Претор (село)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За римската магистратура вижте претор.
Претор (на македонска литературна норма: Претор) е село в община Ресен, Северна Македония.
| Претор Претор | |
| — село — | |
 | |
  Претор | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Ресен |
| Географска област | Долна Преспа |
| Надм. височина | 992 m |
| Население | 142 души (2002) |
| Пощенски код | 7316 |
| МПС код | ВТ |
| Претор в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено в областта Долна Преспа на брега на Песпанското езеро, в подножието на планината Баба. Площта на землището на селото е 3,9 км².[1]
История
редактиранеЦърквата в селото „Свети Сава“ е от XIV век.[2] В XV век в Притор са отбелязани поименно 90 глави на домакинства.[3] Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Притор, хас на падишаха, със 75 ханета гяури, 23 ергени гяури и 8 вдовици гяурки.[4]
В XIX век Претор е чисто българско село в Битолска кааза, нахия Долна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Претор (Prétor) е посочено като село в каза Ресен с 18 домакинства и 50 жители българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Преторче има 138 жители, всички българи християни.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Претор е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 32 къщи.[7]
В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Претор има 184 българи екзархисти и работи българско училище.[8] В околността на селото се намират старите църкви „Св. Тодор“, „Св. Атанас“, „Св. Неделя“ и „Св. Петка“.[9]
По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер и башибозук. Убити са Кале Ставрев, Яне Стефанов, Темелко Божинов, Иван Янков, Трайче Милош и Депа Андонова.[10] Според официални османски данни по време на въстанието в селото изгаря 1 българска къща.[11]
По време на Първата световна война Претор е включено в Подмочанска община и има 130 жители.[12]
В 1923 година западно от селото е изградена гробищната църква „Свети Архангел“, която е без живопис. Малката църква „Свети Атанасий“ е изградена на старо култово място в самото село.[2]
В началото на Втората световна война учител в местното начално училище е Трайко Кралевич, определен от неговия ученик Панде Ефтимов като „сърбизиран българин от Куманово“. След разгрома на Югославия селото е включено в италианската окупационна зона и учениците са обучавани от италианеца Гарибалди. След капитулацията на Италия през септември 1943 година училището остава без учител, поради което жителите на селото се обръщат с молба към българските военни власти да им изпратят учител. В училището започва да преподава войникът Иван Николов от Варна.[13]
Според преброяването от 2002 година селото има 142 жители.[14]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 138 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 3 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности
редактиране- Родени в Претор
Панде Ефтимов (1932 – 2017), поет и журналист от Северна Македония с българско национално съзнание- Панде Суджов (1882 – 1927), български революционер, околийски войвода на ВМРО, кмет на селото
Бележки
редактиране- ↑ Панов, Митко. Енциклопедија на селата во Република Македонија. Скопје, Патрија, 1998. ISBN 954-90993-1-8. с. 244. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 27 февруари 2014 г.
- ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 117. (на турски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88-89.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 15. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
- ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 44.
- ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 2 (142). Илинденска организация, Февруарий 1943. с. 16.
- ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 95.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София, 1917, стр. 9.
- ↑ „Само с романтизма на ХIХ век България не може да се пребори с многопосочната агресия на македонизма“ (интервю с Панде Ефтимов), България-Македония, бр. 3, 2013, с. 8-9. Ефтимов си спомня, че Кралевич е удрял плесници, когато учениците не са се представяли с фамилни имена на - ич или са казвали, че са българи. Споделя, че Гарибалди е бил „изключително интелигентен и образован човек“, за когото пази най-мили спомени. Иван Николов е бил съвсем млад и не е имал опит и подход. Въпреки това, казва Евтимов, „ние го обичахме, защото беше българин“.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 декември 2007