Емблема за пояснителна страница Тази статия е за родопския празник. За италианската община вижте Предой (Италия).

Прѐдой (пря̀дой, прѐдуй, прѐдойка (Сърница), сдой (Червен, Хвойна, Добралък и др.), о̀тбив, ма̀ндра, замя̀рване (с. Долен, с. Пирин) е името на празник, характерен основно за Родопите и празнуван от овчарите.

Календарно се обвързва с деня на Св. св. Константин и Елена[1] (21 май, 2 юни ст. ст.). Разпространен е в цялата Родопска област (празнуван е и в отделни селища от Пиринския край) и е почитан както от християните, така и от помаците (селата Жижево, Вълкосел, Црънча, Буйново и мн. др.), които (в чисто помашките села) го празнуват в края на май – началото на юни.

ПроизходРедактиране

Празникът по своето същество е езически, като все още няма нарочни изследвания за неговия произход. На базата на сходството на обредните практики, изпълнявани на Предой и Гергьовден, може да се предполага, че е с тракийски произход или е привнесен от славяните.

ПразникътРедактиране

На този ден се извършва тържествено общо доене на овцете и отбелязване на количеството мляко, което всеки стопанин трябва да получи. Това се прави там, където стадата са сборни, т.е. животните в стадото принадлежат на повече от един стопанин, но се отглеждат на общоселски начала. Обикновено всеки собственик сам издоява овцете си в присъствието на другите, като количеството издоено мляко се записва на т. нар. рабош (или четал). Според това количество се определя и количеството мляко, което стопанинът ще получава от стадото през сезона. Мерната единица за количество обикновено е ведро[2].

ЗадояванеРедактиране

Обредите, изпълнявани на празника, са аналогични с обредите, свързани с първото ритуално издояване на овцете на Гергьовден. Прави се при тържествена обстановка; съдовете, в които се дои млякото са украсени със здравец, млечка, коприва, клончета от плодни дървета, като задължителните елементи в ритуалната украса са червеният конец и чесновият лук. Някъде (Лясково, Широка лъка и др.) първо се задоява бяла (белѝчиста) овца, другаде вакла или първата изскочила от кошарата овца. При самото задояване се подлага обикновено сребърен пръстен, като целта е млякото да тече през пръстена. В някои селища (Беден), където култът към змията е запазен до по-късни времена, първата струйка мляко се процежда през изсушена змийска глава, като стадото преди това е преминало под жива змия. В някои райони на Кърджалийско (Пчеларово), първата овца е задоявана през зурлата, запазена от коледното прасе[3].

Част от първото задоено мляко обикновено се излива на земята, пръв от него вкусва най-възрастният стопанин, а ако има млечни продукти (сирене и пр.), те се разрязват с дървен нож, направен от плодно дърво. Докато трае процесът на задояването се изричат благословии и се извършват различни обредни практики, целящи да предпазят стадото от болести и хищници.

Мерене на млякотоРедактиране

Това, което основно отличава обредите извършвани на Предой, от тези, извършвани на Гергьовден, е ритуалното измерване на количеството издоено мляко, което е и главната същност на празника. Както вече се каза, всеки стопанин сам дои овцете си и количеството мляко се отбелязва на дървена пръчка, наричана ра̀бош (ра̀буш, още чета̀лРибново и др.). Всеки стопанин се стреми да издои максимално количество мляко от стоката си, защото това ще му позволи да получава повече мляко и млечни продукти през сезона[4]. Знаците, използвани за отбелязване върху работите, са различни, като в северните части на Родопите са от типа на Х = 10 ведра, I = 5 ведра, дупчица – половин ведро и т.н.[5] След отбелязването на количеството мляко върху рабоша, той се опушва на огън, за да не могат да бъдат променяни знаците. Често първото мляко се заделя за сираците и вдовиците.[6].

ТрапезаРедактиране

Както на Гергьовден, така и на Предой, празникът завършва с обща трапеза и увеселение. За разлика от Гергьовден обаче тя се устройва до мандрата или кошарите. Участват основно овчарите със семействата си. Ястията са баници (клѝнове), кола̀ци, мляко и млечни продукти, както и задължителният курбан. Пак за разлика от Гергьовден, където се коли агне, за курбан на Предой се избира по-охранено животно - шиле или овен, което по традиция е дарено от някой стопанин. Честа практика са и чеверметата. На трапезата отново се изричат благословии (обикновено при разчупването на хляба (колаците), извършвано обикновено от най-старата жена или съпругата на кехаята (притежателят на най-много овце)). Наред с Гергьовден, на този празник се извършва т. нар. гадаене по плешка, като се използва плешката на жертвеното животно за курбана. Пеят се песни, играят се хора, устройват се състезания.

ИзточнициРедактиране

  1. Българска митология. Енциклопедичен речник. съст. Анани Стойнев. 7М + ЛОГИС, С. 1994, стр. 309 - 310.
  2. Васил Маринов. Животновъдство. В: Пловдивски край. Етнографски и езикови проучвания. изд. БАН. С. 1986, с. 99.
  3. Райна Дражева. Трудови и професионални празници и обичаи. В: Родопи. Традиционна народна и социалнонормативна култура. изд. ЕИМ при БАН. С. 1994, стр. 216 – 218.
  4. Николай Колев, Снежана Благоева. Животновъдство. В: Пирински край. Етнографски, фолклорни и езикови проучвания. БАН. С. 1980. стр. 84 – 85.
  5. Васил Маринов. Животновъдство. В: Пловдивски край. Етнографски и езикови проучвания. изд. БАН. С. 1986, с. 99.
  6. Райна Дражева. Трудови и професионални празници и обичаи. В: Родопи. Традиционна народна и социалнонормативна култура. изд. ЕИМ при БАН. С. 1994, стр. 216 – 218.

Допълнителна литератураРедактиране