Международни отношения
Редактиране
- 10 август 1887 – Под руски натиск османският сюзерен обявява избора и присъствието на княз Фердинанд Сакскобургготски в България за незаконни.[5]
- 3 юли 1888 – Българската администрация завзема насилствено жп линията Вакарел – Белово от дружеството на Виталис, договорило експлоатацията ѝ с Високата порта.[6]
- 5 юли 1890 – Османското правителство разрешава на Българската екзархия да изпрати митрополити в Скопска и Охридска епархия.[7]
- 16 февруари 1892 – Българският дипломатически агент Георги Вълкович е убит в Цариград.[8]
- 29 януари 1894 – Българските власти завземат станция Саранбей от Източните железници.[9]
- 8 март 1894 – Княжество България и Османската империя уреждат спора за експлоатацията на жп линиите от Вакарел до Саранбей с даването им под наем на българското правителство. Стамболов задържа подписването на споразумението с повече от месец, докато Високата порта отстъпи на исканията му за автономия на българските училища в Македония.[9]
- 12 април 1894 – Султанът издава берати за български владици във Велешка и Неврокопска епархия.[9]
- октомври 1887 – С унищожаването на четите на Николай Набоков и Петър Боянов, навлезли в югоизточна България от Турция, са потушени окончателно опитите за въоръжена съпротива на русофилите.[10][11]
- 28 септември 1887 – Избори за Петото обикновено народно събрание, предхождани от погроми над опозицията, съпроводени с насилие на редица места в страната и спечелени от стамболовистите, които сформират своя партия няколко години по-късно (1890-1892).[11]
- 13 декември 1887 – Народното събрание приема Закон за печата, който позволява на правителството да спре почти всички опозиционни вестници.[12]
- 14 декември 1887 – Парламентът гласува Закон за изтребление на разбойничеството, насочен, освен срещу разбойниците, и срещу селата, съпротивляващи се на данъчните власти.[13]
- януари 1890 – Разкрит е заговорът на Коста Паница.[14]
- 15 март 1891 – При атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов в София е убит министърът на финансите Христо Белчев. Атентът е последван от масови репресии над опозицията.[8]
- 7 декември 1892 – Народното събрание приема Закон за изменение на конституцията, който позволява бъдещият първороден син на княз Фердинанд да бъде католик и така изпълнява условието на пармския дук Роберт да даде дъщеря си за жена на княза. Законът предизвиква остър конфликт на правителството с Екзархията.[15]
- май 1893 – Четвъртото велико народно събрание утвърждава конституционните промени, които, освен условието за вярата на престолонаследника, включват и намаляване на депутатите в народното събрание. В новата редакция на член 86 един народен представител вече се избира не от 10 000, а от 20 000 избиратели.[16]
- 31 юли 1888 – Открит е международният трафик по железопътната линия Виена – Белград – София – Цариград.[6]
- 5 октомври 1888 – Правителството на Стамболов взема заем от Лондон на стойност близо 47 милиона златни лева при 6 % лихва. Постъпленията са използвани за откупуването на жп линията Русе – Варна от английския ѝ собственик. Това е първият кредит на Княжеството в чужбина. До 1892 общата стойност на взетите кредити надвишава 217 милиона златни лева.[17]
- 14 ноември 1889 – С Великобритания е сключена първата самостоятелна търговска спогодба на Княжество България; митото на английските стоки е повишено от 8 на 10,5 % за едногодишния период, в който действа споразумението.[18]
- 18 май 1890 – Първи превози по жп линията Ямбол – Бургас.[14]
- 15 август – 1 ноември 1892 – В Пловдив се състои Първото българско земеделско-промишлено изложение.[19]
- 9 декември 1893 – Открита е железопътната линия София – Перник.[14]
Правителството на Стамболов увеличава за броени години почти двойно държавните разходи за обслужване на задълженията по Берлинския договор, изграждане на пътната инфраструктура, засилване на армията и други цели. От 55,2 през 1886 разходната част на бюджета нараства до 104,8 милиона лева през 1892 г. С част от тези средства през 1888 г. е достроена железопътната връзка с Централна Европа, развива се пътната мрежа (през 1887 – 1894 са построени 360 km железници от общо 1079 km през 1899 г.), разширени са пристанищата Варна и Бургас, като същевременно е запазено златното покритие на лева. Строежите са финансирани със заеми от Англия и Австро-Унгария.[20]
В стопанската си политика Стамболов се стреми да насърчи и защити развитието на българската промишленост. Израз на това са търговските спогодби с Великобритания, Германия и други западноевропейски държави от 1889 – 1890, които заменят ниските вносни мита от османско време с по-високи.[21] В поддържането на минното дело, рударството и други производствени сектори правителството прилага концесионна система, която облагодетелства отделни предприемачи (често приближени на политическото ръководство) с данъчни облекчения и изкупуване на продукцията от държавата. Опитите за подпомагане на индустрията като цяло се ограничават в закон от 1891 за снабдяване на армията с храна и облекло от местни източници. Законопроектите за насърчаване на местната промишленост от 1887 и 1892 не са приети от съображения за реакцията на Австро-Унгария.[22][23] При управлението на Стамболов са построени десетки фабрики. Броят на по-големите предприятия е удвоен, но, както и преди, те задоволяват едва 14 % от нуждите на страната.[21]
- декември 1888 – Създаденият през октомври висш педагогически курс към Софийската класическа гимназия е преобразуван със закон във Висше училище (бъдещия Софийски университет), учредено официално на 1 януари 1889. През следващите три години се обособяват Историко-филологически, Физико-математически и Юридически отдел на Висшето училище.[24][25]
- декември 1891 – Влиза в сила Закон за народното просвещение, с който се повишава цензът за преподавателите и се организира и централизира ръководството на основните и средните училища.[26]
15-о правителство на България
