Правителство на Константин Стоилов 1
Първото правителство на Константин Стоилов е четиринадесето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 3 от 29 юни 1887 г.[1] на княз Фердинанд Сакскобургготски. Управлява до 20 август 1887 г., след което е наследено от правителството на Стефан Стамболов.
| Правителство на Константин Стоилов | ||||
 14-о правителство на България | ||||
| Общи | ||||
|---|---|---|---|---|
| Държавен глава | Фердинанд I | |||
| Председател | Константин Стоилов | |||
| Сформиране | 29 юни 1887 | |||
| Разпускане | 20 август 1887 | |||
| Първоначален състав | ||||
| Коалиция | КП, Либерална партия (стамболовисти) | |||
| Министри | 4 | |||
| ~ мъже | 4 | |||
| ~ жени | 0 | |||
| ||||
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Политика
редактиранеЗа краткия период на управление кабинетът на д-р Стоилов си поставя като основна задача да осигури международно признание и вътрешнополитически стабилитет на новия монарх. При осъществяването ѝ българските политици се възползват от заетостта на Русия, чието внимание е ангажирано с общоевропейската криза, довела до разпадането на съюза между нея, Австро-Унгария и Германия.[2]
Тази насока във външната политика се запазва и от правителството на Стефан Стамболов.[3][2]
Съставяне
редактиранеКабинетът, оглавен от Константин Стоилов, е образуван от представители на консервативните и русофобските политически сили.
Кабинет
редактиранеСформира се от следните 4 министри и един председател.[2]
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| председател на Министерския съвет | Константин Стоилов | Консервативна партия | |
| външни работи и изповедания | Григор Начович | Консервативна партия | |
| военен | Рачо Петров | военен | |
| вътрешни работи | Георги Странски | Либерална партия (стамболовисти) | |
| финанси | Константин Стоилов (упр.) | Консервативна партия | |
| народно просвещение | Стоян Чомаков | Либерална партия (стамболовисти) | |
| правосъдие | Константин Стоилов | Консервативна партия | |
В краткия си период на водене не са правени промени.
Вижте също
редактиранеЛитература
редактиранеТашев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
Бележки
редактиране- ↑ ДВ. Указ № 3 от 28 юни 1887 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 7 от 30 юни 1887 г.
- ↑ а б в Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 50 – 51.
- ↑ Стателова, Елена и др. История на нова България 1878 – 1944. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7. с. 103 – 104.