоилов (упр.) Консервативна партия
народно просвещение Стоян Чомаков Либерална партия (стамболовисти)
правосъдие Константин Стоилов Консервативна партия

В краткия си период на водене не са правени промени.

Вижте също редактиране

Литература редактиране

Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

Бележки редактиране

  1. ДВ. Указ № 3 от 28 юни 1887 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 7 от 30 юни 1887 г.
  2. а б в Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 50-51.
  3. Стателова, Елена и др. История на нова България 1878-1944. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7. с. 103-104.